Дата: 08.09.2015

Източник: Mediapool

Прочетено: 450

Граждани искат омбудсмана да сезира Конституционния съд (КС) заради поправките в Кодекса за социално осигуряване, с които беше въведено т.нар. "право на избор" дали да се осигуряваш за втора пенсия в частен фонд или да внасяш само в държавното осигуряване, откъдето впоследствие да получиш една пенсия.

Според жалбоподателите т.нар. "право на избор" е сведено до икономическа принуда и отказ от лични спестявания и даряването им на държавата. В жалбата се посочва също, че законът създава нелоялни финансови стимули за избор на държавното осигуряване, от които прозира "нездрав интерес да се национализират" пенсионните спестявания на хората, натрупани в последните 15 години.

От кабинета на омбудсмана заявиха, че работят по тази жалба и все още нямат позиция. След първоначалното приемане на спорните текстове в края на миналата година, когато "правото на избор" се предвиждаше да се прави еднократно без право на промяна, омбудсманът Константин Пенчев заяви, че е готов да сезира КС, ако хората не бъдат чути.

С приетите окончателно през юли текстове, беше дадена възможност за многократен избор, но с това спорните моменти далеч не са изчистени.

Зад правото на избор прозира икономическа принуда

В сигнала на гражданите омбудсмана се посочва, че промените са не само противоконституционни, но и съдържат икономическа принуда. Според тях оставането в частен пенсионен фонд е икономически неизгодно и по този начин се създават стимули гражданите да изберат да закрият партидите си там и да ги прехвърлят в държавната система.

Механизмът минава през индивидуалния коефициент за изчисление на пенсиите, като всички, които изберат да останат в частен фонд, ще имат силно редуцирани пенсии от НОИ.

Това е така защото гражданите, осигуряващи се в частен фонд, ще внасят по-малко вноски в НОИ и обратното – избралите държавното осигуряване ще внасят цялата си вноска в държавното осигуряване.

"Широко прокламираното "право на избор“ се основава на заложена в закона икономическа принуда и репресия, поради което изборът няма как да е свободен. Всъщност държавата чрез закона предлага на гражданите си "свободно“ да изберат, ако не прехвърлят собствените си спестявания от универсалните или професионалните фондове в държавен фонд, с което губят собствеността си върху тях, да им намали държавната пенсия. Обратното, ако "свободно“ изберат да прехвърлят пенсионните си спестявания в държавен фонд, държавата не предлага да им се увеличат пенсиите от НОИ, а предлага тези пенсии да бъдат запазени в същия размер, като на всички останали граждани", се казва в жалбата.

"На практика това е държавен рекет. Предвид ниския размер на държавните пенсии, ясно е какъв ще бъде "изборът“ на голяма част от българските граждани, изправени пред перспективата този размер да бъде допълнително намален“, посочват жалбоподателите.

Сребърният фонд – начин на употреба

Според гражданите, подали жалбата, спорна е и уредбата на прехвърлянето на парите и престоя им в Сребърния фонд.

Те припомнят, че Сребърният фонд е създаден през 2008 г. с цел да гарантира устойчивостта на пенсионната система, като парите в него са набират от приходи от приватизация, концесии, бюджетен излишък, и др., с идеята на по-късен етап, да могат да се трансферират към НОИ и да покриват текущи плащания на пенсии. Съгласно закона за Сребърния фонд, парите в него могат да се трансферират най-рано през 2018 година, или след по-малко от три години.

С новите изменения на Кодекса за социално осигуряване се прие, че натрупаните средства на гражданите, които решат да си ги прехвърлят от частните фондове в държавното осигуряване, ще постъпват в Сребърния фонд.

В жалбата се посочва, че във фонда няма индивидуални партиди, което означава, че личните спестявания на гражданите ще "потъват" в обща сметка, от която след време ще се изплащат текущи пенсии на сегашните пенсионери. С други думи, хората ще изгубят правото си на собственост върху прехвърлените от тях средства и ще субсидират държавния бюджет.

Въпреки, че се говори за избор, жалбоподателите разясняват, че това не е избора, подобен на избора между различните частни пенсионни фондове, където е възможно личната партида да бъде преместена от един фонд в друг, а е на практика закриване на личната сметка, отказ от собственост върху средствата в нея, отказ от доходност и съгласие прехвърлените пари да се използват за покриване на текущи пенсионни плащания.

Кой ще контролира как държавата менажира срествата?

Друг проблем са прозрачността и контролът по управлението и разходването на прехвърлените средства. Парите, натрупани в Сребърния фонд, към момента са по сметки на БНБ, не се управляват активно и не носят доходност, а ако се има предвид инфлацията, то доходността им е отрицателна. Законът обаче позволява управителният съвет на фонда да възложи на т.нар. управители на инвестиционни портфейли инвестирането на средствата. И докато инвестициите, които правят частните фондове, се наблюдават и контролират от КФН, такъв контрол и прозрачност не са предвидени, ако държавата реши да инвестира парите на Сребърния Фонд.

Нито Комисията за финансов надзор, нито друг държавен орган има правомощия по отношение на фонда, се посочва в жалбата. Не е ясно кой ще понесе отговорност, ако вследствие на инвестиране на средствата, се реализират загуби. В жалбата се посочва, че е "осуетена защитата на осигурените лица и отговорността пред тях от страна на пенсионните дружества, КФН и държавата и всъщност е налице абдикация на държавата от нейната социална роля да защити своите граждани.“

Жалбоподателите повдигат и въпроса има ли гаранции, че НАП ще превежда по надлежния ред парите в Сребърния фонд.

Копия от жалбата са изпратени и до представителството на Европейската комисия, правната комисия на Народното събрание, правосъдното министерство, Комисията за финансов надзор, Съюза на съдиите, Адвокатския съвет и Хелзинкския комитет.

вж. Оригиналната публикация