Дата: 26.04.2013

Източник: в. Преса

Прочетено: 2475

 

Каква е връзката между икономически растеж, безработица, конкурентоспособност, стандарт на живот, демокрация, купуване на гласове по време на избори, информиран вот, директни чуждестранни инвестиции и т.н? Отговорът е - образованието.

То - образованието - е изключително сериозна тема, която е от любимите на политиците

за съжаление само по време на избори

В едно няма абсолютно никакво съмнение и това е, че българите стават все по-неграмотни.

Хората от т. нар. малцинства изпадат в странно вълнение в предизборен период, защото знаят, че винаги преди избори започва „особен вид“ убеждаване от страна на някои политически партии, изразяващо се в раздаването на „хартийки с различна покупателна способност“.

Станах пряк свидетел на следното изказване на един представител от въпросните малцинства: „Айде бе, няма ли да давате пари, нали идват избори.“ Доказателства за неговата неграмотност едва ли са необходими. А това, че той не би могъл да осъзнае катастрофалните последици от този вид активиране на гласоподавателите, е повече от сигурно.

В същото време по неофициални данни в България има недостиг на 60 000 софтуеристи. Средната работна заплата в сектора се движи около 3500 лева, както се изрази един мой приятел, собственик на такава фирма, „ако предложа на начинещ специалист заплата от 2500 лв., директно ми затваря телефона“.
Мислех си за двата случая, за двете паралелни държави.

Според вас има ли политическа партия, която може да използва нетрадиционни техники, за да стимулира тези млади и образовани хора със заплати от няколко хилядарки? Офисите на някои партии в предизборния период са се превърнали в сергии и повярвайте ми, с прилагания от тях подход могат да бъдат стимулирани единствено неграмотни хора. Няма да коментирам, че точно от такъв тип гласоподаватели се нуждаят някои политически формирования, тъй като традиционно те най-лесно се поддават на внушения.

Сега бих желал да насоча вниманието ви в друга посока, а именно към връзката между образованието и икономическия растеж. Всички експерти са категорични, че единствено икономическият растеж ще доведе до справяне с проблемите на безработицата.

През 2012 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува специален доклад по темата. В него се казва, че

страните с най-добро заплащане

на висококвалифицираните специалисти са Франция, Норвегия, Швейцария, Обединеното кралство, Австралия, Холандия, Люксембург и САЩ. Казано през призмата на черния български хумор, „все държави, в които мечтаем да емигрираме“. Характерното за гореспоменатите държави е, че при тях над 60% от брутния вътрешен продукт се създава от висококвалифицирана работна ръка.

Същото изследване на ОИСР показва, че хора без средно образование в САЩ получават до 38 000 долара на годишна база. Заетите със средно образование получават до 46 000 долара годишен доход, а висококвалифицираните специалисти получават средно около 68 000 долара на година.

От началото на този век повече от половината от икономическия растеж се дължи единствено на труда на висококвалифицираната работна ръка.

Израел е най-добрият пример за изключителната полза от образованието за икономическия растеж. В периода 2000-2010 г. икономиката на тази държава бележи среден икономически растеж от 4% на годишна база. От тях почти половината е резултат от труда и постиженията на висококвалифицираната работна ръка. Малко известен е фактът, че научноизследователските звена на фирми като „Гугъл“, „Майкрософт“, „Амазон“, САП и много други се намират 

именно в Израел

Инвестициите на държавата в образованието са издигнати в култ. Това е държавата с най-много иновации на глава от населението в света. В момента не говоря единствено за софтуерния бизнес. Капковото напоявене е израелско откритие също.
Израел е на първо място в света по използването на слънчева енергия за битови нужди на глава от населението. Икономическа криза в Израел няма. Безработица също няма. Трябва обаче да отбележим, че средната продължителност на образователния период на всеки израелец е 15,5 години. Според Закона за образованието от 1953 г. средното образование е задължително за всички деца от 3- до 18-годишна възраст (да, от тригодишна възраст, грешка няма).
Давам тези примери единствено, за да подкрепя идеята, че в края на краищата образованието е най-мощната антикризисна мярка.

Ако не вярвате, питайте бизнеса

за липсата на квалифицирана работна ръка. Сравнявах данните за структурата на трудовата заетост между 2007 и 2011 година. Единствено при хората с висше образование имаме ръст на заетите. Да, разбира се, че има и много изключения, но като цяло максимата от времената на социализма „учи, за да не работиш“ звучи точно по обратния начин - „учи, за да си намериш по-лесно работа“.

Има пряка корелация между нивото на безработицата и броя на училищата в различните региони на страната. Районите с най-висока безработица са Видин, Смолян, Шумен и Разград. Нали няма да се учудите, че в тези райони има и най-малко училища.

Без изключение всички експерти в сферата на образованието говорят за крещящата нужда от реформи. Аз не мога да се ангажирам с конкретни препоръки, защото не съм специалист. Това, което ме шокира, е нивото на неграмотност на всякакви нива в обществото. Няма да бъде пресилено да се каже, че неграмотността убива бъдещето на една нация наравно с демографския срив. И така, уважаеми политици, нека да не се самоубиваме!

(в. Преса, печатно издание, брой 115 (466) от 26 април 2013)