Дата: 30.09.2013

Източник: Economynews.bg

Прочетено: 1931

България се сблъсква със значителни предизвикателства при повишаването на своята конкурентоспособност. В краткосрочен план промишлеността трябва да се преориентира към продукти и услуги с по-висока добавена стойност, а производителността на труда трябва да се повиши. Секторите на услугите, включително туризмът, също трябва да се стремят към по-висока производителност.

Тази цел е заложена в националната стратегия за промишлеността, в която приоритет се отдава на сектори с научноизследователски и иновационен потенциал, включително фармацевтика, нефтопреработка, машиностроене и автомобилна промишленост.


За целта е необходима благоприятна среда за осъществяване на стопанска дейност, особено по отношение на административната тежест за фирмите, както и подобрена енергийна и ресурсна ефективност и достъп до финансиране. В средносрочен план преминаването към икономика на знанието изисква подобряване на качеството на инфраструктурата, на образованието и на научноизследователската дейност и иновациите.

България е поела ангажимент да достигне целта си по отношение на възобновяемите енергийни източници - до 2020 г. дял от 16 на сто в крайното енергийно потребление и от 10 на сто в транспорта. Това се посочва в доклад на ЕК за конкурентоспособността, озаглавен "Няма растеж и работа без промишленост". През 2010 г. енергията от възобновяеми източници представляваше 13,8 на сто, което надхвърля първата междинна цел от 10,7 на сто, определена за 2011 г. През 2011 г. в сектора на транспорта енергията от възобновяеми източници представляваше 0,4 процента. През февруари 2013 г. в Закона за енергията от възобновяеми източници беше внесено изменение, с което се въведе задължителен дял на биогоривата в горивния микс за транспорта.


Политическите промени, настъпили през януари и февруари 2013 г. с оставката на правителството и последвалите избори, бяха подтикнати частично от недостатъците при либерализацията на енергийния сектор и последвалото увеличение на цените на електроенергията, е отбелязано в доклада на ЕК. Реформата на енергийния сектор и стратегическото ориентиране на енергийната и ресурсната ефективност заедно с по-малката енергоемкост на домакинствата са от основно значение за икономическото развитие и ще окажат благоприятно въздействие и върху конкурентоспособността, и върху политическата стабилност. В Закона за енергийната ефективност се предвиждат енергийни сертификати за всички сгради, били те промишлени, публични или частни.

С едно от измененията на закона считано от март 2013 г. минималната площ беше намалена от 1000 квадратни метра на 500.


През 2012 г. общият износ се е увеличил и е достигнал 68,8 на сто от БВП спрямо 47,5 на сто през 2009 г., което се равнява на 163 процента от равнището му през 2006 г. и сочи, че е налице възстановяване след спада от повече от 20 на сто в годините между 2008 и 2009 г. Износът извън ЕС се е увеличил с 40 на сто в годините между 2010 и 2012 г., докато този в рамките на ЕС е нараснал с 28 на сто.

Въпреки това ЕС продължава да бъде местоназначение за 63,4 на сто от общия износ. Износът на нефинансови услуги, изискващи интензивно прилагане на знания, и на високотехнологично производство се е увеличил с почти 156 процента между 2007 и 2012 г. Износът от тези две категории представлява едва 3,8 на сто от общата стойност на износа, която се е увеличила с 144 на сто. През 2013 г. времето, необходимо за внос, е било 17 дни, а това за износ - 21, докато средната стойност за ЕС е 11 дни.

През 2013 г. България понижи класирането си в доклада на Световната банка за условията за бизнес ("Doing Business") и зае 66-о място от 185 държави, най-вече поради липсата на напредък в модернизацията на институциите. Докладът за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2012 г. разкрива по-добро представяне в глобалния индекс на конкурентоспособността - 62-ро място сред 144 за 2012-13 г. (спрямо 74-то от 142 държави за 2011-12 г.). Страната се определя като стремяща се към ефективност, а постиганите от нея резултати като по-добри от тези на много други държави в същата група с изключение на класирането по отношение на институциите - 108-мо място от 144.

Сред предприетите неотдавна мерки за подобряване на бизнес средата са занижаване на равнището на изисквания начален капитал, въвеждане на услуги на електронното правителство с цел улесняване на изпълнението на данъчните задължения, предлагане на възможност за плащане на данъци през единна сметка и с помощта на интернет банкиране, намаляване на банковите такси. Корпоративният подоходен данък е с плоска ставка в размер на 10 на сто, като съществува възможност за по-кратък срок за възстановяване на ДДС и използване на самоначисляване на ДДС върху вноса на оборудване за инвестиционни проекти на стойност над 5 млн. евро с максимална продължителност две години, които създават над 50 работни места. Уредбата е създадена с цел привличане на преки чуждестранни инвестиции.

През юли 2012 г. беше създаден автомобилен клъстер , в който влизат над 20 мултинационални и местни предприятия и който допълва съществуващия промишлен клъстер "Електроавтомобили". МСП получават подкрепа от Агенцията за насърчаване на МСП за достъп до международните пазари. Сред действащите програми са участие в международни специализирани изложения и търговски мисии. Националният експортен портал, в който са представени експортни стратегии за 18 сектора, беше частично финансиран от Европейския фонд за регионално развитие.

Българската банка за развитие осигурява на експортно ориентираните дружества заеми в размер от 250 000 EUR до 3 000 000 EUR както и кредитни гаранции. Инвестициите в инфраструктура биха могли да доведат до повече растеж и инвестиции, особено в железопътния транспорт и пристанищата, но също и в мултимодални центрове, които биха позволили на България да използва географското си местоположение на кръстопътя на ЕС, Балканите и Турция. През 2012 г. беше приета националната програма "Цифрова България 2015".

Въпреки че 90 на сто от домакинствата, които имат интернет, имат фиксирани широколентови връзки, наличието на интернет при домакинствата като цяло е 51 на сто, което е под европейската средна стойност - 73 на сто. Ефикасността на правителството е под средната за ЕС , а недостатъците в административния капацитет ограничават усвояването на средствата от ЕС. Започват да проличават обаче някои подобрения. Интегрирането неотдавна на управлението на оперативна програма "Конкурентоспособност" в Министерството на икономиката и енергетиката има за цел да намали административната тежест върху бенефициерите и би могло да опрости отчетността. Въведени са подобрения в нормативната база относно обществените поръчки. Необходимо е обаче те да бъдат стабилно приложени, като е необходим и по-широк предварителен контрол върху процедурите.


Индексът на Transparency International за 2012 г. за възприятието на корупцията класира България на 75-о място. С цел да повиши стабилността и конкурентоспособността на бизнес средата правителството постави борбата с корупцията като своя основна цел. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието показва, че работата на съдебната система се е подобрила, тъй като срокът за решаване на граждански дела през 2010 г. е съкратен на 67 дни спрямо 148 дни през 2008 г.

Делът на приключените дела е 99 на сто, като се наблюдава слабо увеличение на броя на висящите дела. Финансовата система е стабилна, но средата, в която действа тя, поставя предизвикателства поради слабия растеж и влошаващото се качество на активите. Новорегистрираните иновативни фирми и МСП се сблъскват с проблеми при достъпа до финансиране, по-специално до банкови заеми, поради корекциите, които банките правят по отношение на балансите си, и поради възходящата тенденция в необслужваните заеми (увеличение от 6,4 на сто през декември 2009 г. на 16,9 на сто през юни 2012 г).