Дата: 13.09.2013

Източник: Инвестор.БГ

Прочетено: 2721

Парламентът отхвърли промените в Наказателния кодекс, които инкриминират неплащането на осигуровки от страна на работодателя. Законопроектът беше внесен от ГЕРБ.

Текстовете обаче предизвикаха бурни реакции от страна на БСП и ДПС. От двете партии обясниха, че бизнесът не е готов за подобни промени. От ГЕРБ категорично отхвърлиха тези твърдения.

От 1997 години насам текстове за инкриминиране на невнасяне на данъци фигурират в НК. По една или друга причина обаче години наред невнасянето на осигуровки не се смята за престъпление, обясни в кулоарите на парламента вчера Владислав Горанов. По негови думи още по време на управлението на ГЕРБ, по настояване на синдикатите, е започнало подготвяне на такива текстове. "Укриването на осигурителни вноски е по-вредно за обществото дори от невнасянето на данъци", заяви Горанов.

Длъжностно лице, което избегне установяване или плащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева, предвиждаха текстовете от ГЕРБ.

Когато деянието е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Още по темата Предложението за криминализиране укриването на осигуровки пак е в застой БСК: Криминализиране неплащането на осигуровки е опит за манипулация

Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния,

Парламентът прие на първо четене още два законопроекта за изменение на НК, внесени съответно от Министерският съвет и от ГЕРБ. Те са почти идентични и засягат трафика на хора.

Те въвеждат изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. Предвидена е изрична правна норма, която гарантира, че компетентните органи са оправомощени да не провеждат наказателно преследване или да не налагат наказание на жертви на трафик, когато последните са били принудени да извършат престъпление като пряко следствие от трафикирането им.

По статията работи: Евгения Европейска