Георги Клисурски, зам.-кмет на София по финанси и здравеопазване
Какви конкретни стъпки предприема Столична община за преминаването към еврото и гарантиране на безпроблемен преход за гражданите и бизнеса?
Столична община сформира специална временна комисия, в работата на която взеха участие общински съветници и представители на администрацията. Основните задачи, които бяха възложени на екипа, бяха свързани с анализ на подзаконовата нормативна уредба – наредбите, приети от Столичния общински съвет, като комисията беше ангажирана да предложи подходи за тяхното адаптиране.
В резултат на работата на комисията, беше изготвен и оповестен на официалната интернет-страница на общината за обществени консултации доклад с проект на решение за изменение на част от наредбите с цел хармонизирането им с промените, приети със Закона за въвеждане на еврото в РБ. Предстои приемане на съответните решения на Столичния общински съвет и довършване на процедурите за изменение и допълнение на останалите общински наредби.
Паралелно с това, текат процедури по обявяване на обществени поръчки, с които да се възложи на външни изпълнители да актуализират ползвани от Столична община софтуерни приложения, свързани с разплащания, документиране на доставки и други.
Там, където е необходимо, ще бъдат закупени нови технически съоръжения, които ще улеснят работата в офисите на „Общински приходи“ – например, нови банкнотоброячни машини, машини за разпознаване на истинността на банкнотите – когато използваните до момента не могат да бъдат адаптирани за работа с новата валута, нови касови апарати и друго оборудване. Това е особено важно, за да се избегне струпване на граждани и да се улесни ползването на услугите, предоставяни от специализираните звена на Столична община.
Предстоят обучения на служителите за работа с евро, за работата с новите технически съоръжения, които ще бъдат внедрени, за добри практики, които да бъдат приложени в периода на преход и ползване на двата вида валута, с цел избягване на грешки и улесняване на работата с граждани.
Има ли вече план за адаптиране на общинските системи и услуги към новата валута?
Администрацията на Столична община е в непрекъсната комуникация със служителите на Министерството на електронното управление, Информационно обслужване, Техническия университет, както и редица търговски дружества, които са ангажирани с поддръжка на най-съществените софтуерни приложения, които ползва общината в своята работа.
„Информационно обслужване“ ЕАД поддържа и адаптира системата за отчитане на местните данъци и такси в Столична община. Предприети са действия за актуализиране на софтуера във връзка с въвеждане на еврото като платежно средство.
Техническият университет разработва подобрение на модула за разплащания към деловодната система, която ползва Столична община. Повечето райони ползват това приложение за документиране на плащанията на местни такси и цени на услуги, които се събират от администрацията. Следва да бъде създадена възможност за цените на услуги, предоставяни от Столична община, сумите да бъдат изписвани в издаваните документи в двете валути, в срока, предвиден от законодателя. За документите за заплащане на такси такова изискване не е въведено, съответно – таксите ще бъдат посочвани само в евро.
Работи се и за актуализиране на счетоводните софтуери, за различни специализирани системи, които се ползват от различни структурни звена на администрацията. В установените от закона срокове всички системи ще бъдат пригодени за работа с новата валута.
Към момента всички дължими публични общински вземания могат да бъдат превалутирани от левове в евро по официалния валутен курс. Всички банкнотоброячни машини, с които са оборудвани отделите "Общински приходи" към дирекция "Общински приходи" в Столична община, обслужващи данъчно задължените лица, са приспособени за работа с евро. Общинските системи са подготвени за въвеждане на еврото от 01.01.2026 г., като и към момента всички дължими публични общински вземания могат да бъдат превалутирани от левове в евро по официалния валутен курс.
Как се информират и обучават служителите на общината за въвеждането на еврото?
Служителите на столичната дирекция „Общински приходи“, които са пряко ангажирани с работа с граждани при плащане на местни данъци и такси, са над 200. Някои от тях ще бъдат включени в специални обучителни процедури, организирани от Министерството на финансите и от Института за публична администрация. Поради ограничения брой места на присъствените обучения, предстои Националното сдружение на общините да организира както присъствени, така и дистанционни семинари, в които да се включат по-голям брой служители от Столична община, включително от районните администрации, които също събират местни приходи в своите офиси. Допълнително, обучените вече служители ще бъдат ангажирани да предадат своите познания, придобити в специализираните форуми, на екипите, с които работят.
Какво е нивото на общинския дълг и как се управлява той в контекста на очакваните промени?
Съгласно чл. 32 от Закона за публичните финанси, годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка отделна година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на база на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. За2024 г. този процент е в размер на 8.8% съгласно отчета за касовото изпълнение на бюджета на Столична община за същата година.
При влизането на България в еврозоната управлението на текущия дълг във валута ще се промени, като основният ефект ще бъде премахването на валутния риск за задълженията в евро и промяна в референтната валута за дълговете в други валути. Значителна част на дълга на Столична община е в евро. С приемането на еврото този дълг ще престане да бъде „дълг в чужда валута“ и ще се превърне в дълг в национална валута.
Премахването на валутния риск е най-съществената промяна. Понастоящем, въпреки че левът е обвързан с еврото при фиксиран курс, съществува макар и теоретичен риск от промяна на този курс. След приемането на еврото, приходите на общината и задълженията и ще бъдат в една и съща валута.
Движението на курса на еврото спрямо другите валути вече няма да се отразява като промяна в „левова равностойност“, тъй като левът няма да съществува. Столична община ще обслужва тези задължения директно в евро, без да е необходима каквато и да е валутна операция, свързана с лева.
Столична община има и дълг, деноминиран в други валута – в японски йени. За този дълг, който не е в евро, валутният риск ще продължи да съществува, но ще се управлява по различен начин. Движението, което в момента се отразява в левова равностойност, всъщност се дължи на промяната на курса на еврото спрямо съответната валута, например EUR/JPY. С други думи, вместо да се приравнява левовата равностойност на дълга в японски йени, ще се следи неговата еврова равностойност.
Очаквате ли преминаването към еврото да окаже влияние върху бюджета на общината и данъчната политика?
Самото преминаване към еврото, по отношение съставянето на общинския бюджет, не би следвало да бъде проблем, тъй като бюджетната година започва на 1 януари 2026г. и приходите и разходите ще бъдат прогнозирани изцяло в евро.
По отношение на размера на постъпленията в приходната част и размера на разходите, могат да окажат влияние косвено всички промени, засягащи социално-икономическия живот в Столицата и имащи отношение към съответния приходен или разходен параграф на бюджета. Някои от тези промени могат да бъдат повлияни или предизвикани от преминаването към еврото – цени, инфлация, лихви по ипотечни кредити, платежоспособност на населението във връзка със събираемостта на местни данъци, такси, глоби и други.
Икономическата активност, тенденциите в строителния бранш, брой реализирани сделки на територията на София, издадени разрешения за строеж, нормативни промени при определяне на някои приходни такси също следва да се отчитат при прогнозиране на проходната част на бюджета.
Увеличението на местните данъци и такси е политика на съответната община, в рамките на допустимите граници, заложени в ЗМДТ, и зависи от размера на реализираните собствени приходи и потребностите в разходната част, както и на постъпленията от други приходоизточници.
