Дата: 31.05.2012

Източник: в-к "Стандарт"

Прочетено: 3858

27 000 малки и средни предприятия и 56 000 работни места са закрити само през първите 3 месеца на годината поради недалновидната политика на кабинета. Това заяви в понеделник изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев пред министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Според Данев 49% от българските фирми са с нулева заетост. Какви са основните причини за тази негативна тенденция и как може да бъде прекратена тя? С тези и други актуални за бизнеса въпроси се обърнахме към шефа на БСК Божидар Данев.

 Г-н Данев, в понеделник изнесохте информация, че 27 000 фирми и 56 000 работни места са закрити през първите три месеца на 2012 г. Защо?


- Основната причина е пълзящата икономическа криза. Резултатите от първото тримесечие на 2012 г. не са особено обнадеждаващи както за промишлеността, така и за останалите сектори на икономиката. Особено опасна е ситуацията с нарастването на търговския дефицит по текущата сметка от 200 на 800 млн. евро през първото тримесечие спрямо същия период на 2011 г. А това директно се отразява на БВП с минус 800 млн. евро, което е около 1,57 млрд. лева. И тъй като БВП е в рамките на около 80 млрд. лв., което, средно претеглено, за едно тримесечие означава около 20 млрд. лв., можете да си представите тези 1,57 млрд. лв. какъв натиск оказват върху БВП и върху икономиката като цяло. Официално се отчита и спад на вътрешното и на публичното потребление, както и на инвестициите. Така че възможността България да попадне в т.нар. V криза на икономическото си развитие явно се отлага, тъй като има индикатори, че икономиката отново тръгва надолу.

- За реални или за фиктивни фалити на 27 000 фирми ли говорим?


- Говорим за прекратяване на дейността на 27 000 фирми. Дали са реални или фиктивни - трудно може да се прецени. По-важното е, че реално съкратените работни места са 56 хиляди. Съществен е и въпросът защо 49% от всички български предприятия имат нулева заетост.

- Как може да се промени тази негативна тенденция?


- Докато размерът на инвестициите продължава да спада, тендецията няма да се промени. Освен това важно е в какво се инвестира. Същественият въпрос е да привлечем инвестиции, които откриват нови, устойчиви работни места. Виждате, че ликвидността на държавата се влошава. За това говори и фактът, че държавата се отказа да пласира на вътрешния пазар ценни книжа. Това е показател, че влошената ликвидност на икономиката вече се прехвърля и върху ликвидността на част от банковата система, на част от пенсионните фондове.

- Тази черна статистика противоречи на финансовата макрорамка, очертана в средата на април от министър Симеон Дянков за развитието на България до 2015 г.


- Аз просто посочвам цифри, а всеки среднограмотен българин може да си прави съответните изводи. Защото на мен ми е чудно как при намаляващо потребление, при спадащ размер на инвестициите, при спад на публичните разходи и при растящ търговски дефицит се увеличава БВП?

- Мотивът на управляващите е, че повишаването на заплатите ще стимулира вътрешното потребление, което ще даде тласък на търговията и на цялата икономика. Как приемате тази теза?


- Въпросът е ще има ли кой да плаща по-високи заплати, за да се повиши и потреблението. Защото закритите фирми не плащат заплати. Освен това нека първо говорим за повишаване на инвестиционното и производственото потребление. Едва когато се повишат те, ще можем да говорим за нарастване на потребителското търсене, което е функция на създаването, а не от съкращаването на работни места. Чак тогава идва въпросът за повишаването на заплатите.

- Какво трябва да направи държавата, за да спре икономическия спад?


- Ние непрекъснато даваме предложения, които обикновено не се чуват от управляващите, като не говоря само за настоящото управление. Например още преди 3 г. предложихме да се продадат правата на България по Протокола от Киото, но това не се направи и страната ни загуби повече от 500 млн. евро. Пак преди 3 г. предложихме да се вземе standby заем от МВФ в размер на 5 млрд. евро при изключително изгодни условия - нещо, което направи Полша и затова тя не е в криза, но и това не се случи. С част от заема държавата трябваше веднага да се разплати с бизнеса, а тя го направи едва 8 месеца по-късно, и то със 7% дискаунт. Бяхме поискали и данъчна ваканция за всички предприятия, които не са получили държавните плащания по изпълнени обществени поръчки, но и това не се осъществи. Прегледайте т.нар. Антикризисни мерки, които бяха 59, и вижте колко от тях са изпълнени.

- Как гледате на идеите за намаляване на ДДС?


- Това са твърде опасни идеи, тъй като приходната част на бюджета, независимо от повишаването на събираемостта от ДДС, не е в блестящо състояние. Щом държавата не връща навреме данъчния кредит, това означава, че тя е в ликвидна криза. Докато миналата година почти нямаше забавяне на връщането на средства, сега то нараства. От 1 юни трябва да се вдигнат пенсиите. Това означава, че приходите трябва да нараснат, тъй като пенсионната система в голямата си част се финансира от държавата. А загубата на 56 000 работни места означава ежемесечна загуба на 56 000 осигурителни вноски. Следователно държавата трябва да извади от своите приходи или резерви, за да доплати пенсиите, да не говорим за увеличенията.

- Къде виждате опити на държавата да контролира все повече икономиката?


- Днес българската икономика се движи основно от обществените поръчки. И явно голяма част от корпорациите, които ги получават, са склонни да приемат всякакъв вид политики, за което говори статистиката, изнесена неотдавна, че са открити нередности в 83% от обществените поръчки. Следователно ние говорим за тотално деформиране на харченето на публичните средства. В България не се извърши пенсионната реформа, нямаше реформа в здравеопазването и в администрацията. Местенето на кутийки в провинцията не означава реформа в администрацията. Няма електронно правителство, а обещанията бяха, че след 10 месеца ще имаме. А колко години минаха и колко пари се похарчиха? Защо преди 2 г. не беше прието нашето предложение да се вземе заем от 1,5 млрд. евро и да се поканят естонците да ни изградят електронното правителство? Само този ход във всички случаи щеше да блокира корупцията и административния натиск.

- Няма ли преместването на агенции и други държавни структури в провинцията да увеличи държавните разходи?


- Ако имаме е-правителство, няма значение къде се намират административните структури. Можем да ги пратим като колцентър дори в Индия. Тезата за изпращането на държавните структури по-близо до хората не е състоятелна. На бизнеса не му е работа да ходи по министерства и агенции. Министерствата трябва да правят политики, а не с пряко управление, приемане на проекти, провеждане на обществени поръчки, вкл. и да издават фактури.

- Как ще се отрази на икономиката вдигането от догодина на акциза върху природния газ, използван за моторно гориво и за отопление?


- 2013-а очакваме да бъде тежка за българската икономика, за което алармираме, но никой не ни чува. От догодина България ще започне да плаща квотите си за вредни емисии, което ще доведе до ново повишаване цената на енергията. Вдигането на акцизите ще доведе до допълнително, кумулативно повишение на цените на енергията. Освен това голяма част от енергоемките предприятия също ще трябва да купуват квоти. Следователно ние имаме три фактора, които могат да тласнат конкурентността ни надолу. Тъй като имаме една криворазбрана политика за либерализиране на пазара, с която цялата тежест от повишаванията на цените на енергията се прехвърля на икономиката, очаквам, че икономическият климат през 2013-а няма да се подобри, а напротив.

- Откъде може да дойде увеличение на преките инвестиции?


- Повечето инвестиции са за смяна на собствениците на активи. Няма инвестиции за създаване на нови работни места. Това, което можем да очакваме на този етап, е единствено по пътя на сключването на концесионни договори. България не е привлекателна нито с качествен и достатъчен човешки ресурс, нито с инфраструктура, нито с логистика, а да не говорим за растящата престъпност и забавеното съдопроизводство. Неяснотите около собствеността и тежките регулаторни режими, които все обещават да бъдат намалени, но това все не става, допълват картината. Така че на този етап единствено концесиите биха могли да привлекат някакви нови преки чуждестранни инвестиции.