Дата: 11.09.2012

Източник: НАФОТС

Прочетено: 2041

 

„Услугите формират около 70% от БВП и общата заетост на ЕС, а около 20% от услугите, предоставяни в ЕС, имат трансграничен характер. Между 2000 и 2005 г. в сектора на услугите са създадени 11.5 млн. работни места. Това е и причината имплементацията на директивата да бъде разглеждана катокрайпътен камък за структурните реформи, които са необходими, за да тръгне икономиката на ЕС по пътя на възстановяването“. Това каза Енцо Педуци (вицепрезидент и председател на секция „Услуги“ на Euralarm) по време на проведения днес (11 септември 2012 г.) в София международен форум, посветен на услугите за сигурност.

Организатори на форума бяха Националната асоциацията на фирмите, охраняващи с технически средства – НАФОТС (член на Българската стопанска камара) и Euralarm (Асоциация на европейските производители, монтажници и доставчици на електронни услуги в областта на индустрията за сигурност и пожарна безопасност).

Конференцията беше открита от президента на „Евроаларм“ - Марк Шабо, вицепрезидента на АРТС (Румънска асоциация за технологии за сигурност) – Ливиу Матеску, и председателя на НАФОТС – Стефан Ганков.

Акцент на презентациите и дискусиите беше поставен върху законодателните стандарти в областта на частните услуги за сигурност и, в частност – върху Директивата на ЕК за услугите, от гледна точка на нейното въздействие върху пазара на частни услуги за сигурност. Друга дискусионна тема бе необходимостта от синхронизиране и подобряване на практики и законодателство на национално и европейско ниво, в контекста на последните развития в политиката и бизнес процеси в сектора на услугите на електронната сигурност.

Презентацията на г-н Педуци бе свързана с приложението и обхвата на Директивата за услугите, приета от Европейския парламент през 2006 г. и имплементирана в националното законодателство на страните-членки до края на 2009 г. Целта на директивата е да спомогне за реализирането на пълния потенциал на най-големия сектор на евопейската икономика, който създава и най-голямата част от работните места, а именно секторът на услугите. Ключовите цели на директивата са да минимизира търговските бариери между страните в ЕС, да намали бюрократичните спънки при регистрация в търговските регистри в отделните страни, както и да даде възможност за предоставяне на услуги, без да е необходимо постоянно пребиваване и установяване в страната-приемател. Важна цел на директивата е избягването на припокриването на съвместими сертификати и/или разрешителни, както и насърчаването на доставчиците да въвеждат постепенно единни стандарти за услугите в съответния сектор. Директивата за услугите дава възможност на отделните държави да определят специфични лицензионни, регистрационни или разрешителни режими за доставчиците на услуги, стига да не се прилагат дискриминационни схеми.

Извън огромното разнообразие на услуги, Европейската комисия е дефинирала и сектори, за които Директивата за услугите не се прилага, но ако типът услуга не е посочен като изключение, то Директивата се прилага и за нея. Пример за такива дейности и сектори, изключени от приложението на Директивата за услугите, са здравните услуги, нотариалните услуги и частните услуги за сигурност.

Успоредно с това, обаче, в обхвата на Директивата за услугите попадат дейности, които са елемент от частните услуги за сигурност, като: инсталирането и поддръжката на екипировка, монтаж и поддръжка на машини, инженеринг, консултантски услуги, продажба, доставка, монтаж и поддръжка на технически средства, свързани със защита от пожари и осигуряване на сигурност. Това прави приложението на Директивата за услугите сложно, тъй като тя има обхват върху прекалено много закони и регулации на национално, регионално и локално ниво. Ето защо, тълкуването и приложението на директивата в отделните държави-членки на ЕС е различно. Някои от тях са възприели принципа на „Всеобхватния закон“.

Европейската комисия е получила повече от 50 000 коментара в тази посока, но системата за сигурност и защита все още не е във фокуса на ЕС към настоящия момент. Въпреки това, усилията на ЕК в посока насърчаване на доброволните европейски стандарти са големи. Целта е да се увеличи и гарантира качеството на предоставяните услуги, както и съвместимостта на услугите, предоставяни от доставчици в различните държави-членки.

Във връзка с нееднаквото тълкувание на обхвата на Директивата за услугите, „Евроаларм“ излезе с официална позиция, според която асоциацията очаква хармонизация на европейските регулации (или стандарти), така че да се осигури пълен достъп до пазарите, успоредно с поддържането на необходимото ниво на качество на предоставяните услуги. „Евроаларм“ се отнася положително към позицията на ЕК, че дейностите на мониторинг-станциите са част от веригата на електронните услуги (дизайн, проектиране, монтаж, възлагане, сервиз и поддръжка) и би следвало да попадат в обхвата на Директивата за услугите.

По време на форума бяха представени и основните резултати, заключения и препоръки от „Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Дейности по охрана и разследване”, разработен в рамките на проекта на БСК по ОП РЧР „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”. Анализът показва, че през периода на икономическа криза в България намалява и броят на частните охранителни фирми, и заетите в тях. От 4 888 през 2008 г. фирмите в сектора намаляват до 4 514 през 2011 г. По аналогичен начин стоят нещата и при броя на заетите - от 90 529 през 2008 г. те намаляват до 77 611 души през 2011 г. (по данни на НОИ).

Важен показател при анализа на човешките ресурси в сектора е демографската структура на заетите. Данните показват, че общо за сектора мъжете представляват 84,5 % от всички заети, а жените – 15,5%. Възрастовата група 55-64 год. е с най-голям брой заети мъже (28%), следвана от 45-54 год. (21%). Впечатление прави и високата заетост на мъже над 65 год., което е типично за сектор „Дейности по охрана и разследване”. По отношение на квалификационната структура анализът на данните показва, че основната част от заетите в сектора са лица, пряко ангажирани с изпълнението на охранителните услуги, за които не се изисква твърде висока квалификация и, съответно - заплащането е демотивиращо ниско. Вследствие на това, голяма част от заетите са със сравнително ниско образование, професионални компетенции и личностни умения. Като дефицитни могат да бъдат посочени следните компетенции и умения: Правна подготовка; Умения за даване на първа долекарска помощ; Технически умения (основно в сферата на технологиите); Управление на конфликти, Осъзнаване на значимостта и отговорността на отделните професии в сектора и  отделните подсектори; Протокол и етикет на служителите и др.

Проучвания на Българска стопанска камара и други институции през първата половина на 2012 г. показаха, че най-дефицитните професии в България са изискващите сериозно и продължително образование. Секторът на частните услуги за сигурност не прави изключение от тенденцията към формиране на дефицит за квалифицирани кадри за секторните дейности, свързани с инженеринг и сервиз. В резултат на това, като дефицитни професии в сектора могат да се посочат:

  • Инженери и технически специалисти за проектиране, монтаж, програмиране, поддръжка и профилактика на съвременни системи за сигурност;
  • ІТ специалисти за проектиране, изграждане и програмиране на интегрирани системи за сигурност/мрежи, специализиран софтуер и др.
  • Ръководни специалисти;
  • Служители в мониторинг центровете;
  • Охранители – водачи на служебни кучета;
  • Охранители на пропускателен режим;
  • Охранители за охрана на масови мероприятия;
  • Консултанти по сигурност;
  • Служители в сферата на частните разследвания (частни детективи)


Във днешния форум участваха водещи експерти и представители на европейската индустрия в сферата на електронните системи за сигурност и пожарна безопасност, представители на отговорни институции, в т.ч. на Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Национална служба „Полиция“, организации по стандартизация, браншови организации и др.

За допълнителна информация и контакт:
Татяна Иванова, изпълнителен секретар на НАФОТС,
Тел. 02 951 51 30, Email: office@nafots.com