Дата: 29.07.2014

Източник: в-к "Преса"

Прочетено: 2348

Г-н Данев, накъде след оставката на правителството? Как влияят политическите трусове на икономиката на страната?

Във всички случаи й се отразяват крайно негативно. При цялото бездействие на парламента и правителството, през 2013 г. до първото тримесечие на 2014 г., България имаше ръст в икономиката, който изпреварваше средния ръст на европейската. Нашата прогноза е крайно негативна, ние очакваме обръщане на тази тенденция – от положителна към отрицателна. Очакванията ни са след май икономиката да покаже трайни тенденции за намаляване на този ръст, като той да бъде дори негативен. Стагнацията, която се очаква в резултат на политическите крамоли, ще продължи дълго време, преди новото правителство да вземе необходимите мерки и да се опита да възстанови доверието на бизнеса. Може да е твърде брутално, но аз се питам дали машината на икономиката забавя своя ход или е пред катастрофично състояние? И тъй като икономиката е твърде инерционна, а и едва ли влиза във възможностите на служебното правителство да обръща тази тенденция,  негативните процеси ще се задълбочават поне до края на годината. В съществуващите псевдобаланси на политическите сили и заявленията на лидерите не очаквам да имаме стабилен парламент и стабилно правителство скоро. Това означава, че България може би ще влезе в перманентна правителствена криза.

Ще заприличаме на Италия и Белгия.

Да, по отношение на очаквана нестабилност на правителства и парламент, но не по отношение на стабилност на държавното управление. За голямо съжаление, ставащото у нас е в условията на една администрация, която е непрекъснато партийно подменяна. Правителството на ГЕРБ смени 40 000 държавни служители, а кабинетът „Орешарски“ за една година – 25 000 души. Подобна партизанщина в никакъв случай не ни позволява да се сравняваме с Италия или с Белгия. Там правителствата идват и си отиват, администрацията остава, работи, има приемственост. Показателно е, че ние деформирахме ценностите на нацията, подменихме ценностната й система – в момента за младите хора най-желаната професия е да бъдат държавни служители, защото свързват тази служба с политически облаги и търговия на влияние.

Кои са подводните камъни в икономиката, които смятате, че ще препънат служебния кабинет и следващото правителство?

Служебният кабинет има ограничена роля и той може да се опита да успокои противопоставянето на отделните партии и, разбира се, да осигури честни и прозрачни избори. Във всички случаи ни чакат тежки месеци, чака ни и рязко повишаване на цената на електроенергията, която беше задържана по политически причини. Оттам трябва да се очаква и повишение на цената на топлоенергията. Това е съвсем естествено, защото пазарът се деформира от политиците, без баланс не може. Не бива да се забравя, че енергетиката е в основата на икономическата пирамида и тя не може да не повлече съответните изменения в ценообразуването. Очаква ни и ръст на инфлацията и по всяка вероятност – увеличение на бюджетния дефицит. Не очаквам до края на годината да се възстанови доверието в икономиката, така че да привличаме български и чуждестранни инвеститори. Това означава, че няма да можем да решаваме проблемите с безработицата, със създаването на работни места, няма да се справим и с младежката безработица. С нарастващи темпове продължава изтичането на млади хора от страната. Всяка година 13 000 от най-добрите ни  ученици постъпват в чуждестранни университети и малко от тях се завръщат след завършване на образованието. Продължава изтичането на медицински кадри и на ІТ- специалисти. Българската нация се обезкръвява и генетично обеднява. Подводните камъни са в енергетиката, безработицата и емиграцията.

Какво бихте казали на българските предприемачи, какъв съвет бихте им дали в тази ситуация?

Ако политиците продължават да не могат да разделят националното богатство помежду си, не разбират ли че тласкат българския бизнес към други държави, където са налице нормални условия и прогнозируемост на средата?

Напоследък доста интензивно върви диалогът на бизнеса със синдикатите. И вие ли споделяте казаното от д-р Константин Тренчев, че доверието към институциите е тотално сринато?

Добре известно е, че доверието е най-крехкият капитал. Това доверие вече е разбито. Нацията непрекъснато е свидетел на нарушаването на закони и морални правила от водещи личности, без никакви последствия. Не е съществено какъв е размерът и характерът на тези нарушения, съществено е, че те са пример на поведение пред цялата нация. Без значение на кого – дали на министри или на политици, дали на чиновници, това посяга на този най-крехък обществен капитал – доверието. Никой не обръщаше внимание, че министърът на финансите в правителството на ГЕРБ не внасяше пълния размер на дължимото за здравни осигуровки. Държавата се оказа най-големият нарушител в изплащането на вноски за здраве, един от големите играчи в сивата икономика. Никой не обръща внимание, че в кабинетите на министър–председателите и на председателя на Народното събрание се пуши. На никой явно не му прави впечатление, че цената на електроенергията за българския производител е по-висока от цената на енергията за износ. Освен, че се изнася национален доход, се субсидират и конкурентите на българските производители. Масово явление е да се нарушава законодателството от законодателите, което е драматично за морала на нация, която е издигнала същите тези политици и законодатели.

Има ли основание за тревоги?

Ситуацията е повече от тревожна, страната ни е залята от оксиморони. Противоречивото поведение на политиците се отрази и в поведението на институциите. Парламентът гласува закона за земята в нарушение на международни актове, приети отново от същите депутати, след което се опита да направи корекции със сложни парламентарни ходове. Премиерът първоначално твърдеше, че финансовото състояние е устойчиво и не са необходими допълнителни мерки, след което внесе документи в Народното събрание и съответно доклад, че бюджетът се нуждае от актуализация, включително и от драстично нарастване на бюджетния дефицит и поемане на нови дългове. Оксиморон беше и поведението на управителя на БНБ, който твърдеше, че банковата система е свръхкапитализирана и стабилна, а предложи същата да излезе в банкова ваканция. Като резултат от това противоречиво говорене вече са изтеглени над 1 милиард лева от депозитната маса на страната. 17 години държавата не обръщаше внимание на незаконното строителство на къщи. Трябваше ли да се случи трагедията в Аспарухово, а после да видим и неясната активност на някои кметове в горещите предизборни дни, за да разберем, че има закон? Тази обърканост в поведението на водещите личности в нашето общество създава обърканост в цялата нация и руши доверието, което е в основата на устойчиво  общество.

Как гледате на идеята да се приеме специално законодателство за казуса Корпоративна търговска банка и да се ползва публичен ресурс за спасяване на големите й вложители? Работодатели и синдикати излязохте преди дни с безпрецедентно общо писмо с предложение за разрешаване на проблемите в КТБ.

Политиците и държавата продължават да се намесват в търговските взаимотношения. За съжаление, освен неправомерна, тази намеса е и дълбоко некомпетентна – от вземането на инвестиционни решения до определянето на цените на електроенергията, от опитите за решаването на споровете между НЕК и ЕРП-тата до споровете между търговските вериги и производителите. В казуса КТБ също се наблюдава политическата недалновидна намеса. Предлагат се повече от странни решения,  преди на банката да е отнет лицензът или да е обявена в несъстоятелност. В същото време гражданското общество като че ли временно „охлади“ опита на държавата да се покрият загубите на вложителите с над 100000 евро с публичен ресурс в същата банка, в която е налице подчертано патологично развитие. Заедно с колегите с болка констатирахме очевидната некомпетентност на властите. Затова настояхме независимо от квесторите, назначени да упражняват особен надзор върху банковата група БНБ незабавно да учреди Консултативен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни в санирането на банкови институции професионалисти.

Какво, според Вас, е решението за КТБ?

Вижте, отново държавата се опитва да се намеси политически в решението на проблем, за който е налице пазарно решение. Отново искаме със средства на публичния ресурс да бъдат платени грешките и алчността. В световния опит, дори и българския, има достатъчно примери за заздравяване на банки, изпаднали в тежко състояние. След отнемане на лиценза на КТБ една възможна хипотеза е, че ако се приложи нормален пазарен подход, първоначално Фондът за гарантиране на влоговете може да „пакетира“ всички депозити, за които той гарантира, и да ги продаде на останалите банки, с което другите банки ще спечелят нови клиенти. По този начин фондът ще минимизира разходването на публични средства. Като говорим за пазарно решение, да си припомним – в близкото минало четири банки бяха обявени в несъстоятелност. Те бяха купени от банки като  предприятия, не бяха ликвидирани, продължиха да работят и да подпомагат развитието на икономиката. Това е изпитано решение. Нека пазарът да отработи точния механизъм за саниране.

Възможна ли е аналогия на ставащото днес с 90-те години на миналия век?

Не може да се прави аналогия. Тогава почти цялата собственост, с изключения на личните жилища, беше държавна. Държавата беше обявила мораториум по погасяване на външния дълг. В тези години инфлацията чукаше на вратата на икономиката, външният дълг имаше застрашителни размери - над 60 на сто от БВП. Валутният резерв беше изчерпан. В настоящия момент 75% от собствеността е в частни ръце, фискалният резерв е от 8 млрд. лв., валутният резерв, гарантиращ Паричния съвет, е над 27 млрд. лв. Българският държавен дълг е 19-20% от БВП. Инфлацията и бюджетният дефицит са под контрол. Ако говорим за безпрецедентното развитие, това е безпрецедентното поведение на политиците и тяхната намеса в пазарните отношения.

Смятате ли, че политиците ще могат да гарантират стабилността на обществото?

Аз нямам доверие в нашия политически елит, за това че ще може да прояви разум и да стигне до разумен изход. Единствената позитивна възможност е, ако под натиска на Европа се стигне до компромиси на основата на изчерпателно написани споразумения между партиите. Независимо от политическото развитие в следващите месеци не бива да забравяме, че колкото една нация е по-мъдра и по-интелигентна, толкова по-малко трябва да се доверява на политиците.