Дата: 10.09.2013

Източник: БСК

Прочетено: 2408

На 3 и на 29 октомври 2013 г. в Българската стопанска камара ще се проведат два семинара с участието на лектори от „Филипс“ (Австрия) и „Хенкел“ (Централна и Източна Европа). По време на семинарите ще бъде представен опитът на тези две компании в дуалната система на обучение и нейните предимства за преодоляване на младежката безработица. 

Семинарите ще се проведат в рамките на изпълняван от БСК международен проект „Подпомагане на младежката заетост в Централна и Източна Европа – CEE YOUTH project”, с партньори от Австрия, Унгария, Словакия, Словения и Черна гора. Проектът цели:

  • Да се повиши информираността на работодателите и работниците относно предимствата при наемане на работа на млади хора;
  • Подпомагане на социалните партньори от Централна и Източна Европа при създаване на условия за повече и по-добри контакти за стажуване и чиракуване
  • Подпомагане на социалните партньори при намиране на най-добрите практики за откриване на пречките за наемане на млади хора и тяхното преодоляване
  • Насърчаване на работодателите да предлагат повече професионален опит, възможности за стажуване, чиракуване и насърчаване на младите хора да се възползват от тези възможности
  • Постигане на по-добро взаимодействие между образование и работа
  • Утвърждаване на добре функциониращата система на чиракуване, която допринася за повишаване на фирмената конкурентоспособност  

 

Младежката безработица

По данни на Евростат през 2012 г. младежката безработица в ЕС е била 23%, за България този процент е 28%.

През 2012 г. в България е имало 815 хиляди млади хора на възраст 15-24 години, от които 178 хиляди са били наети на работа, 70 хиляди са били безработни и 567 хиляди са били икономически неактивни.

Причини за високия процент млади хора без работа в България:

  • Нивото на професионално образование и липсата на професионално ориентиране;
  • Липсата на връзка между образование и пазар на труда;
  • Стремежът на работодателите по време на криза да наемат и задържат висококвалифицирани служители;
  • Слабото прилагане на гъвкави форми на заетост в България;
  • Липсата на система за прогнозиране на потребностите от квалификация;
  • Неразвитата система за учене през целия живот.

 

вж. БЮЛЕТИН