Дата: 13.03.2014

Източник: Investor.bg

Прочетено: 2360

Значителният ръст на такса "Смет" се дължи единствено на промени при данъчната оценка на имотите, сочи анализ на БСК.

Отпадъците, които българите изхвърлят, през последните години намаляват. Въпреки това сумите, които гражданите и бизнесът плащат за такса „смет“, растат. Този парадокс засяга общините в цялата страна, които и тази година формират таксата на базата на данъчната оценка на имотите. Това показва анализ на Илияна Павлова, експерт „Чиста индустрия“ в БСК, който бе представен на конференция за управление на отпадъците.

Представените данни сочат, че за периода 2007-2011 г. обемът на събраните от населението и бизнеса средства за такса „Битови отпадъци“ за страната се е увеличил с 47%, при средногодишен ръст от около 8%.

Според анализа събраната такса през 2007 г. за цялата страна е 338 млн. лв. През 2011 г. сумата достига 498 млн. лв.

В същото време количествата събрани битови отпадъци намаляват със 17% (средногодишно с 3%), заяви Илияна Павлова. От една страна, причината е икономическата криза и покупателната способност на населението. От друга страна, се променя отношението на хората към природата и голяма част от тях се стремят да изхвърлят разделно, пояснява експертът. Тя уточнява още, че през последните години се подобрява и отчитането на данните за депонираните количества.

Павлова коментира, че значителния ръст на таксата се дължи основно на промяната на данъчната оценка на имотите, която изпреварва значително общото нарастване на цените на услугите, на основното потребление и на индустриално производство.

Най-съществено са увеличени събраните такси в общините с големи предприятия (София, Перник, Девня и др.) и в тези с курортни селища и интензивно ваканционно строителство (курортите по Черноморието и планините – Несебър, Приморско, Созопол, Априлци и др.).

Според данните основната част от събраната такса се формира в София – повече от 36%, следвана от област Пловдив – около 8% (община Пловдив – 6%).

Павлова посочи следните териториални различия – на ниво община годишната такса „Битови отпадъци“ на едно лице варира от 10 до 450 лв. В същото време е напълно възможно данъкоплатците с най-ниска и най-висока такса да изхвърлят еднакви количества боклук.

При другата възможност за определяне на таксата – на тон събрани отпадъци, също има големи различия – от 25 до 450 лв. в различните райони.

Според експерта тези огромни разлики в отделни общини показват, че е разкъсана връзката между събраните и третирани количества отпадъци и основата за определяне на таксата.

„За големите индустриални предприятия с над 250 работници бихме могли да се съгласим с висока такса, но не и при офисите и малките фирми“, заяви Павлова. Тя посочи следните куриози – адвокатски кантори, които плащат между 5 и 10 хил. лв. годишно и случай, в който физическо лице плаща такса „Смет“ за имот, на който има само естествена растителност.

В част от общините приходите от таксата превишават разходите по чистотата и управлението на отпадъците, което доказва, че практиката по определяне на таксата няма връзка с количеството изхвърлян боклук и финансирането на съответните дейности, сочи анализът.

Според автора му в момента управлението на средствата на данъкоплатците е  непрозрачно. Огромните, икономически необосновани разлики в стойностите на различните показатели показват ясно, че във всички общини не се прилагат ефективни политики за мотивиране на населението и бизнеса да намалят количеството генерирани отпадъци, твърди още Илияна Павлова.

Прилагат се скъпи технологии, увреждащи околната среда, които не отчитат средните доходи на обслужваните домакинства и аналогичните разходи в най-развитите страни членки на ЕС, се посочва в анализа.

Тя пояснява, че изгарянето на отпадъци, което е планирано да се случи в София, може да не е толкова безобидно, колкото ни го представят. Освен това не е икономически ефективно, в сравнение с рециклирането.

Според експерта представените данни доказват, че в значителна част от общините не се подготвят обосновани и реални разчети за необходимите разходи за събиране, транспортиране и депониране ( или оползотворяване) на отпадъците. Другият проблем, според Павлова, е, че не се проектират съвременни системи и съоръжения за управление на отпадъците включително със средства от оперативна програма „Околна среда“.

Кога се очаква промяна?

Според законодателството от 1 януари 2015 г. Таксата би трябвало да се определя по нова формула за формирането на таксата, но общините и екоминистерството тепърва ще обмислят как да стане това. Много общини са изправени пред въпроса как да измерят точно изхвърляните количества отпадъци.

Сега общините плащат „наказателни“ такси за всеки тон изхвърлян боклук. Преди години таксата бе 3 лв./тон, но през 2020 г. трябва да достигне 95 лв./тон, коментираха по време на конференцията представители на екоминистерството.

През 2013 г. общините плащаха по 15 лв./тон отпадък, а през 2014 г. ще плащат 22 лв./тон.
Общините обаче има право но бонуси. Таксата за тон може да бъде намалена с 50%, ако дадена община си изпълни целите за рециклиране и с още толкова – ако организира оползотворяването на биоразградимите отпадъци.