Дата: 22.03.2013

Източник: БСК/ВIA

Прочетено: 2765

Действително положението на българските граждани е тежко и, за голямо съжаление, дори управляващите като че ли не осъзнават в пълна степен сериозността на ситуацията. Основания за подобен извод ни дават неколкократните изявления за мерки, които имат по-скоро популистки характер, отколкото да дават реалистичен изход от кризата, в която обществото ни се намира.

Призоваваме служебното правителството и синдикатите да ограничат популистката реторика и действия. Вместо това, трябва да се пристъпи към прилагане на прагматични мерки за възстановяване на българската икономика.

Популизъм се наблюдава основно в три основни посоки:

  1. По-нататъшно намаляване на вече субсидираните цени на електроенергията за битовите потребители.
    Намалението на енергийните цени фактически субсидира в много по-голяма степен богатите хора, и в по-малка - хората, които нямат доходи да посрещнат тези плащания. По този начин се засилва социалното неравенство! Решението трябва да се търси чрез:
  • прилагане на компенсаторни механизми само за онези слоеве от населението, за които сметките за енергийно потребление са непосилни;
  • ревизия на дейността на монополните дружества и регулаторния орган и др. мерки, гарантиращи повече прозрачност и ефективност на енергийната система;
     
  1. Идеи за увеличение на минималната работна заплата.
    Всяко административно увеличение на МРЗ без оценка на въздействието на тази мярка води до негативни последствия за икономиката.
    Видно от данните на Националния статистически институт и Евростат, има пряка корелация между ръста на МРЗ и ръста на безработицата. Факт е, че в периода на криза България изгуби над 400 000 работни места и над 100 000 самонаети, повече от половин милион души са извън пазара на труда, а това означава, че е нараснал броят на лицата, за които социалните фондове трябва да се грижат.
     
  1. Призиви за „солидарност“ от страна на индустрията спрямо населението.
    Висшата форма на солидарност са данъците и особено ДДС и акцизите!
    Възникват въпросите:
  • Защо само от индустрията се очаква солидарност – къде са фирмите от финансовия сектор и услугите, къде са политическите партии, чиновниците, членовете на общински съвети и пр.?
  • Докога основно индустрията ще поема тежестите на кризата и докога тя ще покрива щетите, нанесени от недалновидното управление на икономиката?


Целият този популизъм води до намаляване на конкурентоспособността на българската икономика, което е в основата на днешната ситуация. Днес всички ние плащаме грешните стъпки на досегашното управление. Служебното правителство не бива да се впуска по наклонената плоскост на популизма, ако иска да покаже ефективност на дейността си и националноотговорно поведение.