Дата: 07.08.2013

Източник: в-к "24 часа"/24 Hours

Прочетено: 3904

Държавата трябва да стане първокласен платец. Ако тя не е първокласен платец, бизнесът няма доверие в държавата като общо понятие, включително общините и някои псевдодържавни креатури, като осигурителните фондове, например.

- Г-н Данев, толкова ли е опасно президентско вето върху промените в Закона за бюджета, колкото твърдят управляващите?

В икономическите буквари има три базови условия, при наличието на поне едно от тях, при което може да се пристъпи към актуализация на бюджета. Първото е наличието на драматична промяна във вътрешните и международни условия, включително екстремни явления. Второто е видимото изменение на параметрите, върху които е формиран бюджетът. И третото условие е, когато има ново правителство, което има нови програма и цели. На практика ние имаме изпълнени две от тези три условия. Има изменение на първоначално заложените при планирането на бюджета условия и е налице правителството с нови и цели и намерения намерения. Друг е въпросът дали кабинетът ще може да изпълни плановете си, но той трябва да има „финансова възглавница“, за да  подосигури изпълнението им. Нека погледнем първоначално заложените от Симеон Дянков параметри, с които предходното Народно събрание прие бюджета. Беше предвидено 1,9% ръст на БВП, а в момента наблюдаваме 0,4% по сезонно изравнени цени и 0,8% по физически обеми. И двете са много далеч от 1,9%, което означава на практика по-малко приходи за бюджета. Второ - прогнозата в бюджета е за 3,4% инфлация, а в момента има дефлация от минус 1,1%. Икономиката ни стагнира и ако продължат дефлационните процеси, това означава, че ние сме на ръба на рецесия, която може и да не подмине страната ни, ако не се преборим с определени ликвидни проблеми на икономиката. В първоначалния бюджет беше предвиден и ръст на вноса с 10%, а в момента той е символичен, което също води до по-малко приходи в бюджета. Беше предвиден ръст на потреблението, но за съжаление няма такъв и това оставя дупка в приходната част на бюджета. И последно - беше предвиден скромен ръст на износа, а в момента, за голяма радост, наблюдаваме много сериозен повишение с над 11%. Това, обаче, означава, че голяма част ДДС ще трябва да се връща от държавата. Мисля, че много по-реалистичен е ръст на БВП от 1 процент, вместо планирания 1,9%, и вместо инфлационно финансиране – бюджетно дефицитно финансиране в рамките на два процента от БВП.

А виждате ли нови намерения в новото правителство?

Възстановяването на дължимите средства към бизнеса е един от много съществените инструменти да се завърти колелото на икономиката. Ако не раздвижим икономиката, не можем да създадем нови работни места, не можем да осигурим ръст на потреблението и оттук  - естествен ръст на приходите в бюджета. Икономически основания за актуализация на бюджета за мен има. Не трябва да забравяме, че България е актуализирала три пъти бюджет след промените – през 1995-та, 1996-та, 2010-та. Следователно, няма нищо драматично в актуализацията.

Необходимо ли е да се взема още 1 млрд. лв. заем?

Ако внимателно анализираме дълговата експозиция на страната от времето на правителството на Иван Костов до днешни дни, ще видим една много любопитна картина за съотношението на дълговете и фискалния резерв и ролята на различните правителства. Защото това са основните компоненти за необходимата ликвидност на всеки бюджет. Таблиците и диаграмите са достатъчно красноречиви и показват кой е натрупвал и кой е погасявал дълговете, както и по какъв начин е формиран фискалния резерв. Така че цялото говорене е преди всичко политическо, а не основано на икономическа логика. Не твърдя, че в артикулираните тези няма геополитическа и че тази логика не е правилна. Но когато се говори, че дълг от 1 млрд. лв. може да постави пред българската икономика проблеми, това е политика. В същото време, обаче, трябва да се има предвид, че не е важно само да усвоим дълг, а и кога ще го вземем. Този милиард трябва да се заеме предварително, преди да се знае, че е необходим на бюджета. Когато той е силно необходим, цената му ще поскъпне. Това са правилата на пазарите – никога да не вземаш пари, когато всички знаят, че ти трябват. Без да се съобразяваме с трендовете за намаление на дълговете и формиране на фискалния резерв, би трябвало да споменем и един друг невероятен икономически парадокс, който не се наблюдава в нито една друга държава в Европа - при крайно нисък държавен дълг от 14-17 на сто от БВП, задълженията на бизнеса са 220% от БВП. Тоест, държавата с лекота и най-безотговорно прехвърля дълговите проблеми върху бизнеса и резултатът е ясен – закриват се работни места, липсват чуждестранни инвеститори, наблюдават се проблеми по отношение на ликвидността, неплащането на заплати и осигуровки и вкарването на част от производствения сектор в сивата гама.

Могат ли заделените за връщане на държавните дългове към бизнеса средства да завъртят икономиката, така че до година, година и половина междуфирмената задлъжнялост да се сведе до разумни граници?

Държавата трябва да стане първокласен платец. Ако тя не е първокласен платец, бизнесът няма доверие в държавата като общо понятие, включително общините и някои псевдодържавни креатури, като осигурителните фондове, например. Така че, ако държавата бъде първокласен платец и следва примера на БНБ, очаквам до година и половина икономиката да заработи и да създава работни места. Това е едно от условията. Второто условие е да има справедливост. Без справедливост трудно бихме могли да очакваме някакви генерални промени. Това означава справедливост и по отношение на разпределението на обществените поръчки. В условия на криза, публичните инвестиции са от критично значение за икономиката, включително и разходването на европейските фондове. Ако видим къде са фокусирани тези фондове и кои са фирмите, които ги усвояват, веднага ще откроим кои са олигархичните кръгове, за които се дискутира в общественото пространство.

При актуализацията бяха отправени обвинения към правителството, че средствата за разплащане на бизнеса не са включени в перата на министерствата, а в портфейла за неотложни разходи на премиера Пламен Орешарски и по този начин липсва гаранция, че всички фирми ще си получат парите. У Вас съществува ли опасението, че тези плащания могат да направени политически - нашите си получават парите, а другите не?

Светът е пълен с презумпции и прогнози. Всичко е възможно, но нека дадем правото на едно конкретно управление и да го проверим какво ще прави. Тук е ролята на гражданския контрол при тези процеси. Иначе предвиждаме порочни намерения. Те могат и да не са порочни, а може да се окажат и много порочни. Животът е голямата проверка и е необходим контролът на гражданското общество, което в последно време е доста будно.

Правителството обяви намерения да започне преговори с бизнеса и синдикатите за увеличение на минималната работна заплата. Октомври или януари догодина е разумната за Вас дата за вдигането й?

Подобно решение винаги е свързано със закриването на работни места. Намерението на правителството за увеличение на минималната работна заплата е в конфликт с неговото намерение да създаде 250 хил. работни места. Вдигането на минималната работна заплата обикновено не натоварва пряко бюджета, но го натоварва косвено и преди всичко се отразява на малкия бизнес. Съществува и регионално отражение на този казус - в София няма проблем минималната заплата да достигне 450 лв., но в Тетевен, Дулово или Лом има голям проблем, който ще доведе до закриване на закрити работни места. Така че нека, както обещава правителството, да се направи оценка на въздействието до какво ще доведе подобно драстично увеличение на минималната работна заплата. Важното е да се знае, че икономиката е нещо много крехко и не бива да се пипа с политически ръце. Административното увеличение на заплащането винаги е контрапродуктивно. Пазарът трябва да диктува заплащането и това не е либертарианство. В момента има глад за квалифицирана работна ръка. В тази ситуация държавата трябва единствено да открие как да осигури заетост на неквалифицираните. Това е основният проблем на българската икономика, а и основният инструмент, който тласка хората към емиграция и се отразява на нивата на битовата престъпност. Така че държавата да остави икономиката да управлява пазара на труда, а тя да се постарае да създаде работни места за онези, които нямат висока квалификация.

Одобрявате ли в такъв случай бюджетът на университетите да се обвърже с това колко от техните възпитаници си намират работа?

Това е палиативно решение. Но това не е решение, основано на икономиката и на общественото развитие в страната. Няма съмнение, че университетите трябва да обучават широк спектър специалисти, които покриват всички ниши в обществения живот. Но държавата трябва да финансира квоти на тези специалности, които са необходими за това обществено-икономическо развитие. Всички останали нека да са на свободен прием, тоест желаещите да ги изучават да инвестират в своето образование. В основата трябва да бъде пазарът. В България има един друг феномен - ние дори не знаем каква е възрастовата структура в дадени специалности и кога цели сектори на икономиката ще останат без квалифицирани кадри - машинни инженери, оптиците, физиците, асансьорни техници и др. Това означава, че държавата се е дистанцирала генерално от управлението на пазара на труда.

 Кои са специалностите, които трябва да финансира държавата, според Вас?

Има специалности, за които е наличен огромен глад на пазара, но и това е въпрос. Държавата ще създава технологични центрове, а къде са хората за тези технологични паркове? България има потенциал в зеленчукопроизводството и овощарството, а къде са подготвените хора?  И за много други такива сфери на икономиката. Нека държавата да проучи, заедно с браншовите структури, внимателно пазара и да насочи публичните финанси към производството на съответните специалисти.

 Одобрявате ли мерките на правителството за подкрепа на заетостта?

Да, правилно се планира средствата да бъдат насочени към бизнеса, вместо към общините. В бизнеса може да има контрол за тази субсидирана заетост – какво се работи и какъв е ефектът.