Дата: 13.08.2012

Източник: в. Сега

Прочетено: 2148

От пенсионната реформа няма да има ефект, ако няма условия възрастните работници да остаряват в добро здраве, за което у нас нищо не е направено, смята социалният експерт Иван Нейков.

- Г-н Нейков, ЕК вече направи своите препоръки за затягане на условията за пенсиониране, но с доста задължителен тон към страните от ЕС. Какво означава това за България, ще скачат ли още възрастта, изискуемият стаж?

- Преди 2 г. започна една дискусия с хиляди участници, която приключи в началото на 2012 г. под формата на Зелена и Бяла книга за пенсионните модели на страните членки. На базата на нея бяха формулирани няколко задължителни стъпки, които всяка страна би трябвало да направи, ако иска да има две неща - високи пенсии и финансово стабилна осигурителна система. За съжаление от тези пет неща ние досега изпълнихме едно и половина. Започнахме стъпки за увеличаване на възрастта, но направихме само отделни стъпки по отношение на намаляването на ранното пенсиониране - мръднахме с малко, с 2 г., изискуемия стаж при военните и полицаите. Затова казвам, че препоръката е изпълнена наполовина.

- А какво още не сме направили?

- Има още минимум 3-4 неща, които са и много по-сложни и по които все още дори не сме в антрето. Първото е адаптирането на цялата ни икономика към обстоятелството, че в следващите 20-30 г. българските предприятия и учреждения ще работят преди всичко с възрастни работници. Българските работни места и организацията на работата в момента не отчитат този фактор - че нараства делът на възрастните работници и това ще продължи поне до 2020 - 2030 г. Следващото, което не е направено, е подготовката и адаптирането на системите за квалификация към нова целева група, а именно възрастни работници. Сега за първи път реално, а не заради отчетите, трябва да говорим за обучение през целия живот и преди всичко как това да става на работното място, защото това е предпочитаната форма за възрастните работници. Следващата много важна стъпка, която препоръчва ЕК, е нова политика на съвместяване на професионалния, личния и на семейния живот. По един начин това се прави за млади хора, по съвършено друг начин за по-възрастни хора.

- Това се знае от всички, въпросът е как да стане?

- Може би водещият пример е Дания, особено за професионалната квалификация на възрастните хора, както и за съвместяването на професионалния, личния и семейния живот. Това съвместяване означава нова политика на услуги, които възрастните работещи ще ползват. Услуги, свързани с тяхното семейство, с техните близки, които ние не предлагаме в момента.

- Т.е. да има кой да се погрижи за възрастните родители, когато си млад.

- Да, когато ти си на работа, или за малките ти деца. Или за внуците, когато ти си работещ дядо и баба. Затова говоря за широк кръг нови услуги, които трябва да се появят, за да има такова съвместяване. И следващата изключително важна, за мен на първо място препоръка на ЕС е задължителното осигуряване на широко достъпни мерки, които да гарантират остаряване в добро здраве. Това означава широк, и то лесен достъп до висококвалифицирана здравна услуга, означава профилактика. Не да лекуваш нелечима болест, а много по-рано да установиш наличието на такива симптоми. Означава условия на труд - да бъде предотвратено професионално заболяване. Възрастните работници са по-податливи на професионални заболявания. Ние здравеопазването над 65 г. го вкарваме в групата на геронтологията, а трябва да го вкараме в групата на здраве на работещи. Държава, която увеличава пенсионната възраст, без да осигурява остаряване в добро здраве - с повече възможности за почивки, рехабилитации, профилактика и т.н., залага голяма бомба.

- Една от най-категоричните препоръки на ЕК е изравняването на възрастта на мъжете и жените. У нас тя и след мерките от 2010 г. и 2011 г. ще остане различна - за жените се вдига от 60 г. на 63 г., а за мъжете от 63 г. на 65 г. Появи се идея възрастта на мъжете на остане 63 г. и така да се изравнят. Разумна ли е?

- В момента имаме конкретен механизъм, по който увеличава възрастта с по 4 месеца на година, независимо дали съм съгласен с него или не. Най-лошото е отново, преди да сме го реализирали, преди да се стигне до края, пак да започнем да правим промени. Резките движения при осигурителните модели са най-нежеланата ситуация. Така че по-добре сега, без да отстъпваме от мерките, които сме предприели, да ги продължаваме преди всичко в посока намаляване на ранното пенсиониране и осигуряване здравето на възрастните работници. Но категорично няма да спрем на тази възраст, която в момента е посочена. Ще дойде момент, при който ще говорим за по-висока възраст, а първата стъпка, която трябва да се направи, е изравняване. И колкото по-рано я направим, толкова по-добре и за хората.

- Един от аргументите за изравняване на възрастта е, че жените така са дискриминирани, тъй като заради по-ранното си пенсиониране имат по-малък осигурителен принос и оттам по-ниски пенсии. До същото обаче води и разликата в осигурителния стаж, каквато у нас ще има и след края на увеличението му с по 4 месеца на година, тъй като за жените ще стане 37 г., а за мъжете - 40 г. Означава ли това, че и той трябва да се вдига?

- Със сигурност ще трябва да изравним и осигурителния стаж. Трябва да има един и същ механизъм за излизане в пенсия за мъжете и за жените. Различните условия, които водят до различен осигурителен принос, означават и по-ниски пенсии, затова се смятат за дискриминация. Съчетано с по-продължителния живот на жените и феминизирането на нископлатените професии това е почти сигурен паспорт към бедността.

- Няма ли опасност след време възрастните работници да легнат на социалната система поради липса на подходящи за тях работни места, тъй като се очаква технологиите да намаляват броя им и да увеличават изискванията за квалификацията на служителите?

- Ако погледнем днешната реалност, ще видим едно много симптоматично преориентиране на работодателите. В момента възрастните работници над 50 г. са много по-голям дял, отколкото работещите до 30 г., а безработицата е най-висока при младите работници. Това показва, че работодателите са обърнали една тенденция, която съществуваше много години - че младият работник е за предпочитане. Работодателите са започнали да разбират, че възрастните работници са добри работници. И от тази гледна точка двете най-застрашени групи на пазара на труда в следващите години не са възрастните, а младите работници, които сега навлизат, и нискоквалифицираните.

- Как се справя България със ситуацията, в която нямаме работни места, но имаме много възрастни работници, за които няма работа и влизат в социалните системи или търсят други вратички за доходи, като инвалидизиране?

- Би трябвало, когато търсим в каква посока да насочим бюджетните средства за подкрепа на безработните и на рисковите групи, да знаем какво търсят работодателите. В момента ни липсва тази част от пъзела. Вижте какво стана с ваучерната система за квалификация. Този инструмент, по принцип добър, в много голяма степен се реализира в две направления - език и компютърна грамотност. Въобще не сме сигурни, че точно това е трябвало на работодателите. Ако искаме наистина да посрещнем проблема, който идва след кризата, а именно, че новите технологии и съоръжения ще намалят необходимостта от труд, ние трябва да знаем какви работници ще търсят работодателите и да подготвяме работниците за тези изисквания. Но част от проблема е, че и самите работодатели нямат квалификацията да преценят какви качества трябва да имат техните работници.