Дата: 29.07.2014

Източник: Darikfinance.bg

Прочетено: 1234

Рисковете за българската енергетика са средно 2.5 пъти по-високи от тези в 40-те най-развити страни в света. Николай Цеков от Deutsche Welle търси коментари за тревожното състояние и перспективи на енергийния отрасъл в страната.

Ако не са държавните гаранции, на изпадналата в технически фалит Национална електрическа компания ще й се наложи да разпродава своите електроцентрали и електропреносна мрежа. Ограбените пари на данъкоплатците в корупционните проекти АЕЦ „Белене“ и ВЕЦ „Цанков камък“ съставляват само половината от натрупания в електроенергийния подотрасъл дисбаланс от над три милиарда лева. Другата половина е резултат от задържаните заради популизма на управляващите цени на електроенергията и от безконтролното присъединяване към електроенергийната система на субсидирани от държавата източници на скъпоструваща възобновяема енергия.

Софийският Център за изследване на демокрацията представи тези дни доклад за управлението на енергийния сектор и енергийната (не)сигурност в България. В него се съдържа и констатацията на американския Институт за енергетиката на XXI век, че България е най-силно зависимата страна от вноса на енергоизточници от една-единствена държава - Русия сред 75 изследвани икономики в света.

Сред клиентите на "Газпром" тя плаща и най-високите цени за доставки на природен газ. Цените на руския монополист за Германия са два пъти по-ниски от тези за България. Международното сравнение по 200 показатели за енергийните системи в 75 държави показва, че най-силно застрашен от срив е енергийният отрасъл именно на българската икономика.

„Решението на България да се присъедини към проекта на Москва „Южен поток“ съвпада с отказа на правителството да потърси други вътрешни източници на енергия, в това число и нетрадиционни, както направиха страни като Полша по отношение на шистовия газ например“, се посочва в доклада. Според авторите му, непонятно е също забавянето в разработването на две от най-перспективните концесии за български добив на нефт и газ в Черно море, както и размотаването в изграждането на спасителните газови връзки с Гърция, Турция и Румъния.

Бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков посочва красноречив пример за огромното изоставане на България в сектора на енергийната ефективност: „Едно средностатистическо домакинство в Германия консумира годишно 80 киловатчаса електроенергия на квадратен метър жилищна площ. В България тази консумация е 230 киловатчаса или почти три пъти по-голяма. Цените на електроенергията в Германия са три пъти по-високи от тарифите в България. Така месечните сметки за ток на едно германско и на едно българско домакинство са приблизително еднакви, но дали са еднакви и доходите в двете страни?“ - риторично пита Трайков. Според него, държавният независим регулатор на цените на енергията и водата (ДКEВР) се е превърнал във филиал на правителството и чрез него често са били провеждани алогични ценови политики, водещи до пилеене на енергия, липса на стимули за енергийна ефективност и в крайна сметка до енергийна бедност. „България няма нужда от нови електростанции, а от енергийна политика, която да ги направи излишни“, пледира Трайков.

Колегата му Делян Добрев пресмята, че загубите от популистките намеси в ценообразуването само през последната година са били достатъчни като сума да стигнат за санирането на всички многоетажни жилищни сгради в България - при това безплатно за техните обитатели. „Вместо това, за да се балансира натрупаният огромен дефицит в НЕК, цената на електроенергията трябва да се вдигне с 20 на сто - при положение, че и 5 процента повишение са непоносими за 900 000 българи, които живеят с минималния размер на пенсиите в страната“, отбелязва Добрев.

Омбудсманът Константин Пенчев е на мнение, че дори българският черноморски шелф да се окаже нефтогазово Елдорадо, положението на българските потребители няма да се подобри. Причината е, че държавните енергийни предприятия се управляват абсолютно непрозрачно от алчни, корумпирани и некадърни чиновници, които ще успеят да „усвоят“ по “правилния” начин увеличените енергийни ресурси на страната. „Проблемът на енергетиката е като във всички останали нереформирани сфери в България. Няма смисъл да се наливат пари в енергетиката или в правосъдната система – това е все едно да изливаш вода върху пясък“, заключава Пенчев.

Трайчо Трайков смята, че приетите наскоро нови изисквания на Европейската комисия за спазване на строги екологически стандарти не само при добива, но и при проучванията за шистов газ могат да подобрят перспективите пред този енергоизточник в България. „Новите регулации на Евросъюза са вече значително по-строги от изискванията за добива на шистов нефт и газ в САЩ“, добавя Трайков. Запасите на страната в този ресурс на бъдещето са почти 600 милиарда кубически метра. Себестойността на кубически метър шистов газ е в пъти по-ниска от тази на внасяния газ от Русия, чието количество е между 3 и 4 милиарда кубически метра годишно. Бившият външен министър и евродепутат Ивайло Калфин е на мнение, че енергийната политика на Европейския съюз не ограничава избора на България да сложи в енергийния си микс и шистовия нефт и газ. Според него, екологическият риск от това нововъведение обаче е все още твърде висок.

С българската енергетика безцеремонно се разпореждат корумпирани политици и чиновници, за които държавата е хранилка, а властта - вид консумация. Бившият заместник-финансов министър Георги Кадиев потвърждава например публичната тайна, че част от присъединените набързо към енергийната система източници на „зелена“ енергия са замаскирана собственост на бивши и настоящи депутати, министри и тяхното домочадие. Друга опасност за енергийната сигурност произтича, според него, от факта, че 30 на сто от продаваните горива в страната се внасят контрабандно. Темата за приватизацията на НЕК и енергийния отрасъл отсъства изобщо от публичния дебат за развитието и перспективите на българската енергетика. Тя липсва дори като хипотеза и в доклада на Центъра за изследване на демокрацията.

Според Трайчо Трайков и Георги Кадиев е непремливо зле управляваните и почти фалирали държавни енергийни предприятия да бъдат приватизирани, защото при сегашното им състояние ще бъде постигната много ниска цена. А може би и точно по тази причина те биват водени към фалит, подозират двамата експерти. „Да се продаде на стратегически инвеститор миноритарен дял от държавната енергетика по подобие на стъпката, която предприе закъсалата Гърция, по принцип обаче не е лоша идея, защото това автоматично би привнесло в отрасъла така липсващите му прозрачност и отчетност. В моята професионална практика съм бил свидетел как една съсипана българска енергийна фирма показа драстично подобрение на показателите си след приватизацията“, изтъква Трайчо Трайков.