Системата на социалния диалог в България през последните две десетилетия показа своята жизненост и ефективност. Това е една от малкото сфери, към които страната ни не е получавала критики от европейските институции. Основната причина за това е, че системата за партньорство бе изградена и вече повече от 20 години функционира на база принципи, които се прилагат в целия цивилизован свят и са формулирани в Конвенция 87 на Международната организация на труда, ратифицирана и от България.
Важен факт е, че в преобладаващата част от всичките 27 страни в ЕС представителността се урежда съгласно международните норми, заложени в Конвенция 87 на МОТ, а само в 3-4 държави-членки това става чрез записи в закон. Освен това, законодателството в тези страни не е променяно през последните 20 години, докато в България това става на всеки 4 години, т.е. всяко ново правителство у нас желае да моделира по свои критерии социалния диалог.
Новите критерии за национална представителност на работодателските организации:
- Противоречат на основни принципи на международното и европейското законодателство и практика.
- Въвеждат ретроактивно действащи норми, които водят до дискриминационно третиране на организации с десетилетна история и принос към развитието на социалния диалог в страната. Основен правен принцип е, че със законодателни промени могат да се черпят права само в бъдещ период и че законите се прилагат към датата на тяхното осъществяване. Въвеждането на ретроактивни норми е изключително опасно явление, което руши доверието в институциите и създава възможност за изпълнение на политически поръчки.
- Възпрепятстват прилагането на съвременните политики за публично-частно партньорство и аутсорстване на дейности към работодателските организации с цел намаляване на държавното участие в икономиката, снижаване на държавните разходи и ограничаване на възможностите за корупция. Недопустимо е, когато законодателят е предоставил права и е уредил със закон или с друг нормативен акт тези отношения, да се правят промени със задна дата, по политическа целесъобразност.
- Подменят основни принципи за структуриране и функциониране на работодателските организации. За първи път представителността на работодателските организации се определя по критерии, характерни за синдикални организации - брой на заетите в предприятията, а не по брой на членовете. По този начин се дава предимство на трудоемките производства, а не на тези с висока технологичност и производителност на труда.
- Пренебрегва се конфедеративният принцип на структуриране на работодателските организации и се стимулира фрагментацията и роенето на браншовите и регионалните организации чрез възможността предприятията директно да овластяват национални организации. По този начин се минира социалният диалог на браншово и регионално (общинско) ниво, вкл. браншовото колективно трудово договаряне.
- Ограничават социалния диалог в страната и обхвата на представителността, което е предпоставка за непрозрачност на държавното управление, вкл. при разходване на публичните финанси и осъществяване на политики, обслужващи корпоративни интереси, но не и цялото общество.
Във връзка с появилите се в публичното пространство спекулации, подчертаваме, че БСК не е изпълнявала възложени й чрез закон изключителни функции и, по-конкретно, не е упълномощавала, възлагала или издавала документи за правоспособност по чл. 17 "б", ал. 3 на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). БСК уважава българските институции и се подчинява на върховенството на закона. Едновременно с това, считаме, че функции на независима неправителствена организация могат да бъдат възложени само със съгласието на нейните върховни управителни органи. Това е основната причина да не изпълняваме тези дейности. Наред с това, нормата на чл.17б от ЗЧАВ не е засягала до момента нито една българска фирма или физическо лице, а е приета с цел пряко транспониране на европейското законодателство, което изисква страната ни да има оторизиран орган, който да осъществява съответните функции при необходимост.
Като организация, БСК е:
- Учредител на социалния диалог в Р България, съвместно с КНСБ и КТ „Подкрепа" през 1991г.;
- Изградила браншовите и регионални структури, станали основа за системата за социално партньорство в България,
- Съучредителка и основателка на Смесения консултативен комитет ЕС - България,
- Единствен член на европейската работодателска организация BUSINESSEUROPE;
- Единствен участник в Комитета за социален диалог към ЕК от страна на работодателите,
- Утвърден авторитет в национален и международен план,
- Разполагаща със сериозен експертен потенциал и с активна позиция и експертиза по ключовите за развитието на българската икономика въпроси,
- Запазила в продължение на повече от 30 години политическа необвързаност и не е подписвала споразумения с политически формации.
Във връзка с новите критерии за представителност БСК многократно изрази негативни позиции относно налагането на подобни решения.
Считаме за противоречащо на демократичните принципи поставянето на социалния диалог в подчинена позиция спрямо актуалния политически контекст и обезсмислянето на предходни решения на българския законодател, чрез които са възложени ангажименти и отговорности на неправителствения сектор. Подобен подход обезценява и обезличава държавните институции, руши доверието в тях и насърчава неизпълнението на законодателните решения в страната.
Очакваме от българските институции да направят възможното за коригиране на своите действия и политика по отношение на участниците в системата за социално партньорство, като прояват управленска мъдрост, далновидност и отговорност към съхраняване на демократичните достижения на обществото от последните две десетилетия.
Разчитаме и на недвусмислената подкрепа на нашите дългогодишни партньори - национално представителните организации на работниците и служителите!
Призоваваме всички наши членове и дългогодишни партньори - браншови, регионални организации и предприятия, когато взимат решението си кого да упълномощят да ги представлява в Националния съвет за тристранно сътрудничество, да подходят с отговорност и обективна преценка на потенциала и ролята на отделните национални работодателски организации за подобряване на бизнес средата и защита на интересите на предприятията и работодателите, на база не на политическата конюнктура и корпоративни интереси, а с оглед националните ценности и приоритети.
В тази връзка, изразяваме очакването си, че браншовите и регионалните организации и ръководителите на предприятия ще отдадат своето доверие на Българската стопанска камара, като доказала се с годините отговорна и активна организация на българските работодатели.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
Януари, 2012 г.
