Екип на БСК направи преглед на фирмените политики и подходи в управлението на стреса на работното място, в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ+.
Прегледът беше проведен в периода май-август 2026 г. с цел да се проучи, установи и анализира:
- динамиката в рисковете за психичното здраве на работещите;
- разбирането и нагласите на служителите и ръководителите към въздействията и последствията от стреса на работното място;
- политиките, инструментите и подходите на предприятията в управлението на стреса на работното място.
Прегледът обхвана 30 предприятия от 5 икономически сектора: „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“; „Търговия“ (на едро и дребно); „Хотелиерство и ресторантьорство“; „Хуманно здравеопазване“; „Артистична и творческа дейност и изпълнителско изкуство“.
При провеждането на прегледа бяха използвани в съчетание качествени и количествени методи на изследване, като кабинетно проучване, работни срещи, интервю и анкетно проучване с над 700 заети в посочените сектори лица (мениджъри, специалисти, работници и служители).
Резултатите от прегледа на фирмените политики и подходи в управлението на стреса на работното място са представени в пет секторни доклада, като на основата на изводите и препоръките в тях бяха разработени:
- секторни партньорски програми за минимизиране на психосоциалните рискове на работното място, за формиране на работна среда и култура на опазване на психичното здраве и изграждане на устойчивост към стрес, напрежение и несигурност;
- фирмен наръчник за превенция на синдрома на професионалното прегаряне (бърнаут);
- корпоративен модел за управление на стреса на работното място.
Документите са свободно достъпни на сайта на проекта: https://zaedno.bia-bg.com/analyse/burnout.
Отчитайки последствията от интензивното нарастване на стреса в работата, БСК създаде и реализира в момента дистанционна програма за тренинг и сертифициране на 100 вътрешнофирмени консултанти по управление на стреса и превенция на професионалното прегаряне (бърнаут) в предприятията от обхванати по проекта икономически сектори.
Какво показва проучването?
Данните от проучването на стреса на работното място очертават изключително тревожна картина. Почти всеки втори (46%) от изследваните лица е в състояние (стадий) на напреднал или хроничен стрес. Най-високи нива на стрес изпитват работещите в здравеопазването, културата и търговията.
Демографски особености:
- Жените са по-уязвими в сравнение с мъжете. В стадий на напреднал и хроничен стрес са 27% от жените и 19% от мъжете;
- Най-високо ниво на стрес в работата си изпитват изследваните лица на възраст 35-44 години (поколение Y). В хранителната промишленост в най-висок стадий на стрес са работещите на възраст 55-65 г. (поколение Т) и 18-34 години (поколение Z).
Източници на стрес
Резултатите от проучванията показват, че в ТОП 5 на факторите, оказващи най-силно въздействие върху стреса в работата, влизат:
- недостатъчната оценка и признание за положените усилия и постигнатите резултати, вкл. несправедлива оценка, възнаграждение и стимулиране (59%);
- прекомерното натоварване, високата интензивност, натиска за постигане на резултат и нереалните срокове за изпълнение на работата (50%);
- влошената атмосфера на взаимоотношения, конфликти, противоречия, липсата на емпатия и колегиалност (45%);
- неефективната организация на работата (43%);
- постоянните промени в изискванията, непредвидимостта и несигурността в работата (41%).
Всеки трети от изследваните лица изпитва напрежение и стрес, поради нарушения баланс между работа и личен живот, липсата на екипност, сътрудничество и подкрепа от колегите и ръководителите, ограничената автономия и свобода в изпълнението. Съществено влияние върху стреса в работата оказва необходимостта от приспособяване към новите технологии и липсата на яснота за ролите и отговорностите на работното място.
Мерки за ограничаване на стреса
Топ 10 от най-предпочитаните мерки в управлението на напрежението и стреса в работата (подредени по степен на важност за изследваните лица):
- Създаване на справедлива система за оценка, възнаграждение и признание;
- Въвеждане на опции за гъвкаво работно време и увеличаване времето за възстановяване (почивки и отпуски);
- Зачитане на границите между личен и професионален живот, вкл. правото на дигитално изключване от работната среда;
- Подобряване на планирането и организацията, намаляване на ненужната администрация и документация с фокус върху същинската работа;
- Контрол на емоционалния климат и конструктивно управление на конфликтите;
- Подобряване на фирмената комуникация, повишаване на информираността и предоставяне на своевременна обратна връзка за резултатите от изпълнението;
- Редовен преглед, преразпределение и оптимизиране на работното натоварване;
- Подобряване координацията и синхронизацията между структурните звена;
- Включване на психичното здраве като приоритет в управленските решения и бизнес планирането;
- Развиване на фирмена програма за психично здраве, вкл. предоставяне на пакет от здравни услуги и достъп до консултации с психотерапевт.
Около 30% от изследваните лица акцентират и на други мерки, като:
- Осигуряване на равен достъп до ресурси за обучение и развитие;
- Прецизиране на вътрешнофирмените актове и създаване на ясни работни роли;
- Ограничаване на опекунстването и повишаване на свободата и автономността в изпълнението;
- Обучение в техники за разпознаване и управление на стреса в работата;
- Редовно изследване и анализ на нивото на стрес и минимизиране на рисковете за психичното здраве.
Ролята на работодателите
Ръководствата на обхванатите в партньорския преглед предприятия (организации) разбират важността на проблемите и последствията, свързани със стреса на работното място. Въпреки многообразието от мерки и действия за намаляване на работното напрежение и стрес, в предприятията от петте икономически сектори липсват устойчиво въведени механизми за наблюдение и оценяване на стреса на работното място, както и цялостни и последователни политики и програми, насочени към управлението на стреса, превенция на професионалното прегаряне (бърнаут) и опазването на психичното здраве и благополучие. Проблемите на стреса не се пренебрегват и подценяват, а по-скоро (с малки изключения – по-големите компании с международно участие) се управляват интуитивно, недостатъчно ефективно, според наличната експертиза и организационен капацитет.
Изследването на работния стрес и прегарянето не се осъществява чрез специфични за бизнеса корпоративни инструменти, а чрез ограничен брой външни инициативи (научни изследвания, международни, национални и секторни проекти). На тази основа в ръководствата на предприятията не съществува еднозначна, обективна оценка за нивото на стрес в служителите, а сбор от субективни мнения, които обхващат широк диапазон – от „стресът е нормална част от работата“ до „стресът е прекомерно висок и разрушителен“.
Нито една българска организация в петте сектора не е сертифицирана по БДС ИСО 45003:2021 и ИСО 10075-1:2017, които предоставят насоки и процедури за управление на психосоциалните рискове и ергономични принципи, свързани с психическото натоварване в работата.
Управлението на стреса в изследваните предприятия се основава предимно на традиционни социални политики, на комуникация, „добрата воля“ и лични умения на ръководителите, а не на устойчиви организационни механизми.
Предприятията са ориентирани предимно към спазване на законовите изисквания за оценка на професионалния риск и върху контрола и превенцията при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Проблемът е, че тези мерки се отнасят в много по-голяма степен до физическите рискове и се подценяват социалнопсихологическите рискове за здравето и благополучието на работещите.
Изследваните лица демонстрират известна степен на устойчивост към напрежение и стрес, но тя се основава предимно на лични усилия и индивидуални стратегии за адаптация, а не на системна подкрепа, обучение в умения и насърчаване развитието на култура за опазване на психичното здраве.
