Дата: 23.10.2014

Източник: Труд

Прочетено: 1617

Коментар на изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, публикуван във в. Труд

****

Въвлечено в медийния трилър „Формиране на правителство“, обществото ни се подготвя да бъде „сготвено“ от задкулисни играчи чрез актуализацията на Бюджет `2014 и подготовката на Бюджет `2015 г.

Законът за бюджета е най-същественият инструмент за текущо управление със стратегическо значение за развитието на страната. Бюджетът на държавата е финансов израз на подкрепената от Народното събрание визия на правителството за реформи, за решаване на актуални проблеми и полагане на основи за бъдещ просперитет на страната.

Какво подготви служебното правителство да сложи в „гърнето” на бюджетните процедури? „Рецептата” за актуализация на Бюджет `2014 (забележете - при наличие на фискален резерв от над 8 млрд. лв.!) включва:

  • Увеличение на текущите административни разходи с почти 500 млн. лв.;
  • Увеличение на бюджетния дефицит до 4.5 %;
  • Увеличение на държавния дълг от 22 до 28% от БВП;
  • Евентуална държавна намеса в санирането на банките.

 

Какво стои зад тази „рецепта“ – дефицит на професионализъм, опит за прикриване на зависимостите или истинско управленско безумие?

Дефицитът на професионализъм

се подчертава от наличието на няколко изключително негативни фактора:

  • Задълбочаваща се демографска криза и намаляване на икономически активното население;
  • Стагнираща икономика и дефлация в продължение на повече от година;
  • Значително намаление на приходната част на бюджета;
  • Дълбока криза в енергийната система и висящи дела в международните арбитражи;
  • Очертаваща се банкова криза;
  • Неясни изгледи за растеж на икономиката.

 

И всичко това е в условията на негативно развитие на международните икономическите процеси, вкл. в ЕС:

  • Срив на цените на горивата с повече от 30% и на базови стоки, в т.ч. на зърното в различните му производни;
  • Корекция надолу (от 1,8 на 1,3%) за очаквания БВП на ЕС, вкл. за „икономическия двигател“ на Европа - Германия;
  • Неовладяна безработица и растящи демографски проблеми в ЕС.

 

За да трансформираме всички тези условия на разбираем език за обществото, нека приемем, че бюджетът на държавата е като бюджета на едно средно българско семейство, с дете на 12 години, неговите родители, които работят за средна заплата, и един възрастен със средна пенсия. Семейството изплаща обслужваем ипотечен кредит и обмисля да вземе заем, за да закупи лека кола, да обнови охранителната си система и да отиде на екскурзия в чужбина. Заемът, който се предлага, е с лихва 6,5 процента и срок на изплащане 5 години. В близките 5 години единственият син ще продължи да учи и няма да може да помага във финансите на семейството (демографски проблем). Няма шансове за растеж на заплащането на родителите, поради неясната прогноза за развитие на икономиката. Заболяванията на възрастния родител ще повишават разходите за поддържане на неговото здраве. Разумно ли е това семейство да вземе нов заем?

В подобно състояние се намира и нашата икономика:

  • Отсъства увеличаващо се младо поколение, което да поеме обслужването на заема, допълването на пенсионните и здравно-осигурителните фондове. Емиграцията допълнително влошава всякакви очаквания. Налице е и все по-разширяващо се застаряване на населението и увеличаване на разходите за социално и здравно осигуряване;
  • Очаква се ръст на цената на електроенергията и, съответно – на социалните субсидии за тази цел;
  • Неясна е прогнозата за ръст на икономиката в близките години;
  • Налице е дълбока неопределеност за резултатите от банковата криза;
  • Неясен изход на висящите дела по арбитражните спорове в енергетиката.

 

В тази икономически размита и неадекватна среда, при наличието на тревожна прогноза за развитието на страната в следващите години, ни се предлага нов огромен дълг в размер на 5 млрд. лв., предназначен за:

  • завишаване на разходите на администрацията, като стимул за доброто й функциониране,
  • увеличено финансирането на нереформираната система за национална сигурност, за да овладява престъпността (да не забравяме, че гражданите и бизнесът плащат на охранителните фирми допълнително повече от 1 млрд. лв. за охрана на собствеността си), 
  • саниране на болната банкова система при неясни финансови резултати.

 

Възниква въпрос: „Този огромен дълг с какво предназначение е?“ Може би, за да покрие

зависимостите

Финансирането на безхаберието с публични средства е дълбоко погрешно! Разходването на публични средства на основата на крупен държавен дълг за саниране на болната банкова система само ще потвърди зависимостта на българската политика от задкулисни кръгове.

За първи път кризата в една българска банка с патологично развитие (в мандата на три правителства) дава възможност документално да се докажат зависимости и т. нар. задкулисие. Снемането на банковата тайна в трезорите в кризисно състояние ще покаже скритата инфраструктура и неясните връзки между олигарси, политици, служители на МВР и ДАНС, магистрати, собственици на медии и т.н.

За първи път има шанс корупцията, която е част от тъканта и структурата на българско общество, да бъде изведена на светло, да стане видима и уязвима. Корупцията, която не позволява на три поредни правителства да решат проблема със заменките на горите. Корупцията, поради която България не може да стане член на Шенгенското пространство, и т.н.

За обществото е ясно, че дефицитът на професионализъм може да се обясни единствено със зависимостите на голяма част от т. нар. политически елит. Същият този елит ще извърши

истинско безумие,

ако не осъществи болезнената очистителна процедура с някои прости инструменти:

  • Нулеви допълнителни разходи за текущи плащания на администрацията и за нереформирани системи;
  • Връщане на всички дължими средства към фискалния резерв в първоначално договорените срокове;
  • Разкриване на банковата тайна за банки под специален надзор.

 

Това може да бъде решителната стъпка на политическия елит за възстановяване на доверието на нацията, и на ЕС към страната ни.