Дата: 18.12.2014

Източник: в. Труд

Прочетено: 1272

Заложете на сигурно! Вложете спестявания си в НОИ и пенсията ви е в кърпа вързана. Вероятно така би звучала реклама на законодателното предложение на ГЕРБ, с което се дава възможност работещите да избират дали да се осигуряват за втора пенсия в частен фонд или изцяло в държавния пенсионен фонд.

Макар рекламите да звучат атрактивно, в немалко случаи поставят капани на потребителите, като премълчават слабостите на предлагания продукт. Съществената разлика в случая е, че стоката не може да се върне, а залогът е сериозен - осигуряването на добър доход на стари години.

На практика предложението означава човек доброволно да се откаже от личните си спестявания в частен фонд, които биха увеличили пенсионния му доход в бъдеще. Превеждайки парите в НОИ, той ще загуби правото на втора пенсия, чиято цел е да допълни вечно нестигащата държавна. Индивидуалната му партида ще се закрие. Натрупаните в нея пари няма да се инвестират и няма да носят доходност.

Ще се загуби и правото средствата да се получат от наследниците му при преждевременна смърт. Личните спестявания ще се влеят в обществения фонд и още следващия месец ще изчезнат, похарчени за пенсиите на сегашните пенсионери.

С две думи, сделката, която управляващите предлагат, е хората да дарят спестените за собствената си пенсия пари, а когато остареят, да разчитат, че ще се намерят също толкова добри работещи хора, които да направят същото за тях. А зад завесата прозира съшитият с бели конци интерес на правителството да закърпи огромния дефицит в НОИ, използвайки спестяванията на работещите.

По данни на Комисията за финансов надзор към 30 септември 3 393 495 души се осигуряват за втора пенсия в универсален фонд. Всеки от тях има средно по 1881 лв. в личната си партида. Ако всички преведат парите си, сумата ще стигне за балансирането на осигурителния бюджет за поне 3 години напред. Това ще освободи над 6 млрд. лв. за запълване на финансови дупки в други системи, например в енергетиката, и за безпроблемно намаление на недостига в консолидирания бюджет под допустимите от Брюксел 3% от БВП.

Така че е повече от явен истинският интерес на управляващите да убеждават хората как частните фондове не работят в техен интерес и как е по-добре да вложат спестяванията си в “сигурния” държавен пенсионен стълб.

Само че няма никаква гаранция, че след няколко десетилетия държавата ще е в състояние да поддържа дори и сегашните ниски пенсии. Застаряването на населението се задълбочава, както и емиграцията и високата безработица сред младите. Икономиката крета по дъното, няма нови работни места. Ако допълним картината с големия дял сива икономика, ниските доходи и масовото недоверие към осигурителната система, възможността на НОИ в бъдеще да плаща пенсии, с които да обезпечи обещанието на политиците за достойни старини, заприличва все повече на научна фантастика.

Хората, които вече имат по няколко хиляди лева спестявания в частните фондове, едва ли ще се съгласят да участват в този филм доброволно. Въпреки че предвид ниската финансова и осигурителна култура на българина подобни случаи може и да не са изключение. Доказателство са тегленето на потребителски кредити със 700% лихва.

Затова интересът на управляващите е насочен към прохождащите в кариерата си. Според предлаганите законодателни промени, след като започнат работа, те ще имат 1 година да изберат частен фонд за втора пенсия. Докато решат, втората им пенсия ще отива в НОИ. Ако не изберат, доживот остават закрепостени там.

Досегашната практика показва, че в последните години половината от започващите работа, или между 40 000 и 50 000 младежи, не избират сами пенсионен фонд и биват служебно разпределяни на лотариен принцип между всички дружества на пазара. Приемаме, че средно аритметично става дума за 45 000 души, които ще се осигуряват върху доход от 800 лв., колкото е средната заплата у нас. Сметката показва, че превеждането на 5-процентната вноска за втора пенсия в НОИ ще налее в държавната система над 21 млн. лв. за 1 година.

Сумата подозрително съвпада с евентуалното спестяване, до което би довело увеличаването на възрастта и стажа за пенсия с по 2 месеца, каквато беше една от идеите на управляващите, от която те се отказаха и прегърнаха исканията на синдикатите. Които пък са заинтересовани същата схема да се приложи и за професионалните фондове, където се осигурява голяма част от членовете им.

С този ход профсъюзите ще гарантират ранна пенсия на работещите в добивната индустрия, които нямат достатъчно натрупвания в частните сметки.

Едва 14% от категорийните работници се осигуряват редовно в професионален фонд. Само че вината за това не е на “лошите” частни фондове, а на държавата, която по закон е длъжна да събира дължимото от работодателите, а не го прави.

Така в псевдоиграта “избери си сам пенсия” големият губещ са осигуряващите се, а големият печеливш - държавата.