Дата: 14.11.2014

Източник: БСК

Прочетено: 1360

Успехът на бизнеса се определя от качеството на персонала - неговата квалификация и мотивация, а той отговаря на тези изисквания, само когато е здрав“. Това каза днес, 14 ноември 2014 г., главният директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК) Григор Димитров по време на работна среща на тема „Защо здравеопазването има значение?“.

Г-н Димитров изтъкна, че системата на здравеопазване работи неефективно, тя е силно бюрократизирана, управлението й е одържавено, натоварена е с несвойствени функции и генерира високи нива на корупция. Освен това, не осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на една-трета от българите, а общият извод, който може да се направи, е, че опазването здравето на населението не е водещ управленски приоритет.

В допълнение, представителят на БСК подчерта, че системата е прекалено солидарна – солидарността е за сметка на коректните, а системата търпеливо обслужва неосигурените, при това прекалено лесно се влиза и излиза от системата. Налице е и недостатъчна прозрачност при управлението на публичните ресурси за здравеопазване, каза още Григор Димитров.

Според Григор Димитров, основни причини за това състояние на здравната система са липсата на последователна политическа воля за издигане здравето на нацията като водещ приоритет и замяната на правенето на здравна политика с прекомерна доза партийност, субективни решения и липса на приемственост и последователност, вкл. по отношение кадровата политика на всички нива.

Представителят на БСК изтъкна, че държавата не регулира и не управлява ефективно процесите в здравеопазването, успоредно с последователното намаляване на държавното участие във финансирането на системата. В резултат на това, са натрупани проблеми от структурен характер, здравният статус на населението е в тревожно тежко състояние, налице е подчертано недоволство - и от страна на гражданите, и от страна на професионалната гилдия, масова е емиграцията на здравни специалисти.

По отношение на финансовите потоци Григор Димитров подчерта, че около 75 на сто от разходите на НЗОК са за болнична помощ, като са нараснали от 1 005 млн. лв. през 2008 г. на 1 513 млн. лв.[*] през 2014 г. Според г-н Димитров, в очакване на отговор са твърде много и важни въпроси като: Ще продължават ли да растат разходите за болнична с подобни темпове? Докога ще издържи системата на този натиск? Ще продължава ли МЗ практиката да утвърждава средства над прогнозните стойности, определени в рамките на бюджета? Какво ще стане, ако и извънболничната помощ започне тази практика?  Кога и кой ще регулира процеса на разкриването на нови лечебни заведения? Ще се променя ли съотношението на ресурса, предоставен за болнична и извънболнична помощ? Кога ще започне, с какви темпове и в какъв хоризонт от време? „От решаването на тези проблеми до голяма степен зависи цялостното финансово стабилизиране на системата“, подчерта Григор Димитров.

Днешната среща бе организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Сдружението на американските фармацевтични производители (AmPharMA) и Американската търговска камара в България (AmCham), с подкрепата на Посолството на Съединените Aмерикански Щати и Посолството на Великобритания в България.

Специален гост на събитието беше проф. Хелмут Бранд, президент на Европейския здравен форум в Гащайн, ръководител на Департамента по международно здраве към Университета в Маастрихт. В събитието участваха представители на здравните институции, на съсловните, браншови и пациентски организации и водещи лекари-специалисти, а лектори бяха Гари Хоу - ръководител на консултативен отдел Здравеопазване за „Ърнст и Янг“ във Великобритания, Александър Рьодигер - председател на Комисията по здравеопазването към Американската търговска камара в ЕС, Григор Димитров - главен директор "Осигурителни отношения” към БСК и член на Надзорния съвет на НЗОК, доц. д-р Иван Костов - изпълнителен директор на Първа САГБАЛ „Св. София“.

Фокусът на работната среща бяха възможностите за подобряването на продуктивността на българската здравна система. Здравеопазването трябва да произвежда здравна грижа - диагностика, лечение и контрол на заболяванията на българските пациенти. Обсъдени бяха предизвикателствата, пред които е изправено българското здравеопазване. Участниците се обединиха около тезата, че системата има нужда от преориентиране – от бюджетно-разходна към произвеждаща здравна грижа и по-добър здравен резултат за всеки пациент, а това може да се случи чрез промени, чрез инвестиции и чрез партньорство.

Като основен проблем бе посочена липсата на солидарност в приходната част на системата – тя се издържа основно от 2.5 милиона работещи на трудов договор в частния сектор и самоосигуряващиите се. В същото време в България живеят над 800 000 здравно неосигурени, а държавата осигурява близо 4 милиона лица на минимална стойност. Липсата на солидарност в приходната част на системата не дава възможност за пълното прилагане на солидарния принцип при предоставянето на здравни услуги – лечение според нуждите на всеки български пациент. Отбелязана беше липсата на механизми, които да ориентират системата на здравеопазването към постигането на по-добър здравен резултат за пациентите. Съществуват по-скоро стимули за генериране на повече разходи чрез увеличаване на броя преминали пациенти. Според участници в срещата, инвестиции и промени в първичната помощ биха позволили тя да се превърне от диспечер, насочващ потоци пациенти към болничната помощ, в пазител на здравната система, който диагностицира, лекува и котролира заболяванията на основния брой пациенти. Съвременната медицина позволява това да се случи, заключиха участниците в срещата.

Бяха дадени следните препоръки за подобряването на българското здравеопазване:

  • Солидарност в приходната част на системата – намаляване на броя здравнонеосигурени лица и адекватен принос за осигуряваните от държавата категории;
  • Създаване на стимули за първичната помощ да задържа и лекува пациентите.
  • Ориентиране на здравната система към произвеждането на здравен резултат чрез електронизация на процесите и проследяване на резултатите от лечебния процес.

 


[*] Данните за 2014 г. са прогнозни