Само 255 от близо 12 000 безработни, преминали обучение по предприемачество, са се престрашили да регистрират собствена фирма и да кандидатстват за пари от Европейския съюз за започване на собствен бизнес. Това показва справката на министерството на труда след края на първия етап за подаване на проектни предложения по схемата, която се финансира със 75 млн. лв. от оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”. Целта е 2500 безработни да създадат предприятия, в които да отворят 7500 места за нови служители.
Само 2% от курсистите
подават проекти
Слабият интерес ни най-малко не разтревожи експертите на социалното министерство, които допреди няколко месеца отчитаха огромен наплив от безработни, желаещи да се обучават за предприемачи. Въпреки че едва малко повече от 2% от завършилите курса подадоха проекти, чиновниците отчетоха, че процентът е висок, и добавиха, че очакват той да се увеличава с всяка следваща оценителна сесия.
Всъщност малкото кандидати за собствен бизнес едва ли са изненада за някого. При това не само за предубедените, че от безработен човек предприемач не става, пък ако ще и Бил Гейтс и Доналд Тръмп да го обучават. Зад липсата на бизнес нюх и инициативност стои и съвсем обективното обяснение, че хората, опрели до бюрата по труда, винаги са работили като наемници и никога не са започвали нещо свое. Пречупването на това мислене не става с магическа пръчка, камо ли пък с няколко месеца формално обучение по икономика, счетоводство и право. Особено в години на икономическа криза, когато дори утвърдени фирми се закриват. Като се добавят страхът от провал, липсата на умения, начален капитал и бизнес контакти, свитото потребление и бюрократичните спънки, откриването на собствена фирма се превръща в мисия невъзможна.
Магазинче
или кръчма
Тези нагласи бяха уловени още през 2010 г. в изследване, предхождащо старта на програмата за предприемачество. Сред изводите на експертите беше и този, че безработните гледат на бизнес обученията от позицията на хора, търсещи заетост като наети, а не като бъдещи работодатели. Проучването показа още, че анкетираните не смятат курсовете за отправна точка за самостоятелна стопанска дейност, а интересът им към лекциите е предимно защото те са безплатни. Надали и най-оптимистично настроеният чиновник си въобразява, че описаните нагласи са се променили през последните 2 години, при условие че очакванията и на работодателите, и на работниците са икономическата ситуация да се влошава. Още повече че в последните 20-ина години инициативността на дребните български предприемачи се изчерпва с откриването на квартално магазинче или кръчма, автосервиз, фризьорски салон или шивашко ателие, каквито вече има в изобилие.
Дори и подобни дейности обаче няма как да се започнат, ако човек няма начален капитал. Това е другата основна причина за малкото кандидати за предприемачи. При старта на схемата “безработен предприемач” от министерството на труда шумно рекламираха, че всеки с одобрен бизнес проект ще може да получи до 20 000 лв. безвъзмездна финансова помощ. Едва след приключването на обученията екипът на Тотю Младенов направи информационна кампания из страната, в която обясни, че тъй като става въпрос за грантова схема, в началото се отпускат само 20% (4000 лв.).
Според експертите сумата трябва да стигне не само за наемане на помещение и купуване на материали и оборудване, но дори и за заплати на наетите от новоизлюпените работодатели. Останалите пари се получават, след като фирмата започне да работи. Това означава, че без собствен начален капитал стартирането на бизнес няма как да стане. Въпросът дали безработните имат такъв, е по-скоро риторичен.
Бизнес без капитал
Остава възможността да вземат на заем пари от някой познат или да кандидатстват за кредит. Първото е малко вероятно, а второто направо невъзможно, тъй като банките от години трудно се решават да подкрепят дори утвърдени бизнеси, камо ли рискови идеи на хора без доходи.
Опитът от други оперативни програми като “Конкурентоспособност” например показва, че фирми се отказват от вече спечелени проекти заради липса на допълнително финансиране. Затова в края на миналата година се даде възможност компаниите да получат нисколихвен кредит или заем, гарантиран с пари по програмата. По схемите от “Развитие на човешките ресурси” обаче няма възможност за подобна подкрепа.
Така единственият шанс за допълнителен капитал остава, ако безработните получават голямо обезщетение. И тук идва поредният абсурд. За да кандидатсват за пари от ЕС, те вече трябва да са регистрирали фирма, а това ги лишава от помощи. При тези правила може би наистина дори и 2% кандидатстващи е много висок процент.
