Дата: 20.11.2012

Източник: в. Капитал

Прочетено: 2285

През 2013 г. пенсиите излизат от тригодишния си престой във фризера и от април ще се увеличат диференцирано според годината на отпускане. Дефицитът във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) обаче остава близо 2 млрд. лв. Междувременно Законът за бюджета на ДОО за 2013 г. вече мина на първо четене в парламента. За това каква ще е социалната политика на правителството до края на този мандат потърсихме социалния министър Тотю Младенов. Преди да влезе в политиката, в продължение на 11 години той е синдикален лидер в КТ "Подкрепа". На местните избори през 2007 г. е избран за кмет на община Враца.

Приключихте ли с пенсионната реформа или имате и друга цел, ако получите втори мандат? 

В голяма степен приключихме. Бяхме принудени да направим тази реформа, тъй като демографската картина в България е изключително тежка. През 2001 г. на всеки 100 човека, излизащи в пенсия, на пазара на труда влизаха 124. Десет години по-късно на всеки 100 излизащи в пенсия влизат 68 млади хора.

Именно затова направихме тази реформа, която стартира от 1 януари т.г. С по четири месеца на година се увеличават възрастта за пенсиониране и изискваният трудов стаж и за мъжете, и за жените, докато достигне за мъжете 65-годишна възраст и 40 г. стаж, а за жените 63-годишна възраст и 37 г. стаж. Паралелно с това започна да расте възрастта за пенсиониране и за първа и втора категория труд. От 1 януари 2013 г. ще има пределна възраст за пенсиониране и за военните. Миналата година вдигнахме с две години необходимия стаж за излизане в пенсия на военните и полицаите. Също така дадохме допълнителен стимул за хората да се пенсионират по-късно, като увеличихме тежестта на всяка година стаж след изпълняване на условията за пенсия от 3% на 4%.

Казвате, че стимулирате по-дългото оставане на пазара на труда, но пък от началото на миналата година разрешихте на балерините и танцьорите да се пенсионират още по-рано отпреди. Кое е по-добре според вас – да се ограничава ранното пенсиониране или да продължава да се вдига максималният осигурителен доход?

Трябва да ограничим до минимум ранното пенсиониране. Това беше изключение и беше предложение на депутати, което се прие от залата. Не беше наше предложение.

Как ще коментирате мнението, че допълнителното задължително осигуряване не изпълни своята функция и е по-добре пенсионната система да има само солидарен стълб?

Задължителното допълнително пенсионно осигуряване ще започне да изплаща пенсии най-рано след осем-десет години. Много е рано да се каже дали въвеждането му е правилно или не. Мисля, че такива емоционални изказвания не трябва да водят до промени в пенсионната система. Трябва да има анализ и дискусия.

Как ще защитите политиката на ГЕРБ да задържи ръста на пенсиите в нарушение на Кодекса за социално осигуряване и решението сега те да бъдат увеличени точно преди изборите?

През 2005 г. тройната коалиция наследи около 500 млн. лв. дефицит в осигурителната система, а когато си тръгна от власт, той беше 1.5 млрд. лв. Освен това една седмица преди да паднат от власт, кабинетът взе решение да увеличи пенсиите от 1 юли 2009 г., което донесе още 900 млн. лв. дефицит на годишна база. Ако ние бяхме продължили по същия безумен начин - да увеличаваме непрекъснато дефицита и пенсиите, този фонд щеше да фалира. Ние предприехме реформи и те започват да дават резултат. През първите девет месеца на тази година са се пенсионирали с 14 626 човека по-малко спрямо миналата година.

В случая става дума за съвпадение. Бихте ли продължили тази политика и занапред?

Постепенно след 2020 г. ще продължи покачването на възрастта за жените, докато се изравни с тази на мъжете. Така е в почти всички страни на ЕС, но трябва да се прави плавно.

Доколкото разбирам, засега няма да се обвързва с продължителността на живота?

Засега не.

Повишаването на пенсионната възраст е обвързано с възможността възрастните хора да останат по-дълго на работа. Как се съвместява това със заплашително растящата младежка безработица?

Заради застаряването на населението на пазара на труда има място както за по-възрастни, така и за по-млади работници. Затова ние работим и в двете посоки. Приехме национална инициатива за работа на младите хора, сключихме споразумение със синдикатите и работодателите. Подписахме споразумения между Агенцията по заетостта и министерството на образованието за подаване на информация за отпадналите от образователната система и за завършилите средно професионално или висше образование. Правим всичко възможно в срок до четири месеца или да намерим начин те да продължат своето образование и квалификация, или да си намерят работа. Чрез стажантските програми вече над 5600 млади хора стажуват в предприятията. "Първа работа" отворихме, пак поемаме заплати и осигуровки до една година при наемането на млад човек до 29-годишна възраст. Отпускаме до 390 хил. лв. по грантова схема "Ново работно място". От началото на годината до сега по различните схеми и чрез активните борси, които правим в цялата страна за млади хора, включително и в чужбина, 30 хил. млади хора са започнали работа. В същото време има голям интерес и към схемите за хора над 55-годишна възраст. Програмите "Развитие", "Подкрепа за заетост" - по всичките схеми и програми в цялата страна в момента работят 70 хил. души. Така че има място на пазара както за млади работници, така и за по-възрастни. В момента не са натоварени много добре икономическите мощности. Ако те се натоварят 100%, ние няма откъде да вземем работна ръка.

Според скорошно европейско проучване всеки четвърти млад човек в България нито учи, нито работи. Какви са мерките, които държавата може да предприеме без европейски пари?

Правим промени в момента в Кодекса на труда, в Закона за насърчаване на заетостта, регламентираме стажантските договори и подобряваме регламента за чиракуването. Начинът е да се съчетават мерките по националния план за заетост с оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР). Тези мерки постепенно започват да дават резултат. През второто тримесечие на тази година нивото на безработицата сред младите хора до 24 г. е с 3 процентни пункта по-ниско, отколкото през първото тримесечие. Освен това все повече млади хора се регистрират в бюрата по труда, за да се възползват от тези мерки.

Все пак може ли държавата да финансира всички тези мерки, ако, да речем, не бъде продължена или пък получи по-малък бюджет оперативната програма през следващия програмен период?

За следващата година по ОПРЧР сме заделили в бюджета 728 млн. лв., от които 379 млн. лв. са само за заетост, квалификация, обучение, преквалификация. Като добавим към тях 73 млн. по националния план за заетост, стават 452 млн. за заетост през следващата година. В момента правим програмирането на ОПРЧР за 2014 – 2020 г. През следващия програмен период ще ни бъде много по-лесно, защото вече видяхме кои са програмите от най-голяма полза за бизнеса, общините и хората. "Развитие", "Подкрепа за заетост", личните асистенти, младежките схеми за заетост - "Първа работа", "Ново работно място", стажуванията, квалификациите за заети лица, ваучерните системи.

Има мнение, че увеличението на обезщетенията за безработица е било грешка. Вие бихте ли се върнали назад в това отношение?

Не, в състояние на икономическа криза не беше грешка. По този начин, освен че дадохме повече пари на безработните, ние ги стимулирахме да се осигуряват върху реалните си заплати. Освен това не е толкова голям броят на хората, които получават обезщетение при безработица. Това са между 100 и 110 хил. души средно годишно.


Все пак вие нарушихте закона...

За да увеличим пенсиите, както ще го направим през следващата година – близо 600 млн. лв. повече ще отидат за пенсии през 2013 г., ние трябваше да направим тази реформа. Тя непрекъснато ще акумулира ефект, системата ще бъде по-устойчива, с по-ниски дефицити и с възможност за по-високи доходи. И не само това. Догодина ще се получи най-големият коефициент на заместване на средната пенсия спрямо средния осигурителен доход от 2000 г. насам – 59.1%.

Смятам, че постъпихме правилно и честно спрямо сегашните и спрямо бъдещите пенсионери, защото никой нямаше да ни позволи в състояние на икономическа криза да продължаваме да увеличаваме дефицита в осигурителната система...

А защо не променихте закона? В момента правителството е в нарушение на закона и никой не му търси отговорност за това.

...и затова от тази гледна точка от 1 април догодина увеличаваме 85% от всички пенсии с до 9.8% за пенсионираните до 2009 г. По този начин искаме да компенсираме инфлацията за последните години. Освен това от 1 април се увеличава и максималният осигурителен доход от 2000 на 2200 лв. и по този начин максималната пенсия става от 700 на 770 лв. Това ще обхване допълнително около 16 хил. души.

Г-н министър, след като бяхте решили да правите така, защо не променихте кодекса? Той си стои със старите членове и вие ги нарушавате.

Ние в условията на тежка икономическа криза увеличихме пенсиите от 1 юли 2009 г. на годишна база с 900 млн. лв. и ги плащахме и в същото време правехме реформа, намалявахме дефицитите и сега пак ще увеличим пенсиите от догодина, без да увеличаваме дефицита.

Една от основните препоръки на ЕК към страните членки, за да имаме адекватни пенсии, е пенсионната възраст да се обвърже с увеличаването на продължителността на живота. Възможно ли е да стане това в България и готов ли сте вие да го направите?

За последните десет години, общо взето, средната продължителност на живота за жените и за мъжете се е увеличила с около две години. Тази реформа за увеличаване на възрастта и стажа с по четири месеца на година до края на 2020 г. ще даде възможност всъщност да отразим точно това - покачването на продължителността на живота.

Това временна мярка ли е всъщност?

Беше временна, която остана за постоянно засега.

Има още една мярка, която беше временна и остана за постоянно...

За болничните. Ами тя даде много добър ефект, подобри се контролът върху неправомерното използване на болничните, даде голям ефект и за държавното обществено осигуряване и затова нашето предложение и към бизнеса, и към синдикатите беше да се запази тази мярка. Естествено това породи напрежение сред бизнеса, но пък ние го компенсирахме донякъде, защото за пръв път през тази година ние не увеличихме минималните осигурителни доходи в икономическите дейности, в които не се постигна договореност със синдикатите.

От 1 януари 2013 г. официалният праг на бедност става 241 лв., а обезщетението за отглеждане на малко дете остава 240 лв. Отказа ли се ГЕРБ от политиката за насърчаване на раждаемостта, провеждана от предишните две правителства?

Тези обезщетения никога не са били взимани като процент от минималната работна заплата. Те се правят на база на актюерски разчети. В момента за следващата година за майките и за децата от държавния бюджет са предвидени близо 500 млн. лв. Това е над 50% от бюджета на министерството на труда за 1 година. Допълнително към 400 млн. идват от бюджета на ДОО. Обхващаме близо 80% от децата. Сега включихме и децата полусираци - за тях няма да има подоходен тест за еднократните помощи за деца.

Догодина ще има 30 млн. лв. допълнително за детски градини и за детски ясли в големите градове. Започнахме проект "Социално включване" в 70 общностни центъра в страната. Половината от тях са готови вече, другата половина ще бъдат готови догодина. Те ще дават услуги за над 100 хил. деца и техните родители. От ОПРЧР плащаме заплати и осигуровки на над 3500 души по програмата "Отново на работа", по която безработни хора гледат децата на младите семейства, за да се върнат майките на работа. През последните три години сме разкрили допълнително около 150 услуги за деца на обща стойност около 32 млн. лв.

За мен правилната политика е да се съчетават паричните средства със социалните услуги, които също струват много пари.

Вие смятате, че на фона на тези допълнителни услуги майките нямат основание да се оплакват?

Не казвам, че нямат основание да се оплакват. Казвам, че даваме близо 1 млрд. лв. от държавното обществено осигуряване, от държавния бюджет и оперативната програма и допълнително средства за социални услуги. Ние сме единствената държава в Европа заедно с Швеция, които имаме такова дълго платено майчинство – майките получават 90% от работната си заплата 410 дни. Горд съм, че в състояние на криза ние успяхме да запазим това. По отношение на втората година моето лично мнение е, че не трябва да насърчаваме само с пари, а и с услуги, за да дадем възможност на младите майки да се върнат по-рано на пазара на труда.

В неотдавнашно изследване на "Алфа рисърч" 86% от българите смятат политиката по доходите за най-неуспешна, по-неуспешна дори от политиката в здравеопазването. Смятате ли, че планираните малки увеличения тук и там в бюджетната сфера, само в отделни сектори, ще променят тази картина?

В частния сектор държавата може да се намеси единствено с определянето на минималната работна заплата, като се консултира със синдикатите и с работодателите. В състояние на криза успяхме да я увеличим със 70 лв., като от 1 януари 2013 г. ще стане 310 лв. Почти толкова, с колкото беше увеличението от 2005 до 2009 г., само че тогава инфлацията общо беше над 36%, сега е под 10%. Освен това в експортно ориентираните предприятия – фармация, металургия, химия, машиностроене, добивна промишленост, енергетика, IT сектор, заплатите през 2010 г., 2011 г. и тази година се увеличаваха, защото те имат една много добра производителност на труда. И ще продължават да се увеличават, сигурен съм.

През последните години, макар и много хора да не го забелязват, има промяна на икономиката в България. Все повече стават конкурентоспособните малки и средни предприятия, които могат да си позволят да дават по-добри заплати. В същото време неконкуретоспособните отпадат от пазара.

А как се справя с доходите държавата като работодател?

Тази година беше направена сериозна реформа по отношение на заплащането в държавната администрация. На повечето места се увеличиха заплатите, включително и там, където през последните години нямаше никакво повишение – в Агенцията за социално подпомагане заплащането се вдигна с около 20% от 1 юли тази година, в Агенцията по заетостта - с около 10%. Тази реформа беше направена с цел да се стимулират хората – тези, които работят повече, да получават по-големи заплати. Дано това се получи.

Значи недоволството, което установява националното проучване, е неоснователно?

На много места хората може би получават ниски заплати. Ние се мъчим да вдигнем минималното възнаграждение през всичките тези години, а оттам нататък зависи и от производителността на труда и от договарянето между синдикати и работодатели по браншове и по фирми. Колкото е по-добро едно предприятие, толкова по-високи заплати ще имат хората там. В експортно ориентираните предприятия работят не по-малко от 500 хил. – 600 хил. души и те вече са с прилични заплати. Всичко зависи от развитието на компанията, в която хората работят.

Според същото изследване на "Алфа рисърч" вие сте най-неуспешният министър след вицепремиера Симеон Дянков. Според вас заслужена ли е тази оценка?

Никога не съм си давал оценки. Аз гледам да си върша работата, оценките ги дават хората.

Бихте ли искал да останете министър, ако ГЕРБ спечели втори мандат?

Това не ме интересува. Насочил съм усилията и вниманието си да приключи успешно този мандат.