Брутният вътрешен продукт трябва да расте с повече от 2% годишно, за да се постигне целта, изчислиха участниците в тристранния съвет
Общо 3 млрд. лв. ще струва постигането на заложената в Националната стратегия за заетостта цел - 76% работещо население през 2020 г. Това стана ясно по време на провелия се днес Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
1,5 млрд. лв. ще са еврофинансиране от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Останалите 1,5 млрд. лв. са национално финансиране, което означава, че 180-190 млн. лв. трябва да бъдат заделяни в бюджета по тази стратегия през следващите години, изчислиха участниците в диалога. Допълнително ще се очакват средства от Европейския социален фонд, който ще финансира оперативната програма за образование.
Участниците в тристранката приеха стратегията с редица забележки и отбелязаха, че без този документ България не може да придвижи Споразумението за партньорство с ЕС, с което договаряме финансиране от еврофондовете за периода 2014 – 2020 г.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че стратегията два пъти е била обсъждана във формат тристранен диалог и е връщана за доработване, като днес е постигнато общо съгласие. Според него, съгласно стратегията трябва да бъдат създадени поне 80 хил. нови работни места.
Според работодателските организации, основната цел за 76% заетост е доста спорна за изпълнение предвид сегашните икономически реалности. За да се постигне, трябва да имаме по-висок растеж на икономиката от първоначално прогнозираните 2% ръст на БВП през следващите години. Освен това, според работодателите, в стратегията е отделено твърде малко място на контрола по осъществяването на мерките за заетост.
Димитър Бранков - зам.-председател на БСК припомни, че България е на първо място в ЕС по дял на младежите, които нито учат, нито работят, високи са и нивата на безработица. В същото време макрорамката за развитието на страната до 2020 г. е изключително пасивна и незадоволителна. БСК има резерви и към целта за осигуряване на зелени работни места, защото има противоречие между ограниченията за парниковите газове и намеренията за ръст на заетостта.
От името на двата синдиката Пламен Димитров настоя заседанията на НСТС да не се провеждат без присъствието на вицепремиера Зинаида Златанова, която днес дойде в края на заседанието, заради продължилите дълго дебати в парламента. Димитров поиска и ясно разграничаване между тристранния диалог и обществените съвети, където се правят консултации с гражданското общество. Всяка структура да си знае мястото, настоя той.
В дневния ред на тристранката имаше и точка за минималните осигурителни прагове, която отпадна. Въпросът ще бъде гледан заедно с проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тристранката разгледа и Наредбата за командироване на работници по трудов договор в ЕС. Необходимо е да се правят още доработки, за да влезе документът за окончателно разглеждане в НСТС.
