Дата: 15.09.2015

Източник: БСК

Прочетено: 954

За отказ от административно определяне на ръста на МОД за секторите без споразумения и отмяна на определянето на минимален размер на осигурителния доход настояват четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

На пресконференция днес, 15 септември 2015 г., беше представена позицията на работодателите относно резултатите от браншовите споразумения между национално представителните структури на работодателите и синдикатите по определяне на МОД 2016 г., както и за размера на минималната работна заплата за страната.

„Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев. Той представи данни от социологическо проучване сред работодатели, според което увеличаването на МОД през 2015 г. ще се отрази най-силно върху работните места. 74% от анкетираните са отговорили, че ръстът на МОД ще ги възпре от назначаване на нови хора, за 69% това означава увеличение на разходите за труд, а според 65% ще се стигне до „посивяване“ на трудовите отношения (работа без договор, работа с фиктивни договори, липса на социално и здравно осигуряване).

Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров мотивира очакванията на работодателските организации така:

  1. Определянето на минимален осигурителния доход по дейности и групи професии чрез закона за бюджета на ДОО узаконява пасивността на контролните органи спрямо недекларирания труд и нарушенията на трудовото и осигурително законодателство.
  2. МВФ и ЕК настояват да бъде отменена тази практика, доколкото създава допълнителна тежест върху труда и оказва негативен ефект върху заетостта. Проучвания на МТСП и МФ потвърждават тези ефекти: около 50% от работодателите декларират негативен ефект за икономиката на предприятията и заетостта.
  3. Подобна практика не се прилага в други членки на ЕС (правени са опити в Испания в годините на т.нар. строителен и имотен балон в икономиката в началото на миналото десетилетие).
  4. Налице е коренна промяна в условията на заетост и икономически растеж след 2008 г. спрямо периода 2003-2008 г.: 5,5% ръст на БВП годишно; над 15-20% номинален ръст на СРЗ и СОД в отделни години; от 2008 до 2013 г. заетите лица намаляват с над 400 хил. д., като до 2014 г. лица са нараснали само с 47 хил. д.
  5. Ръстът на МОД изпреварва значително производителността на труда и не отразява текущите и очаквани промени в икономическата среда: значително увеличение на цените на електроенергията, запазване на равнището на цените на течните горива независимо от промените в цените на петрола и курса на щ. долар, пълзяща монополизация в редица сектори на икономиката, ефекта на санкциите срещу РФ и др.
  6. Определянето на МОД за длъжности с ниска квалификация на заложената в бюджетната макрорамка МРЗ от 420 лв. представлява ръст от 13.5%, несъобразен с очакваната инфлация така и производителността на труда на национално ниво (брутна добавена стойност на заето лице) и ръста на БВП.

 

Според Александър Димитров (директор „Икономически анализи“, БТПП), определянето на МОД е във вреда на цели отрасли, но най-вече на малките предприятия. „Автоматичното разпростиране на МОД работи в полза на едрия капитал. Под благовидния предлог за увеличение на заплатите ще изчезнат малките предприятия или дори цели отрасли. Настояваме да се преговаря на ниво предприятия – където има ръст производителността, естествено ще има и ръст на работните заплати. Всичко това трябва да става с точно определени критерии и един от тези критерии е производителността на труда“, каза Александър Димитров.

 

Представителят на КРИБ се присъедини към позицията на останалите организации.