Дата: 24.04.2015

Източник: в. Сега

Прочетено: 824

Големите фирми купуват ток на висока цена, а евтиният се изнася, казва Константин Делисивков

Константин Делисивков е изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) от началото на 2012 г. Завършил е "Енергийна икономика и дипломация" в Московския държавен университет по международни отношения и университета в Будо, Норвегия. Докторант е в катедра "Икономика и управление по отрасли (енергетика)" в СУ "Св. Кл. Охридски". Участва активно в развитието на регулаторната рамка за либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ.


- Господин Делисивков, каква трябва да бъде първата задача на новата Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)?

- В новия състав има много експерти и почти всички комисари имат голям опит и могат да допринесат за подобряване на работата на КЕВР. От години настояваме един от комисарите да е от индустрията и да представлява стопанското потребление. Очакванията към комисията са големи. Без дългосрочни политики и предвидимост в енергетиката няма да има и дългосрочни инвестиции в индустрията. Има и един друг момент - комисията регулира отношения за милиарди левове и затова е важно тя да има подходящ бюджет, а не да се чуди как да свърже двата края. Практиката от последните години на ниски заплати и липса на бюджет обаче създава предпоставки за зависимост и корупция, както и за голямо текучество на експертите.

Иначе може би първата задача на регулатора трябва да бъде свързана с намаляване на кръстосаното субсидиране на цени. В момента разликата се поема от стопанското потребление, което е недопустимо. А ако говорим за газа - ние имахме по-големи очаквания за поевтиняването от 1 април.

- Но шефът на "Булгаргаз" Петьо Иванов прогнозира, че тя ще бъде намалена още през следващото тримесечие...

- Да, очаквам това намаление наистина да се случи. Разбирам, че дружеството има нужда от пари за нагнетяване в Чирен и т.н., но това не трябва да се прави на гърба на индустрията. Колкото до цените на тока, в момента бизнесът чака доклада на КЕВР, който трябва да е готов през май. Очакванията ни обаче не са розови, особено що се отнася до цената "задължения към обществото", в която влизат зеленият, кафявият ток и т.нар. невъзстановяеми разходи. Говори се за цени от 65-70 лева за мегаватчас при 18.90 в момента. Не можем да си помислим, че подобни цени могат да станат факт, защото те ще фалират индустрията. За много предприятия границата на приемливи разходи за обществото отдавна е достигната. В момента 20-те най-големи консуматори на електроенергия са отговорни за над 48% за всички приходи от цена "задължения към обществото". Затова е важно наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за ВЕИ, която в момента се разработва от три министерства, да влезе в сила преди 1 юли.

- Как ще отговорите на критиките, че това се прави в интерес на шепа компании?

- Има насоки за държавните помощи към енергетиката и околната среда, които са в сила от 2014 г. Те са европейско изискване и позволяват подобно подпомагане. По този регламент още миналата година например Румъния даде 750 милиона евро преференции на засегнатите индустрии. В Гърция от години има таван на годишните разходи за зелена енергия. Нали разбирате, че няма как да сме лидери в регионалното състезание за инвестиции без разработване на конкретни мерки към засегнатите сектори.

Базовата индустрия създава много големи вериги на стойността, което означава работа и работни места в средния и малкия бизнес. Тези заводи са много сериозни работодатели и имат огромно значение, особено за регионите с ниска заетост.

- Как е решен този въпрос в другите държави от ЕС?

- Във федерацията натрупахме значителна експертиза и опит. Правили сме анализи по приложимостта и ефектите на различни алтернативни модели. Включително KPMG оцени немския и австрийски модел. Засегнатите индустрии в тези страни, за които цената на тока е от значение за тяхната конкурентност на пазара, са подпомагани или за сметка на бюджета, или за сметка на останалите клиенти на пазара, за които цената не е от такова значение за производствените им разходи. KPMG стигна до извода, че прилагането на подобен модел ще подобри ефективността на българските базови производства и средния бизнес. А това от своя страна ще генерира добавена стойност и ще позволи да се наемат повече хора.

- Отсега обаче е ясно, че вторият вариант за покриване на разходите - от останалите клиенти, е неприложим заради социалното напрежение...

- Не съм сигурен. Енергетиката страда от липса на ефективност и затова са нужни радикални промени. Първата от тях е факт - НЕК вече не е длъжна да изкупува тока от нискоефективните тецове и годишно това й спестява 230 милиона лева. Но дисбалансите са много. На свободния пазар има около 5000 компании, като 20 от тях плащат 48% от всички "задължения към обществото". Това не е справедливо разпределение на разходи. Също така върви огромна кампания за енергийна ефективност в блоковете, за да се облекчи населението.

- В такъв случай как гледате на исканията на някои централи НЕК да изкупува този ток още поне 1-2 години?

- Подкрепяме мерките на правителството за спиране на субсидирането на неефективните централи. Когато 98% от приходите на някои от производителите на комбинирана енергия идват от преференциалната цена на тока, това означава, че те не произвеждат нищо друго освен ток. По никакъв начин няма да подкрепим това. Дефицитите, породени от тези остарели производства, се отразяват пряко на цените на тока, които не са пазарни. А в ситуация на криза това още повече увеличава разходите на индустрията и на самите домакинства.

В същото време високите цени на енергията отблъскват инвеститорите. Това наред с несигурната регулаторна среда - КЕВР може да изменя цени когато пожелае - кара фирмите все по-рядко да избират България пред съседните страни. Примерите за това как се свиват мощности в България за сметка на мощности в региона са много. Причина за това е и фактът, че големите потребители на ток у нас продължават да плащат висока цена за тока, а евтиният се изнася за Турция, Македония и Сърбия, които не са в ЕС.