Дата: 10.10.2014

Източник: БНР/BNR

Прочетено: 1059

„През последните 10 години у нас почти не са променяни бюджетните разходи за научно-изследователска дейност и тяхното равнище е много ниско – 0.5% до 0.6% от БВП. За сравнение, преди време заделените от държавата пари за наука са били около 2.5%, а равнището в страните от ЕС е около 3%”, това заяви проф. Росица Чобанова от Института за икономически изследвания при БАН, по време на международна конференция „Икономически растеж, стимули и ограничения”.

Пари от държавата за научни изследвания получават министерствата, БАН, университетите, но държавата няма политика по отношение на научно-изследователската дейност: липсват приоритети, целеви бюджети, насочени към отрасли, за които се счита, че са конкурентни.

„След 2010-та, въпреки оскъдните държавни средства, финансирането за научни изследвания се увеличава чрез европейски фондове, но то е насочено към бизнес сектора. Това води до дисбаланс между разходите, които се правят за научни изследвания по сектори – държавен, висши учебни заведения, бизнес, неправителствен, както и до дисбаланс в постигнатите резултати”, казва още Чобанова.

Резултатите, въпреки ограниченото финансиране, остават в държавния сектор и главно – в БАН, която има най-много регистрирани и най-много научни публикации в реномирани списания.

От 2010-та досега има около 8 пъти увеличение на парите за наука в бизнес сектора, което обаче не е довело до ръст на износа на високотехнологични продукти, на производителността на труда, на регистрираната интелектуална собственост от страна на фирмите. Това, което отбелязва ръст в сектора на бизнеса са единствено печалбите.

„Резултатите от средствата, вложени за научно-техническа дейност в бизнес сектора са малки, а в държавата няма приоритети, което също води до ниски резултати”, обобщава положението в научния сектор Росица Чобанова.

За да се подобри ефективността, необходимо е да се промени политиката спрямо науката и иновациите. Предстои приемане на държавния бюджет. Освен заделянето на определена сума, трябва да има консенсус кои са най-важните за страната проблеми, които искат научно решение. Според Росица Чобанова най-важни са обществените проблеми – здравеопазване, образование, култура, безработица. След това се нареждат проблемите на бизнеса, които са свързани с търсене на иновации в областта на информационните и телекомуникационни технологии и бази данни. Важно е нашите приоритети да бъдат субординирани на европейското изследователско пространство: трябва да кажем къде имаме потенциал и какви сфери искаме да развиваме, за да получаваме средства.

„Необходимо е бизнесът по-ефективно да използва средствата, които получава за научни изследвания, като привлече консултанти от БАН, от университети и други места, за да решат проблемите”, счита още Росица Чобанова.

Българската икономика е силно раздробена, преобладават малките и средни предприятия (МСП). За тях е проблем да имат дългосрочна визия, както и да се свържат клъстери на базата на вериги на стойността и доставките в регионален и международен план, а това води до изолиране, въпреки световните тенденции за глобализация. МСП могат да обединят усилията с изследователските институти и да станат част от международните мрежи. За целта е необходимо да се научим да живеем заедно, да разговаряме и намираме общи решения.