Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България
Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет на Република България. През 2012 и 2020 г. е заместник-министър на труда и социалната политика в три правителства и министър на труда и социалната политика в периода 2016-2017. Отговаряла е за политиките на пазара на труда, социално включване, трудово право, европейски въпроси и международно сътрудничество, управление на европейски фондове.
Заемала е ръководни позиции в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Успешно е ръководила международни проекти на Американската агенция за международно развитие, на Програмата на ООН за развитие, на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
Зорница Русинова е магистър по международни икономически отношения от УНСС, както и магистър по българска филология и по английска филология от СУ „Климент Охридски“.
Г-жо Русинова, какъв е ангажиментът на Икономическия и социален съвет (ИСС) в процеса по приемането на еврото? Как организацията се включва в публичната кампания и информирането на обществото?
Икономическият и социален съвет има изключително важна роля като тристранен консултативен орган, който обединява позицията на работодатели, синдикати и граждански организации. В процеса по приемането на еврото ИСС не само анализира и оценява икономическите и социалните ефекти от този процес, но и участва активно в комуникационната кампания – това е необходимо, защото хората имат въпроси и те трябва да получат своите изчерпателни, на разбираем език и подкрепени с факти отговори. Съветът се занимава с темата еврозона от няколко години – до този момент е приел редица ключови документи, сред които единственият по рода си цялостен анализ за ефектите от влизането на България в еврозоната, както и Резолюция, призоваваща за ускоряване на този процес, още преди страната ни да отправи искането за конвергентен доклад.
ИСС вече организира няколко събития, на които събрахме представители на бизнеса, синдикатите и гражданските организации, представители на правителството, контролните органи, водещи експерти, както и чуждестранни партньори с опит в еврозоната. Предстои ни още по-активно включване в кампанията за приемане на еврото в България – този път информационните събития, дискусиите и работните срещи ще бъдат в цялата страна.
Какви са основните послания, които ИСС смята за ключови към гражданите, бизнеса и социалните партньори по отношение на въвеждането на еврото?
Приемането на еврото е стратегически избор, който ще донесе значителни икономически и социални ползи за България. Българските бизнес организации, синдикати и граждански организации са категорични в подкрепата си за този процес, защото виждат в него възможност за ускорена икономическа конвергенция, стабилност и повишаване на жизнения стандарт. В актовете си от ИСС подчертаваме, че след присъединяването към еврозоната всички основни икономически показатели ще бележат значително подобрение. Това включва по-висок реален ръст на доходите на работещите, създаване на условия за по-добра бизнес среда и намаляване на административните и транзакционните разходи. Други значими ползи са по-ниските дългосрочни лихвени проценти, които облекчават както публичните, така и частните финанси, повишаването на кредитния рейтинг на страната, както и подобрената фискална дисциплина. Развитието на високотехнологични сектори в страната, намаляване на сивата икономика и, не на последно място - участието на България в механизма за вземане на решения в еврозоната, което ще повиши влиянието й, също са сред очакваните ефекти.
Ще има ли влизането в еврозоната ефект върху заплатите и доходите на българските граждани в краткосрочен и дългосрочен план?
Стабилността, по-добрият бизнес климат и повишената инвестиционна активност ще доведат до устойчиво покачване на доходите и подобряване на качеството на живот. Това показват примерите в абсолютно всички държави в еврозоната. На едно от събитията, които организирахме, международни партньори и членове на ИСС от бизнес, синдикални и граждански организации потвърдиха това и дадоха редица данни по темата. Ръстът на доходите в Латвия, Литва и Естония, например, многократно е изпреварил инфлацията в трите държави и, в крайна сметка – покупателната способност и стандартът на живот там са се повишили.
Как според Вас членството в еврозоната ще се отрази върху пазара на труда в България?
Влизането на България в еврозоната ще окаже ефект и върху пазара на труда – ще могат много повече да се развият трансграничните отношения специално с Гърция. Наблюдавали сме това в други страни в еврозоната – например, Франция и Люксембург. Хора, които живеят от двете страни на границата България – Гърция ще могат да намират по-лесно реализация във всяка една от двете държави. Друг позитивен ефект е улесненият достъп на останалите европейски граждани към българските университети. Наблюдаваме тенденцията голяма част от тях да отварят вратите си с международни програми. В дългосрочен план това би имало добро отражение върху пазара на труда. Навлизането на чужди инвестиции и възможността за развитие на финансови пазари също ще имат много положителен ефект върху общото икономическо развитие на страната.
Какви конкретни мерки се предвиждат, за да се гарантира, че хората с увреждания ще бъдат адекватно информирани и подпомогнати по време на прехода към новата валута?
Важно е за хората с увреждания да се осигурят специализирани информационни материали, адаптирани във формати, които са достъпни за всички. Друг инструмент е обучението на служителите в институциите, които ще подпомагат гражданите в този период, за да могат да реагират адекватно на специфичните нужди на хората със затруднения. Необходимо е с цялата си работа институциите да гарантират, че никой няма да бъде изоставен или да срещне затруднения в достъпа си до услуги и информация. Възрастните хора също са уязвима група и към тях трябва да се насочат много усилия на различни институции, за да не станат те жертва, както при телефонните и имотните измами, а също и да не бъдат подведени с дезинформация.
Какво бихте посъветвали гражданите и бизнеса в този преходен период? Как да се подготвят най-добре?
Съветвам всички да се информират само от официални и надеждни източници, да бъдат търпеливи и отговорни в прехода. Давам пример – сайтът evroto.bg или специалната секция с въпроси и отговори на сайта на БНБ. На страницата на ИСС също имаме специална категория „Еврозона“ със събрана информация по темата. Разработихме и чатбот, който може да отговори на въпроси по най-важните теми, свързани с доходи, инфлация, договори и други, за да улесни гражданите в търсенето на информация. Обективната и постоянна информация, както и отговорът на всеки въпрос компетентно, е най-важното оръжие срещу дезинформацията. Отново искам да призова потребителите да бъдат активна страна в този преход – да подават сигнали при нередности и да търсят информация от проверени източници, да задават въпроси. Убедена съм, че със съвместни усилия този процес може да премине гладко и да донесе дългосрочни ползи за всички.
