Дата: 24.10.2013

Източник: БСК

Прочетено: 2613

вж. СНИМКИ

„Реформата в здравеопазването е приоритет № 4 в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г., непосредствено след икономическия растеж, образованието и социалната политика“. Това подчерта изпълнителният председател на БСК Божидар Данев при откриването на проведената днес, 24 октомври 2013 г., работна дискусия по проблемите на здравеопазването.

В срещата, която се проведе по инициатива и при домакинството на БСК, се включиха: управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова, д-р Мими Виткова – председател на Асоциацията на дружествата за допълнително здравно осигуряване, д-р Иван Светулков – председател на Сдружение на областните болници, д-р Димитър Димитров – председател на Националната асоциация на болниците, д-р Неделчо Тотев – председател на Асоциацията на общинските болници, проф. Петър Николаков – председател на УС на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Българският лекарски съюз (БЛС) беше представен от своя председател д-р Цветан Райчинов, зам.-председателя д-р Юлиан Йорданов и главния секретар на съюза Димитър Ленков. От страна на БСК, освен г-н Данев, в срещата участваха Григор Димитров – главен директор „Осигурителни отношения“, и главният секретар на камарата Петър Денев.

В презентацията си пред участниците в срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев очерта ключовите проблеми на системата на здравеопазване, сред които:

  • Системата е трайно недофинансирана. Включително в бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4.7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22.6 млн.лв. по-малко за онкологични лекарства. Не са предвидени около 300 млн.лв. забавени плащания към доставчици, а в същото време отново е планиран 105 млн.лв. излишък, с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд.лв. (вкл. тези от предходните години);
  • Нереално ниски здравни вноски, които държавата внася за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, социално слаби и др.);
  • Огромен брой неосигурени лица;
  • Липса на електронизация, компенсирана от огромен административен персонал, който тежи финансово на системата;
  • Ниска ефективност на разходите;
  • Непоследователна политика по отношение на кадровото обезпечаване на системата.

 

Специално внимание г-н Данев обърна на намаляващо участие на държавата и общините към приходната част на бюджета на НЗОК (от 34% през 2008 г. на  14% през 2014 г.), за сметка на осигурените лица и осигурителите, чийто финансов принос към НЗОК е в размер на 86%. В същото време, държавата е абдикирала от събираемостта на осигурителните вноски и практически управлява еднолично Здравната каса, т.е. липсва реално трипартитно управление на този финансов по своята същност фонд.

Тезата за необходимостта от гарантиране на автономността на НЗОК и материализиране на факта, че касата е осигурителна (финансова) институция, а не държавна структура със социални функции, беше подкрепена от всички участници в срещата. В тази връзка беше предложено:

  1. Бюджетът на НЗОК да бъде отделен от консолидирания бюджет на държавата;
  2. Разпределението на броя на участниците в Надзорния съвет на НЗОК да е пропорционално на приноса на всяка една от категориите (работодатели, работници, държава) към бюджета на касата.
  3. Председателят на НЗОК да се избира от Надзорния й съвет, за да се прекрати практиката на политизиране на ръководството на касата и смяната му при всяко ново правителство.

 

По отношение на кадрите общо беше мнението, че е необходимо да се даде възможност за специализация във всички видове болнични заведения, а не само в университетските болници, като със специализантите да се сключват трудови договори с ангажимент за работа в съответната болница за определен период от време след приключване на специализацията. „Необходимо е да бъде разработена и приложена дългосрочна програма за осигуряване на медицински кадри за системата за следващите 5-10 г., вкл. чрез използване на европейски средства от оперативните програми“, подчерта Б.Данев.

Според д-р Юлиян Йорданов, проучване на БЛС е показало, че причините лекарите да напускат страната са три: 1. Ниското заплащане на труда; 2. Потребността от квалификация и специализация; 3. Хаосът в здравната система и липсата на регламенти и визия за развитието й.

С цел подобряване на икономическото състояние на болниците изпълнителният председател на БСК предложи:

  • Разширяване на автономията на лечебните заведения по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции;
  • Възможност на болниците самостоятелно да се договарят пряко с НЗОК и да участват при определянето на цените на услугите, които предлагат;
  • Въвеждане на механизми за координация и контрол при закупуването с публични средства на високоефективна и скъпа техника и оборудване;
  • Създаване на независима от държавата система за обективен рейтинг на лечебните заведения;
  • Приватизацията да се разглежда като неразделна част от цялостния пакет от решения и инициативи на реформата в здравеопазването – акцент върху приватизацията на дейности, а не на активи.

 

Участниците в срещата бяха единни в позицията си, че демонополизацията на НЗОК би била грешка и по-скоро трябва да се говори за надграждане на системата с втори осигурителен стълб.

Общо бе мнението, че са необходими сериозни реформи (вкл. нормативни промени, сред които нов Закон за НЗОК, нова наредба за лекарствената политика и др.), които обаче трудно могат да се случат в рамките на следващата година, особено при параметрите на внесения за дискусия и приемане Закон за бюджета на НЗОК за 2014 г.

Благодаря, че обърнахте разговора в посока на приходната част, а не само за разходната, защото ако няма приходи, няма какво да се разпределя“, каза управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова и допълни: „Ако държавата си поеме несвойствените за касата дейности, няма да са ни необходими онези 150 млн.лв., за които в момента се борим, за да покрием разходите за лекарства за следващата година“. Според д-р Тодорова, реформа е невъзможна без промяна в законодателството, особено в сферата на лекарствената политика, чиято нормативна уредба е пропита от изключително лобистки текстове. В подкрепа на д-р Тодорова, главният секретар на БЛС заяви, че НЗОК се е превърнала в една голяма аптека и посочи като пример френския здравен фонд, който през 2011 г. е разпределил 85 млрд.евро за болнична помощ и 30 млрд.евро за медикаменти, т.е. пропорцията е 74:26% в полза на лечебната дейност, докато у нас пропорцията е 56:44% в полза на лекарствата.

Според д-р Тодорова се наблюдава парадокс в разходите за лекарства. Например, официалната статистика показва, че основната причина за смъртност сред населението са сърдечносъдовите заболявания, за които касата отделя между 6 и 10 лв. на пациент месечно, а за пациенти с редки заболявания се отделят по над 60 000 лв. на месец. Д-р Тодорова уточни, че не бива да се противопоставят различните пациентски групи, но са необходими мерки, които да създадат баланс в разходите за лекарства. Според ръководителя на НЗОК, парадоксално е, че се осигуряват скъпоструващи медикаменти за хората с онкологични заболявания, а в същото време те си заплащат сами за прегледи и изследвания, и не получават качествено диспансерно наблюдение.

Държавата прави икономии в поддръжката на информационната система на НЗОК, като предвидените за 2013 г. средства за техническо обновление и развитие са били насочени към покриването на здравноосигурителни плащания, информира д-р Тодорова. „В технологично отношение не можем да направим нищо. Престъпление е, че дори програмните кодове на информационната ни система все още се държат от румънските разработчици на системата“, коментира Тодорова и допълни: „Докарали сме го дотам определени модули да не работят и сами да не управляваме собствената си информационна система. В същото време правим контрол по документи постфактум (не онлайн), където е трудно да се открият нарушения“.

 „В Бюджета на РБ за 2014 г. е заложен 81.5 млрд.лв. БВП, като за здравеопазване се предвиждат 3.468 млрд.лв., т.е. 4% от БВП. Това означава, че при 11.5 хил. лв. БВП на човек се падат по 450 лв. за здравеопазване. С тези пари можем да правим здравеопазване, каквото се прави в някои слабо развити африкански страни“, каза проф. Петър Николаков („Пирогов“). Според него, необходима е не стратегия, а Национална здравна доктрина, около която да се обединят всички институции, цялото общество, и която да формулира ключовите цели пред системата на здравеопазване в дългосрочен план. Освен това, наложително е изработването на Национална здравна карта, като водещият критерий при разработването й да бъде патологичната обремененост на населението в отделните региони, за да се преодолеят съществуващите диспропорции на съсредоточаване на множество лечебни заведения в едни региони и липсата на такива в други. Например, 30% от хоспитализациите са в регион Пловдив, следван от София-град и на трета позиция е Пазарджик, което се дължи на неравномерното разпределение на здравните заведения в страната. Проф. Николаков изтъкна, че от 14.5% през 2000 г. хоспитализациите са достигнали 27% през 2013 г., което води до фактическо източване на НЗОК.

Проф. Николаков предложи нова система за определяне на здравноосигурителните вноски: 1. Плавно покачване на вноската от 8% на 9% през 2015 г. и 10% през 2016 г.; 2. Държавата да осигурява пенсионерите върху средната пенсия, а останалите категории (учащи, социално слаби, безработни и др.) – върху минималната работна заплата, вместо „на калпак“, както е сега. Изчисленията на проф. Николаков показват, че при тази система в бюджета на НЗОК през 2016 г. ще влязат 4 млрд.лв. Друго предложение на проф. Николаков е по-широкото прилагане на домашния стационар (извънболнична помощ), а болниците да се съсредоточат върху лечението на по-тежките заболявания, които да бъдат по-обективно остойностявани от НЗОК.

Д-р Светулков сподели, че на първо място пред областните болници стои кадровият проблем, следван от тежката бюрокрация и административни разходи, които през последните години непрекъснато се увеличават. „Пътят на нашите кадри е към чужбина, а не към университетските болници – най-вече поради ниското заплащане на труда“, каза д-р Светулков. Според него, областните болници са натоварени изключително със социални функции (вкл. при форсмажорни обстоятелства – аварии, атентати, катастрофи и пр.), което не им позволява да подобряват финансовото си състояние, а оттам – да стимулират кадрите с по-атрактивни възнаграждения. „60 % от пациентите минават през областните болници, тъй като нямаме право да пренасочваме пациенти към други здравни заведения, а в същото време ползваме 40% от разходите на НЗОК“, каза още председателят на Сдружението на областните болници.