Дата: 26.04.2013

Източник: БСК

Прочетено: 2533

 

Сашо Дончев: Махнете забраните –
те пречат на хората да бъдат инициативни!

„Професионалното образование – състояние, проблеми, тенденции“, бе основната дискусионна тема на разширеното заседание на Управителния съвет на БСК, което се проведе на 25 април 2013 г. В дискусията участваха зам.-министърът на образованието, младежта и науката Мариана Банчева, Емилия Вълчовска – началник отдел „Професионално образование“ към МОМН, представители на браншовите организации от секторите машиностроене, енергетика, електротехника, химия, металургия, минно дело и др.

Акцент в разговора беше поставен върху липсата на кадри за индустрията със средно техническо образование, както и необходимостта от подобряване на взаимодействието между фирмите и професионалните гимназии.

В началото на срещата г-жа Вълчовска представи актуалните програми и проекти, по които МОМН работи, с цел преодоляване на проблемите в професионалното образование. Тя отбеляза, че за периода 2004-2012 г. в страната са закрити 49 професионални гимназии, а към момента в действащите техникуми се предлагат обучения в 43 професионални направления за над 450 специалности, като най-голям е интересът към квалификацията в сферата на електрониката, електротехниката, информационните технологии, стопанското управление и туризма, вкл. хотелиерството и ресторантьорството. В същото време, съществуват не малко специалности от обществена и икономическа значимост, за които липсват кандидати за обучение, а това не позволява формиране на паралелки. В тази връзка, МОМН предлага чрез промени в нормативната уредба да се даде възможност, в партньорство с браншовите организации на работодателите, да бъде създаден списък на защитени професии, за чиято издръжка да се определят специфични критерии за формиране на паралелки с по-малък брой ученици в тях. Като пример в това отношение г-жа Вълчовска посочи, че вече няколко поредни години има нулев прием по специалността „Асансьорен техник“, въпреки наличието на обучителна база, но поради липсата на достатъчен брой желаещи да усвояват тази професия.

Като положителен факт г-жа Вълчовска посочи, че 85% от учениците в професионалните гимназии през учебната 2011/2012 г. са преминали през учебна практика на реални работни места, а 90% са осъществили производствена практика на реални работни места. „Очевидно, взаимодействието между бизнеса и професионалното образование дава резултат“, смята г-жа Вълчовска. Тя, обаче, изрази разочарованието си, че едва 40-45% от държавните изпити на завършващите професионални гимназии преминават пред комисии с участието на представители на бизнеса. Според г-жа Вълчовска, когато дипломантите застават пред хора от реалната производствена практика, имат по-голям стремеж към добро представяне, респективно – подготовката им за държавния изпит е много по-стабилна и отговорна.

Специален акцент в изложението си г-жа Вълчовска постави върху предложените от МОМН промени в Закона за професионалното образование и обучение, които предвиждат въвеждане на дуалната образователна система (обучение чрез работа), възможност за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път, модулна организация на обучението, въвеждане на система за външно оценяване на професионалното образование и разширяване на функциите на браншовите организации на работодателите при управлението и развитието на  професионалното образование и обучение.

Участващите в срещата представители на браншовите организации изразиха обща тревога от липсата на достатъчно добре подготвени кадри, особено от сферата на техническите специалности. „Проблемът е и в количеството, но и в качеството на завършващите – от образователната система масово излизат необразовани, липсва им дисциплина, липсва отговорност, липсват познания“, каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев.

Според проф. Йончо Пеловски, зам.-председател на Българската камара на химическата промишленост, изключително тревожна е тенденцията за дефрагментиране на образователната система. „Обучението е процес! Каква е връзката между отделните степени на образование? Каква е връзката между висшите училища и центровете за професионално обучение (ЦПО)? Какво е нивото на обучение в ЦПО?“, риторичен бе проф. Пеловски. Според него, разговорът за развитието на професионалното образование и обучение трябва да се води по отрасли, за да бъде отчетена тяхната специфика и променящите се във времето изисквания към кадрите. Стои и проблемът с остарялата материална база, недобрата организация, лошата дисциплина, които не съответстват на очакванията на фирмите.

Въпросът за разширяване на възможностите за ефективно участие на бизнеса в управлението на професионалните гимназии беше поставен от председателите на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров, на Българската минно-геоложка камара инж. Лъчезар Цоцорков, на Българската браншова камара „Машиностроене“ Илия Келешев, както и от изпълнителния директор на Камарата на строителите в България инж. Иван Бойков.

Друг проблем, който беше отчетен в хода на разговора е, че по-голямата част от завършилите строителен техникум, например, след това продължават обучението си в системата на висшето образование и това е една от причините да липсват средни технически кадри. На другия полюс стои проблемът с механотехникумите, които привличат основно ученици с по-ниски възможности за реализация, неуспели да се класират в т.нар. елитни гимназии. Това предпоставя и по-ниското качество на кадрите за сектор „машиностроене“.

Председателят на Българската минно-геоложка-камара инж. Лъчезар Цоцорков настоя нормативно да бъде въведено задължение план-приемът в професионалните гимназии да се извършва само след съгласуване със съответните браншови организации на работодателите.

Зам.-министър Мариана Банчева благодари за откровения разговор и сподели, че приема критиките като израз на загриженост от страна на бизнеса за състоянието на образователната система. „Нека за момента да загърбим въпроса за хроничното недофинансиране на системата на образование и да мислим за това какво можем да направим с наличните средства!“, каза г-жа Банчева.

„Тъжното е, че в нашето общество не се уважава трудът. А успешен труд е възможен при добро образование“, сподели в края на разговора Сашо Дончев и призова: „Каквото искате пишете в Закона за професионалното образование, но махнете забраните – те пречат на хората да бъдат инициативни!“.

Участниците в срещата си обещаха, че в края на м.май, след края на тазгодишните матури, ще се срещнат отново, за да продължат разговора по вече набелязаните ключови проблеми, в търсене на ефективни механизми за тяхното преодоляване.