Дата: 08.11.2012

Източник: в. Преса

Прочетено: 3309

Господин Данев, наскоро казахте, че бюджетът е „дантелен". Какво трябва да направи правителството, за да го подплати?

Когато направих тази метафора, нямах предвид, че е красив като дантела. Има много, макар и на пръв поглед незабележими, дупки. Основният диалог между политиците е как да се преразпределят приходите, колко да бъде минималната заплата, колко да получат служителите в МВР, Министерството на отбраната или други учреждения. Говори се за преразпределение на средствата, а не откъде ще бъдат генерирани те.

Това политическо говорене идва както от изпълнителната власт, така и от опозицията и смущава бизнеса. Всички правят дълбоки поклони пред електората. Важно е обаче да се мисли преди всичко как да произведем повече и как да се осигурят повече приходи за държавата. В бюджета няма нито лев в подкрепа на бизнеса, нито лев за изграждане на второ- и третокласни пътища. Надеждата на бизнеса да не зависи от администрацията рухна, защото няма и лев за електронното правителство, за електронния поземлен регистър... Вижте, администрацията е като желе. Ти го режеш, то се затваря и смачква всички, които са вътре. Заради това все още не можем да се чекираме на летищата на другите европейски страни с българската си лична карта, все още масово хората нямат електронни здравни карти, все още не можем да проверим и кой се е интересувал от личното ни досие и т.н., и т.н.

Да, но администрацията създава работа на стотици хора...

Вижте, през 1991 г. в здравното министерство работеха 180 души. Сега работят над 400, има и още десетки заети в няколко агенции. В допълнение - 2900 са наети в здравната каса. Е, през 1991 г. по-добро ли беше здравеопазването, или 20 пъти по-лошо?

Изпълним ли е бюджетът за догодина според вас, или ще важи до изборите?

Помислете - миналата година прогнозата за ръста на БВП беше 2,3%. Очаква се изпълнението за тази година да е около 1%. Икономическата история е пред нас, тя дава уроци. И урокът е ясен - прогнозите на финансовото министерство за бюджета през 2011 г. не са достигнати. Така е и с прогнозите за безработицата и инфлацията. Следователно политическата мотивация доминира над икономическата.

Но сега в хазната има излишък от 281 млн. лева.

Да, това безспорно е едно голямо постижение на Националната агенция за приходите. Но винаги има едно „но". Може ли в една страна с ветровит бизнес климат да имаме такъв огромен приход от такси, глоби и санкции? Знаете ли, че това перо в приходната част на бюджета е приблизително равно на приходите от данък „печалба"?

Премиерът не рискува ли с нестандартните мерки, които се въвеждат в предизборна година?

Кои са тези нестандартни мерки?

Как ви се струва въвеждането на данък „лихва" например?

Този данък не е насочен пряко към бизнеса. Това е проблем на гражданите на страната. Ще се отрази частично на малките и средните предприятия. Но като постановка стъпката е погрешна - не може от петък за понеделник да сменяш данъчни закони, да променяш широко обявена данъчна политика. Моята лична прогноза е, че с този противоречив ход няма да се съберат планираните средства. Като принцип е правилно всички доходи да се облагат.

Друг е въпросът, че обикновено при всички доходи би трябвало да се отчитат и разходите, които да се приспадат, за да се получи облагаемата сума. В много страни, където инфлацията е контролируема, в рамките на 1-2 процента, а не е 5 на сто, както при нас, се облагат лихвите по депозитите. Там обаче се признават разходите за лихви по кредитите по заем за първо жилище.

Кои са нещата, които пречат на инвеститорите?

Първо, неустойчивата нормативна уредба. Всички сме свидетели как тя непрекъснато се променя. Второ, непрогнозируемата бизнес среда. Например не може в един ден да се обяви решение, че след седмица електроенергията поскъпва с 16%. Тоест няма предвидимост за бизнеса. Не може и шефът на държавния енергиен регулатор да си коригира решенията от ден за ден - единия ден прогнозира поскъпване, а на другия - поевтиняване. И забележете, той прави тези прогнози за след половин година, без да знае каква ще бъде цената на нефта или газа, без да знае какъв ще е курсът на долара.

Има и друг проблем - обществото не знае дали ефективно се изразходват бюджетните средства. Още по-малко какви цели се постигат с тези разходи. Министерствата трябва да публикуват на уебстраниците си прости и точни индикатори, които обществото да следи. Например - с колко ще се увеличи скоростта на влаковете, с колко ще се намали детската смъртност. С колко ще се намали битовата престъпност, с колко ще се намали броят на неграмотните...

Настроен ли е вече бизнесът против властта?

Не бих казал. Ние сме принудени да приемаме управляващите като необходимото зло. Говоря за всички правителства през годините. Прави впечатление, че независимо от коя партия са излъчени, всички говорят само за преразпределение на средствата, които генерира бизнесът.

Как ви се струват ограниченията, които налага държавата върху зелените централи?

Разумни. Ние алармирахме за очаквания бум при възобновяемите енергийни източници преди 4 години. За голямо съжаление политиците, увлечени в политическите си игри, разрешиха болното развитие на ВЕИ сектора. Сега правят следващата стъпка - ограничават сектора с административни мерки, което води до ново разочарование за инвеститорите. Стъпките за ограничаване са правилни, но е грешна цялостната политика, при която се решава от днес за утре.

И Европа вече ни упрекна за това.

Стига сме се хипнотизирали с тази Европа. То е ясно, че смяната на политиката от днес за утре действа деморализиращо за всеки инвеститор. Той се плаши и се въздържа от повече вложения. Предприемачът влага пари там, където бизнес средата е сигурна и прогнозируема. Ние не само нямаме прогнозируема среда, но непрекъснато я ерозираме.

Бизнесът е теглил и много кредити, за да реализира ВЕИ проектите си у нас.

Така е и сега вероятно банките ще трябва да посегнат на част от натрупаните резерви. На някои банки може да се наложи да влязат под „водната линия". Сигурно за кратко време ще дишат с шнорхел. Обществото е информирано, че над 20% от кредитите му са проблемни. Банките са стабилни, но тази стабилност не може да не се наруши след фалирането на някои ВЕИ компании.

 Бихте ли откроили най-основните проблеми на икономиката?

Липсата на инвестиции, на нови работни места. Около 400 000 работни места са закрити за последните три години. Тенденцията е устойчива. Всъщност само за последната година броят им е намалял с нови 93 000. 13 000 малки и средни предприятия са „умрели" за една година. 49 на сто от предприятията са с 0 заети лица.

 „Евростат" отчита слаб спад от 0,1% в безработицата през септември.

Това е заради широките програми на социалното министерство с разход на европейски и бюджетни средства. Да, полезно е, но е краткосрочно. Това е неустойчива, нетрайна, некачествена заетост. Не е дългосрочна политиката, когато насочваме инвестициите в трудоемки производства, а не към модерната икономика.

 Колко е реалната безработица в страната?

Около 20%. В нея освен регистрираните безработни влизат около 7,5% обезкуражени лица - основно хора, които са били или все още са в сивия сектор. Драматично е положението в регионите. Има райони, в които повече от половината граждани в трудоспособна възраст не работят. В четирите големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас, са заети 55% от осигурените лица, които гарантират 65% от постъпленията в НОИ.

Казахте, че в хазната няма пари за второкласни и третокласни пътища. Пътищата вече не са ли приоритет на властта?

Въпросът не е към мен, а към тези, които съставят бюджета. Една от причините, които възпира чуждестранните инвеститори, е липсата на транспортна логистика. Да разгледаме внимателно структурите на бюджетите на другите европейски страни. Колко пари се заделят за поддръжка, колко отиват за строеж, колко - за магистрали, второкласни и третокласни трасета. Спокойно мога да ви кажа, че или в България не се изразходват ефективно тези средства, или няма политика за правилна поддръжка.

Пътувайте по новата Люлинска магистрала например. Ще видите, че повечето от пътните знаци вече не са вертикални, а са кипнати наляво или надясно. Няма средства за поддръжка, а тя е 5 пъти по-евтина от новото изграждане. - Кои са най-закъсалите сектори в страната? Строителството, услугите. Най-силно засегнат обаче е малкият бизнес. Единствените сектори, които отчитат траен ръст, са информационните технологии и електрониката. Там се отчита 17 на сто повишение на износа за последните няколко години.

За съжаление ние последователно деформираме и този сектор на икономиката, като създаваме с държавна промоция колцентрове. Колцентровете засмукаха цифровия интелектуален потенциал на страната. Порочно е, че у нас създаваме само услуги, а не нови продукти и в същото време нямаме специалисти в другите производствени сектори. Ние сме страна на куриозите.

Защо?

 България е вторият износител на слънчогледово семе в света, а внася олио от Турция и Гърция. Ние изнасяме мед за цял свят, а внасяме кабели от Индия и Китай.

Ще продължи ли икономиката да се „движи" като костенурка?

Аз не знам дали изобщо се движи. Може само да мърда. В момента ръстът на икономиката е в рамките на статистическата грешка. А можеше страната да има огромен ръст. У нас той годишно трябва да е от 5% нагоре, за да се стремим да догоним Европа.