Дата: 19.11.2013

Източник: БСК

Прочетено: 2958

Секторът за производството на мебели обхваща около 2% от индустриалното производство у нас и създава също около 2% от добавената стойност в индустрията. Производството се състои от мебели за офиси и магазини, кухненски мебели, други мебели, матраци и дюшеци.  В сектора работят близо 1600 фирми, като повече от половината са разположени на територията на Югоизточен, Южен централен и Северен централен район за планиране. Съживяването на производството в сектора се отрязва върху динамиката на износа, който през 2010 г. нараства с 26.8%. Участието на сектора във външната търговия възлиза на около 1.5% от общия износ на страната и 1% от общия внос на страната. Това са данни от анализ за развитието на мебелната промишленост, изготвен по проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, който се изпълнява от Българската стопанска камара.

По данни от анализа, жените, които работят в предприятията в бранша са 24.5%, като най-голям е делът на възрастовата група 35-44 г. Мъжете, които са заети в бранша, са близо 80 процента. Жените, които работят в този икономически сектор, са основно с висока квалификация – проектантски и помощен административен персонал, В предприятията, които се намират в Югозападния и Североизточния регион са заети половината от работниците. Това се дължи на голямата концентрация на мебелни предприятия в областите София и Русе, се посочва още в анализа.

Както всички сектори на икономиката, и мебелната индустрия усети полъха на кризата, посочват в анализа изследователите.

Пазарите се свиха, фирми замразиха или прекратиха производството си. В очакване на по-добри дни мебелните предприятия, които продължават да работят, разчитат най-вече на износа, коментират експертите. По данни на изследователите, около 400 фирми членуват в браншовата камара по дървообработваща и мебелна промишленост. Към края на миналата година на пазара активно работят 950, около 240 вървят към ликвидация. Останалите просто спират работа и пускат работниците си в неплатен отпуск до първа възможност да произвеждат отново. Първи отпадат от пазара малките, така наречените гаражни производители на мебели. Остават по-големите, с повече финансов ресурс, които могат да си позволят известно време да работят и на загуба. Те съумяват да плащат банковите си кредити, независимо и за сметка на задължения към техни доставчици.

Мебелната индустрия страда от другия голям проблем на икономиката – липса на достатъчно квалифицирани кадри. В годините на прехода някогашните професионални технически училища (техникуми) са заместени от т.нар. професионални гимназии. В тях около 75% от изучаваните предмети са общообразователни. Професионалните дисциплини са изместени „в края”. Случва се, когато младежи попаднат във фирма след завършване на гимназията, да не познават отделните видове дървообработващи машини. И професионалното им обучение започва практически едва тогава. Част от мебелните предприятия се опитват сами да решават проблема с кадрите – подбират най-добрите от професионалните гимназии за летен стаж и така те са готови кадри след завършването си.

Другият сериозен проблем за бранша е дървесината. Често фирмите, които я продават, не спазват европейските стандарти за дървесния материал. „Европейските стандарти са задължителни, а не пожелателни”, казва Калин Симеонов, председател на Секторния консултативен съвет "Дървообработваща и мебелна индустрия". Купувайки некачествена дървесина, дадена фирма предварително се обрича на неуспех. Мебелните фирми страдат и от нашествието на китайски мебели, чийто внос се разширява. А често този внос е нерегламентиран, за него не се плащат мита и акцизи, което прави продукцията значително по-евтина, се посочва още в анализа.