Дата: 18.02.2013

Източник: БСК

Прочетено: 2836

Повече инвестиции за образование, наука и иновации, и по-малко държава в икономиката са ключовите предпоставки за повишаване на конкурентоспособността на България

Ръководството на БСК проведе днес, 18 февруари 2013 г., работна среща с представители на Европейската комисия по тяхно искане. От страна на ЕК в срещата участваха Виктория Петрова – ръководител на Бюрото за България в Главна дирекция „Предприятия и промишленост“, Георг Рааб – отговарящ за достъпа на МСП до финансиране в ГД „Предприятия и промишленост“, Елица Беиска – програмен асистент за България в ГД „Регионално развитие“, и Марина Кирова – представител на ГД „Комуникационни мрежи и технологии“. БСК беше представена от Божидар Данев – изпълнителен председател, заместник-председателите Георги Шиваров, Димитър Бранков и Камен Колев, главния секретар Петър Денев и Веселин Илиев – главен директор „Външноикономическо сътрудничество“.

Визитата на представителите на ЕК е в рамките на редовната мисия за проучване и мониторинг на страните-членки във връзка с изготвянето на годишния анализ за изпълнение на политиките за повишаване на конкурентоспособността. За целта ГД „Предприятия и промишленост“ провежда посещения в държавите-членки през първото тримесечие на 2013 г. и на база събраната информация ще изготви годишен анализ и доклад, който пък ще стане основа за актуализиране на приоритетите на ЕК за индустриалната политика за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

В експозето си пред участниците в срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев отбеляза, че основните бариери пред конкурентоспособността са:

  • Износ на добавена стойност и закриване на наукоемки дейности;
  • Намеса на държавата като субект на пазара,
  • Непредсказуема нормативна среда и мудна съдебна система,
  • Липса на електронно правителство,
  • Отсъствие на либерализация в енергетиката,
  • Свръхрегулация и високи административни тежести,
  • Ниска ефективност на публичните разходи,
  • Недоизградена инфраструктура, особено второ- и третокласната пътна мрежа,
  • Липса на квалифицирана работна ръка  и криза в образователната система.


Божидар Данев постави акцент върху силно влошената ситуация на пазара на труда. Като пример той посочи, че в периода на криза (от 2008 до 2012 г.) са закрити 363 000 работни места, а 400 000 души са останали без работа. Регистрираната безработица е нараснала от 5,2 на 12,5%, а реалната (регистрирани безработни + обезкуражени лица) от 9,4 през 2008 г. е достигнала 18,8% в края на 2012 г. Тревожни са и показателите за младежката безработица, която от 11,4% през 2008 г. достига 28,5 % в края на 2012 г., като 30 000 млади хора са извън пазара на труда. Успоредно с това, забелязва се устойчив ръст на работните заплати в частния сектор, които растат със 7-8% на годишна база и изпреварват ръста на производителността на труда.

Сериозно е разминаването между нуждите на работодателите от работници с определена квалификация и специалистите, които формира образователната система. Например, 64% от работодателите се нуждаят от работници с инженерно и техническо образование, а едва 27% от студентите се обучават в такива специалности. Според БСК необходима е промяна в системата на финансиране на образованието, както и сериозно трябва да се увеличат средствата, отделяни за образование, като процент от БВП. Средно за ЕС този процент е 5,6 при едва 3% за България, което е крайно недостатъчно, ако искаме да създаваме качествени специалисти, с необходимите знания, умения и компетенции, отговарящи на съвременните технологични изисквания за работните места.

„Положителната тенденция за намаляване на отрицателното външнотърговско салдо, респективно – за ръста в износа, се дължи преди всичко на конюнктурата на международните цени, а не на нарастване на количествата експортирана продукция или подобряване на структурата на експорта“, заяви Божидар Данев. Той изтъкна, че частта на иновативния износ е едва 6% при средно за ЕС 16%. България изнася предимно необработени материали, минерални горива и масла. В същото време, има трайна тенденция на ръст в потреблението на храни от внос за сметка на родното производство. Положителна тенденция в сферата на експорта е, ръстът на износа на електрическо и електронно оборудване, отбеляза изпълнителният председател на БСК. Според него, държавата трябва да се намеси ефективно за спиране на износа на добавена стойност и закриването на развойни звена в предприятията.

В контекста на необходимостта от увеличаване на износа на стоки с висока добавена стойност, Божидар Данев отбеляза, че отделяните за научна и развойна дейност средства продължават да са недостатъчни. Пренебрежимо нисък е и процентът на усвояване (3,7%) на средствата за иновации, предвидени в Оперативна програма „Конкурентоспособност“. В същото време, изпълнителният председател на БСК изтъкна, че именно в годините на икономическа криза (2010 и 2011 г.) бизнесът е удвоил средствата за научна и развойна дейност, като вече изпреварва държавата по дял на инвестициите в иновации.

Сред проблемните зони в бизнес средата Божидар Данев отбеляза отсъствието на административна реформа с цел повишаване капацитета и ефективността на администрацията, както и високите нива на нерегламентирани плащания и злоупотреби с ДДС. „Коректните платци на ДДС не се ползват с адекватно отношение от администрацията по отношение на честотата на проверките и ускорените срокове за възстановяване на данъчния кредит“, изтъкна Б.Данев. Според него публичните разходи са с ниска ефективност, в резултат на заобикаляне на законовите процедури при обществените поръчки, за 60% от които са установени нарушения.

Друг проблем е ненавременното издължаване на държавните и общински администрации и фирми към частните компании за изпълнени обществени поръчки. Това задържа оборотни средства на бизнеса и води до висока фирмена и междуфирмена задлъжнялост.„Задълженията на нефинансовия сектор на икономиката достигнаха 2,2 пъти размера на БВП при едва 17% държавен дълг. Това означава, че държавата прехвърли цялата тежест на икономическата криза върху реалния сектор“, категоричен бе Божидар Данев. Той акцентира върху факта, че европейската директива срещу забавените плащания от страна на държавата към частния сектор не е транспонирана у нас в нейната цялост и е оставена вратичка порочните практики да продължат и след нейното прилагане. Като пример Божидар Данев посочи, че масово като условие в търговете по обществени поръчки се поставя готовността на потенциалните изпълнители за отложено плащане, което достига до 1 година. Подобни условия практически предпоставят невъзможността на малките и средни предприятия да печелят и изпълняват обществени поръчки.

ВИЖТЕ ПРИКАЧЕНИЯ ПО-ДОЛУ ФАЙЛ!