Дата: 06.04.2015

Източник: БГНЕС

Прочетено: 1507

ВИДЕО

Основните работодателски организации са убедени в необходимостта от радикална реформира на пенсионната система. Това, което се предлага на този етап, не е пенсионна реформа, а е начин да се увеличат приходите в НОИ. Реална пенсионна реформа, която да отчита демографските проблеми на страната и натрупаните деформации през годините, няма.

В предложението, което се дава от членове на правителството, липсват някои ключови моменти. На практика, в момента пенсионната система изпълнява двойни функции - тя не е само осигурителна, а е и социална система. Не сме против социалните плащания, но те трябва да са отделени от бюджета на ДОО, тъй като се разкъсва връзката между осигурителните вноски и реалните пенсии. По този начин се поставя цялата система в сянката на недоверието и се стига до бягство от осигуряване и потъване в сивия сектор на икономиката.

Нещо, което е много съществено и липсва в проекта на реформа - всички сме мълчаливи наблюдатели на най-голямата корупционна сделка, която се извършва в страната. Това са инвалидните пенсии и работата на ТЕЛК. Не само, че е най-мащабна по броя на участниците в нея, но е и корупционната сделка с най-големи финансови последици. Всяка година се изплащат 1,5 млрд. лв. за инвалидни пенсии. Предполагам, че 1 млрд. лв. са за хора, които са получили инвалидизация по неправомерен начин. Това означава, че всяка година тази корупционна сделка се допълва с още един милиард.  През 1991 г. България е имала 150 000 инвалидизирани лица при 9 млн. население. В момента имаме 950 000 инвалидизирани при 7 млн. население. За последните 5 години са изтекли не по-малко от 5 млрд. лв. и тепърва ще изтичат от системата. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се запушат пробойните. Тук дори не говорим за пробойни, а липсват цели парчета от бюджета на ДОО. В момента не правим реформа, а се опитваме да решим проблема с бюджета на осигурителния институт и да минимизираме трансферите на държавата, а всъщност тя е допуска тази корупционна сделка. Държавата не се опитва да реши проблема, а го прехвърля на работодателите.

В последните години сме многократно лъгани от представители на последните правителства. Имаше решение за разпределение на осигурителните вноски между работещи и работодатели да бъде 50 на 50. След това беше решено временно това съотношение да е 40:60, но това продължава вече 10 години. Тотю Младенов (министър на труда в първото правителство на Б.Борисов) обеща, че от 2014 г. няма да има таван на пенсиите. Т.е., пенсията ще зависи от размера на осигурителните вноски. Сега хората, които плащат високи осигурителни вноски, субсидират тези, които не плащат или са в сивия сектор на икономиката. През 2010 г. ни заявиха, че трите болнични дни за сметка на работодателя се въвеждат временно, а останаха до 2015 г., при това болничните листа се увеличиха от 4,5 млн. на 13 млн. годишно. Беше обещано, че от осигурителната система няма да бъдат извършвани социални плащания. Обещани бяха и промени в ТЕЛК-овата система. Няма такива промени! Няма изградени хоризонтални връзки между НОИ, Министерство на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Докато не ги изградим, няма да решим гиганския проблем с инвалидните пенсии и болничните листа. Създали сме огромно корупционно мнозинство и то клати не само осигурителната система, но и държавата. Недоверието към осигурителната система ще расте все повече, ако не бъдат взети съответните мерки, така че обещанията, които се дават от правителствата, да се реализират.

Да не пропускаме, че и държавните служители трябва да са равнопоставени с останалите заети в икономиката и да плащат по аналогичен начин социалните си осигуровки. 100 % съм убеден, че държавата не плаща дължимите здравни вноски в размера, който се изисква по закон, и това мога да го докажа с числа. Как при това положение да повярвам, че плаща коректно социалните осигуровки в законовите размери и срокове? На лице е дискриминация при начина на управление на финансовите потоци в осигурителната система. 

Напрактика, предлаганата реформа е в посока сериозно увеличение на данъците (данък труд):

Пряко - чрез плавно увеличение на ставката за осигурителни плащания. Резултатът е, че увеличението е за сметка на коректните платци, притискащо бизнеса в посока към сивия сектор и подхранващо натиска за освобождаване на работни места, т.е. захранващо ръста на безработицата.

Косвено - чрез увеличение на осигурителния стаж и възрастта.  Т.е. все по-дълго да се плаща данък труд и все по-кратко да се получава пенсия. Разкъсва се все по-осезателно връзката „осигурителни вноски – размер на пенсията“.

В допълнение, отдалечава се и желаният срок за премахване на тавана на пенсиите, т.е. за периода до 2019 г. няма да има връзка между размера на пенсията и увеличената вноска. Доверието към осигурителната система ще продължава да се срутва. Задълбочава се дискриминационният режим, като се предвижда таванът на пенсиите да отпадне само за новоотпуснатите такива. Т.е. плащаш по-високи осигурителни вноски, а очакваната пенсия не се променя.

В предлаганите реформи няма нито едно предложение, свързано с увеличението на пенсиите при по-голям осигурителен стаж и при по-висока възраст от нормативно изискуемата. Но и да има такова, таванът на пенсията смачква подобни възможности.

 

Когато съдът не раздава справедливост, икономиката не може да върви напред

Намерението на група народни представители да прокарат възможността Прокуратурата да спира сделки би трябвало да се базира на сериозен експертен анализ за последиците. Веднага възникват няколко въпроса.

Когато има съмнение за потенциална измама и се спре определена сделка, в закона трябва да бъде предвидено кой ще поеме последствията от прекратяването, ако съмненията отпаднат.

Друг основен момент, който може би е накарал депутатите да оттеглят предложението си е, че на практика се съмняваме във всички сделки, които са свързани с държавно или общинско имущество. След като има подобни съмнения, любопитно е през последните 10 години към колко от подписалите такива сделки лица Прокуратурата е повдигнала обвинения. България е осъждана многократно от съда в Страсбург, а няма информация някой да е понесъл отговорност за тези осъдителни решения.

Решението на депутатите за изтегляне на предложението е правилно, защото това щеше допълнително да деформира инвестиционната среда в страната. За българския и чуждестранен инвеститор щеше да се създаде нова порция недоверие, тъй като има опасност от корупционна намеса и необосновано спиране на всяка сделка.

Огромно е въздействието на съдебната система върху бизнес средата. Обществото е убедено, че липсва справедливост. Когато няма справедливост, икономиката не би могла да върви напред. Забавянето на процесите по търговски дела има и друга страна. Чрез тях практически се блокира движението на капитала, на паричните средства. Това оказва дефлационен натиск, който в момента е особено опасен за българската икономика. Страната ни вече 18 месеца е в дефлация, а отговорните институции не вземат отношение. 

Драмата за българските банки е, че политиците решават техните проблеми

Виждането на БСК е, че законодателните промени, свързани с Корпоративна търговска банка, се правят постфактум. Промените в законодателството трябваше да бъдат направени, преди да бъде поставена банката под специален надзор и преди да се обявят намеренията за отнемане на лиценза й.

Според нас, най-доброто решение беше одържавяването на банката, съответно - блокиране на активите по цялата верига кредитополучатели и кредитори до самите реални активи. По този начин щяха да бъдат игнорирани междинните лица и да са налице реални активи. Банката можеше да бъде оздравена със съответния заем от държавата, след което да бъде продадена. В никакъв случай държавата (т.е. ние, данъкоплатците) нямаше да има тези загуби, които има в момента. Нямаше да се налага специално законодателство, което да се прави в рамките на седмица. Подобно законодателство не може да няма детски болести, които може би ще се проявят в дейността на другите банки и косвено да им бъде нарушен стабилитетът. Драмата за българските банки е, че не експертите, а политиците решават техните проблеми. За голямо съжаление, и част от специалистите са своеобразни политически лица, каквото е и ръководството на БНБ.

Макроикономическото ни пространство в момента е пред особена заплаха, тъй като финансите на определени корпоративни образувания са притиснати от огромна задлъжнялост. Корпоративният бизнес има 173 млрд. лв. задлъжнялост. Държавната НЕК има многомилиардна задлъжнялост и губи всяка година около 200 млн. лв. Огромната част от тези задължения са породени от грешни политически решения, но никой не е привлечен под отговорност за тези решения. 

Когато едни документи се вписват за 2 часа, други за 15 дни – това е корупция

Всяка реформа трябва да има ясни цели и да бъде предшествана от внимателен анализ на проблемите и потенциалните ефекти. Оповестените чрез медиите цели на реформата в Агенцията по вписванията като че ли се изразяват в намаляване на персонала и донякъде в оптимизация на работата. Основен потребител на услугите на Агенцията по вписванията е бизнесът, а той най-често се оплаква от непрозрачност в нейната работа. Визирам подаването на документи по вписвания, които се бавят по 15 дни, и такива, които се изпълняват в рамките на 2 часа. Това е очевиден симптом за наличие на корупция. Ако се говори за реформа в агенцията, трябва да се гарантира на обществото ни, че резултатът от тази реформа ще е отстраняването на подобни рецидиви.

Друг съществен момент е, че Агенцията по вписванията напрактика е превърната в приходна агенция и, вместо да обслужва бизнеса, тя чрез събираните такси се явява източник на приходи за бюджета.

Наложително е основна цел на реформата в агенцията да бъде изграждането на система от правила, която да не могат да бъдат заобикаляни. Ако тази система е желязна, няма значение кой я управлява. Ако някой управлява некоректно, трябва да е обект на Прокуратурата.

Дългът от 16 млрд. лв. е презастраховка заради дълговете на НЕК и други финансови предизвикателства

С намерението да се тегли дълг от 16 млрд лв. държавата има две основни цели. Първата е превантивна, тъй като има опасност макрорамката да бъде деформирана. Предстоят няколко сериозни процеса срещу България, свързани с енергетиката – очакваното решение на Парижкия арбитражен съд по милиардния иск на „Атомекспортстрой” във връзка с АЕЦ „Белене“, както и искът на ЕВН срещу НЕК за 500 млн. Ако с ЕВН може да се търси споразумение, то с „Атомекспертстрой” подобно решение трудно може да бъде постигнато, особено с оглед на натрупаното напрежение в отношенията между България и Русия.

Дългът е необходим и, ако евентуално се стигне до мрачен сценарий за двете банки, за които Бойко Борисов твърди, че държавата подкрепя в момента. За съжаление, Фондът за гарантиране на влоговете в банките е тотално декапитализиран и има налични само 230 млн. лв. Ясно е, че при евентуални проблеми, само държавата може да посрещне тези задължения. Мрачен сценарий е и, ако вследствие на европейския одит се намерят и други „гнили ябълки“ в банковата система. Има логика в тегленето на дълг, ако се вземат под внимание възможните негативни сценарии. Това е първата причина за търсене на финансова възглавница, за да могат да бъдат поети извънредни разходи.

Втората цел е преструктуриране на натрупаните задължения при по-изгодни условия. В момента финансовият пазар действително е много изгоден, с много висока ликвидност и могат да се получат добри лихвени проценти.

Междувременно, правителството отчете, че за няколко месеца има реализиран 850 млн. лв. излишък в бюджета, от което възниква очакването за промяна на графика на теглене и размера на заемните средства. /БГНЕС