Дата: 06.03.2013

Източник: Фактор

Прочетено: 2408

Кирил Желязков е завършил Висшия политехнически институт в Санкт Петербург (Русия) и е доктор по педагогика, хабилитирано лице по проблемите на професионалната подготовка в средното училище. Специализирал е управление на автоматизирани системи за индустрията, формиране на изискванията към професионалната подготовка на кадри за различни сектори на икономиката. 
 
От 2003 г. Кирил Желязков отговаря за партньорството, съвместните инициативи и дейности между БСК и членуващите в камарата браншови работодателски организации. Освен това, участва активно в изготвянето на експертизи и анализи по проблемите на енергетиката и транспорта. 
 
Преди постъпването си в БСК, Кирил Желязков е, участвал в проектиране и строителство на обекти за опазване на околната среда, разработване на планове и проекти за регионално развитие на общинско и областно ниво. Има богат опит в разработването на проекти, както по предприсъединителните програми (ФАР, ИСПА), така и по оперативните програми „Конкурентоспособност на българската икономика”, „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси”. 
 
Един от инициаторите е за развитието на клъстерите в България. Участвал е в работата на експертни групи, разработили методическите насоки и учредителните документи за създаването на такива сдружения в енергетиката, машиностроенето, електротехниката, горското стопанство и др. 
 
Кирил Желязков изнесе в Бургас лекция „Възможности за подкрепа на предприемачеството” пред жените в бизнеса и науката на 1 март т.г. 

- Г-н Желязков, вие направихте презентация на тема „Възможности за подкрепа на предприемачеството”, но каква виждате практическата насоченост на теоретичните положения? 
 
- Много лесно я виждам. Това е нещо готово, което може да бъде сложено на масата. Идеята е за пренасянето в интернет пространството. Друг е въпросът тази първа стъпка как ще бъде подкрепена – не толкова финансово, колкото с пропагандиране. Ако някой бизнесмен търси продукт, а такъв продукт съществува например в Университет  „Проф.д-р Асен Златаров” в Бургас, трябва да има подготовка, маркетинг в интернет пространството. 
 
-    В Българската стопанска камара още преди години прокарахте идеята за виртуалния офис. Ще ни разясните ли по-подробно този проект? 
 
- Още преди три години, когато изпълнявахме проект по Оперативна програма „Административен капацитет”, ние разработихме такава платформа. По своята същност представлява мрежа от няколко, макар и условно наречени, консултантски центрове в страната. Чрез тях дадохме възможност на колегите чрез използване на виртуалното пространство, за да изпълняват съвместни задачи. Изнасянето на част от офис-функционалностите във виртуалното пространство е изключително полезно от гледна точка на конкурентоспособността на фирмите, независимо дали говорим за едноличен търговец или акционерно дружество. Освен това се пестят между 20 и 40% разходи. Представяте ли си в условията на криза какво означава това за фирмите? 
 
-    На практика обаче бизнесмените се занимават с бизнес, а научните работници с наука и между тях няма връзка. Как може да се осъществи тя? 
 
-    Това е въпросът, как от науката да се правят пари. Ние нямаме поле за съвместен обмен. Дали това ще е интернет, пресконференции, медии, работни срещи… Може да се намери финансиране от програмата „Хоризонт 2010” на ЕС за фонд научни изследвания. 
 
-    Как бизнесът да се научи да търси науката? 
 
- Пазарът в момента е много интересен. Например вземаме пазара на хляб. Един производител прави нововъведения, с които хлябът му например става по-мек и той става по-търсен. Когато един пазар търси своите продукти, предприемчивият бизнесмен търси иновацията. Малко са ни подобните начинания, но това е пътят, ако искаме да сме на ниво. БСК поощрява такива процеси. 
 
-    Можете ли да дадете добрия пример за такава иновация? 
 
-    Сещам се за един пример, който напоследък давам с удоволствие. Двама колеги инженери по машиностроене от Благоевград създадоха преди години свое предприятие – за прецизни инструменти. Познавам ги как буквално тръгнаха от нулата с кредити. В даден момент преди 3 години, когато вече бяхме в криза, решиха, че производството ще стане по-конкурентноспособно, ако се обединят няколко предприятия и си закупят машина за лазерно рязане, която да прави заготовките. Проучили са чрез БАН, кандидатствали са по Оперативна програма „Конкурентноспособност” за финансиране и са разработили такава машина. Сега всички предприятия, които гравитират около тях могат да използват заготовките, които излизат много евтино. 
 
- Как бизнесът ще се снабдява с кадри, които все повече липсват на пазара? 
 
- С промяната в пазарната ситуация може би ще се създадат предпоставки да се “излекуваме” донякъде от недостига на квалифицирани специалисти. В индустриалния сектор има редукция на заетостта. Затова е време да се насочат усилия и средства в развитие на центрове за преквалификация, в инициативи за поощряване на предприемачеството и т.н. За съжаление, ние нямаме необходимата гъвкавост в структурите на повишаване на образованието и квалификацията. Изискванията на пазара са динамични, в някои случаи - моментни, а образователната ни система произвежда кадри с много голямо време закъснение. Все пак, аз съм оптимист по отношение на кадровото обезпечаване в рамките на възможното и в съзвучие с европейските тенденции. 
 
-    Българските предприемачи как могат да се учат от чуждия опит? 
 
-    В сайта на Българската стопанска камара има публикувани обучения и семинари, в които нашите предприемачи могат да участват. Един от тях стартира на 1 април т.г.  Български предприемачи ще могат да се възползват безплатно от опита на успешни словенски бизнесмени, ментори и експерти от различни области, както и да се включат в бизнес пътувания до Словения. Възможности за това предоставя проектът „Иновативни знания без граници”, изпълняван от Фондация „Център за предприемачество и управленско развитие – България” (CEED България) и Zavod mreža podjetništva – CEED Словения. Проектът е финансиран от Европейския социален фонд чрез Министерството на труда и социалната политика по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Програмата, която ще продължи до края на април 2013 г., включва провеждането на тематични работни срещи в Словения и България, участие в двустранни бизнес срещи и конференции, както и в регионалната конференция на CEED мрежата, която всяка година се провежда в различна страна. Проектът е отворен за предприемачи, стартиращи компании, собственици и мениджъри на малки и средни предприятия, ментори, инвеститори и хора със силен предприемачески дух, желаещи да стартират бизнес. 
 
-    Кой е правилният път? Показахте таблица с най-големите бенефициенти на финансови помощи от ЕС. А станахме свидетели на това, как всички икономики на тези държави рухнаха при кризата. 
 
-    Разликата между държавите е в обема на финансовите помощи от ЕС и привлечените собствени средства. В Гърция например средствата от структурните фондове са много повече от привлечените. В Ирландия беше точно обратното и тя беше обявена за отличникът на ЕС. В Португалия бяха изравнени. Но всички икономики се срутиха. Кой е добрият модел? Аз бих казал Ирландия, въпреки че икономиката й се срина, както при останалите, тя се оправи най-бързо. Там има обучени кадри. 
 

Автор: Ирина ГЕНОВА