Дата: 14.02.2012

Източник: в-к "Стандарт"

Прочетено: 2439

- Г-н Данев,  според Евросъюза кои са основните носители на конкурентоспособност и ефективност на българската икономиката?  

- Съгласно препоръките на директората по регионално развитие на ЕС основните двигатели на конкурентоспособност и ефективност на българската икономика са в три сфери. Първата е свързана с енергийната ефективност или неефективност. Втората - с разрастването на износа и продукцията с добавена стойност. Третата - със създаването и развиването на модерна образователна и квалификационна система. Нека да се опитаме да разшифроваме тези препоръки. Българската икономика е сред най-енергоемките, с ниска енергийна ефективност. По отношение на разходите за енергия на единица БВП нашата страна е на последното място в ЕС. На 1000 евро БВП се разходват 860 единици нефтен еквивалент. В Германия за същите 1000 евро се разходват 160 единици. Т. е. българската икономика е над 5 пъти по-енергоемка. Самото управление на българската енергийна система предопределя факта, че не може да се търси енергийна ефективност чрез пазарни подходи. Енергийната ефективност е свързана с ценообразуването. А ценообразуването на основната част от електроенергията е чрез административно-бюрократични подходи. Не е оставена на пазарните принципи. У нас все още няма истински свободен пазар на електроенергия. Само 15% от електроенергията е на свободния пазар. На останалите обеми цените определя държавата. При това регулираните цени  са значително по-ниски от тези на свободния пазар. 

- Тогава кой плаща разликата?

- Разликата се покрива от стопанските субекти, в т. ч. индустрията. Естествено е, че ако цената на енергията е ниска, административно определена, и желанието за иновации за повишаването на енергийната ефективност ще се движи само по бюрократичен път. Трябва да сме честни - само реалната цена на енергията, която се определя от пазара, може да ражда иновации и инвестиции за по-добрата ефективност. В момента ценообразуването на електроенергията за бита има квазисоциална роля. Тя е евтина както за социално слабите, така и за средно заможните, и за богатите. Тоест, ако искаме да провеждаме социална политика, само хората без доходи трябва да получават целева енергийна помощ. С цени е деструктивно да се провежда социална политика. Подобен подход води до деформации и в други системи, в това число рязко намаляват и стимулите за подобряването на енергийната ефективност. Изкуственото поддържане на ниска цена няма да мотивира хората да санират жилищата си. Това, от своя страна, няма да провокира и конкуренция на пазара, а напротив - пак ще стане по бюрократичен начин, чрез европейските пари за саниране. Друг въпрос е защо са нарушени макроикономическите баланси, защо доходите в България са толкова ниски и не могат да посрещат тези разходи. Деформациите в политиката по доходите не могат да се санират с деформация в цените на енергията. Този порочен подход стана стил в управлението - чрез деформации в едни системи се опитваме да лекуваме други деформации.

- Само регулацията на цената на електроенергията ли ощетява конкурентоспособността на икономиката ни?

- Не само, разбира се. Факт е, че голяма част от добавената стойност на икономиката ни се изнася навън. При подобни явления нашият БВП намалява, икономиката ни става силно енергоемка, капиталоемка и с ниска производителност на труда. Проблемът с износа на добавена стойност ни прехвърля към втората препоръка на ЕК. В последните 20 години развойната дейност, маркетинговата дейност и други "наукоемки" дейности се изнасят от България. А те са с висока добавена стойност. Изнесената оттук добавена стойност допринася за увеличението на БВП на съответната държава. На практика разходите, енергията и др. са за нас, а ползите от готовия продукт се изнасят навън. Това явление е изключително тревожно и в продължение на 20 г. "изсмуква" българската икономика. Ако направим преглед на патентната дейност на България, ще видим, че до 2000 г. патентната активност е била в основата на българския износ. Създавали сме патенти основно в електролизата, производството на фармацевтични продукти, органичните съединения. Сега патентите ни са свързани основно с информационните технологии. Те са ниско капиталоемки, а в същото време са с висока добавена стойност, която с лекота може да се изнася навън. Икономическата политика на страната ни трябва да бъде насочена да "задържа" всички наукоемки дейности, в т.ч. развойната, иновационната, маркетинговата и др. Това коренно ще промени всички икономически показатели на страната ни и ще създаде възможности за възпроизводство на квалифициран човешки ресурс. Това е един от мощните инструменти за решение на проблема с увеличението на доходите. Той ще позволи заплащането на пазарната цена на електроенергията. Ако погледнем износа, ще видим, че с всяка година неговата структура обеднява и все по-малко са продуктите с висока добавена стойност. Продуктите, които изнасяме, са суровини и материали с ниска степен на преработка. Любопитен е фактът, че в последните няколко години България се превръща в един от най-големите износители на слънчогледово семе и на зърно. Тоест изнасяме суровина, а не дълбочинно преработен продукт, който може да бъде в основата на фармацията, хранително-вкусовата промишленост и добавките към храните. За съжаление не се наблюдава индустриална политика за дълбочинното преработване на продукти, които българската икономика може да произвежда в цялостност. Дефицитите от подобни целеви политики за навлизане на иновациите в икономиката могат да се наблюдават и при разходването на публичните средства. В период на криза публичните средства и средствата от ЕС добиват особена важност. В същото време сега няма изисквания за прилагането на иновации при разходването на държавни и европейски пари по различните обществени поръчки.

- Това означава ли, че харчим пари, без да влагаме иновации, знания и нови технологии в крайните резултати?

- Това означава, че в България изграждаме магистрали по технологии, които не са най-добрите възможни. Означава и че повечето съоръжения по околната среда не са с "най-добрите достъпни технологии". Не развиваме модерна, нова материална инфраструктура. Затова БСК предлага в условията по обявяването на обществените поръчки задължително да се заложат изисквания за иновации, сравними с равнищата на напредналите страни. Ще дам още един пример. Ние преди две години сменихме срещу немалко разходвани обществени и лични средства картите за самоличност. И въпреки това в момента нашите лични карти не отговарят на европейските, защото са изработени по стара технология и не се приемат от машините за автоматично чекиране на европейските летища. Ето че вече изоставаме. Затова казвам, че трябва да въвеждаме иновациите по всякакъв начин, особено чрез държавните поръчки. По този начин косвено ще изпълним третата препоръка на ЕС - хората да бъдат обучавани в нови технологии и да развиваме модерни образователни и квалификационни системи.

- Как ще отговорите на обвиненията, че икономиката не дава заявки на висшите училища за това какви специалисти да произвежда и с какви съвременни иновации да ги обучава?

- Бизнесът може да дава дългосрочна заявка на университетите с определени условности. Нестабилната икономическа и регулаторна среда не дава възможност за прецизност. Само през миналата година са променени повече от 100 закона и над 1000 подзаконови акта. Това създава сериозни неопределеност и непрогнозируемост на решенията, които определят бъдещото му развитие. Тук е мястото на държавните институции - министерството на труда, на икономиката, на околната среда и др., които също трябва да дават своите прогнози за необходимостта от квалифицирана работна ръка. Сигурно ви е известно, че сега 80% от специалностите на висшите училища са академични, а само 20% са за нуждите на икономиката. България се "задръства" от учебни заведения, които произвеждат юристи, мениджъри, филолози, социолози. Не се произвеждат инженерни и други тесни специалисти. Когато един бизнесмен произвежда велосипеди, той търси на кой пазар би могъл да ги реализира. Висшите училища, които произвеждат специалисти, също трябва да положат усилия къде да пласират своите специалисти. Не само да "произвеждат" заради производството. Ние трябва да срещнем интересите на университетите и на икономиката. Основният инструмент обаче е в ръцете на държавата, която разходва публичните средства. Когато се направи ясна и прогнозируема бизнес среда, предприемачите могат да определят своите потребности. Държавата също ще знае от какви кадри има нужда. Тогава няма да е необходимо да се финансират всички специалности, които не са необходими на икономиката и на държавата. Чак тогава ще се срещнат интересите на икономиката и висшите училища. 

Мария Петрова, в-к "Стандарт"