Дата: 30.10.2015

Източник: БГНЕС

Прочетено: 691

Бюджет 2016 е твърде консервативен – той повтаря структурата на предходните бюджети и не е ясно каква е основната му цел като най-съществен инструмент за управление на българската икономика.

Коя, все пак, е основната му цел - да излезем от кризата, да ликвидираме бюджетния дефицит, който продължава да има сериозни негативни стойности или да завършим реформите в отделни сектори на икономиката? Не забелязвам цел на бюджета, няма и цели за отделните първостепенни разпоредители на бюджета.

Какво се предвижда за здравеопазването и то по начин, че обществото да е наясно какво ще се случи – да намалим детската смъртност, да се увеличи превантивната грижа за населението или да намалим смъртните случаи сред сърдечно болните? Говоря за точни и ясни критерии, които да се следят от хората. При МВР – примерно, с колко да се намали битовата престъпност, с колко да спаднат смъртните случаи по българските магистрали и пътни артерии? Все пак, искаме да има числа, които да проследяваме и които правят извършената работа измерима.

Приходната част на бюджета за следващата година е силно подценена. Не се отчитат сериозни фактори, каквито са увеличението на акцизите на горивата и на цигарите. Не се отчита увеличаването на минималната работна заплата и повишените заплати в някои сектори, като образованието. Не е изчислен очакваният ръст на инфлацията - знаете, че досега България бе в една дефлационна стагнация. Но отново продължаваме с гигантските разходи, които не намаляват и не са свързани с ефективността на работата на институциите. Не искам да влизам в детайли, но след като няма реформи, примерно, в МВР защо не намаляваме разходите там, дори не като величини, а като структура в бюджета?

Има и други неща, които не могат да не ни безпокоят. Предвидени са публични капитални разходи, което е добре в една икономика, която все още не може да излезе от кризата. И защо нивата на икономически ръст са почти символични в последните години от 1.5% до 2.1% - както е предвидено за 2016 г. Трудно ми е да приема, че 2.1 % ръст е нормално за една маргинална икономика като нашата. Тя би трябвало да постига 6%-7% при скромните си размери, за да може да гони средното ниво на европейските страни. И на тази основа питам – кога ще излезем от тази стагнационна спирала? Защото като че ли няма яснота кога ще постигнем високите ръстове, които да стимулират скромната ни икономика.

Едно е една икономика като германската, като британската да имат 2% ръст и съвсем друго – българската или латвийската, които са догонващи икономики.

Още един въпрос, на който не намирам отговор в бюджета. Да, ще вземем 5.3 млрд. лв. дълг, което е правилно да се направи, за да се преструктурират задълженията на страната, защото в момента финансовият ресурс е евтин. Но никой не говори за някои очевидни неща: колко средства ще върне Фондът за гарантиране на влоговете – става дума за онези пари, които изхарчиха около КТБ като заем от държавата? Знаете, че бяхме от първенците на Европа по нисък дълг, съотнесен към БВП. А сега той отива към 30%. Да не говорим за темповете на нарастване на дълга на България. Същественото в една икономика не е абсолютният размер на дълга, а темповете. Когато темповете забързват ход и са негативни, би трябвало внимателно да се анализират причините и с какво са свързани.

У нас непрекъснато коригираме законодателството си, което също е обезпокоително. Ето, сега предстои да го променим, за да не отидат парите от концесията на летище София в Сребърния фонд. А тогава защо бяха тези благородни обещания за създаването на фонда? Питам защо 600 млн. лв. от концесията на летище София да не влязат в Сребърния фонд? И тогава – къде ще отидат? Очевидно ще се прехвърлят да реформират едни системи, които са обречени и не е възможно да бъдат реформирани със сегашните подходи. Като такъв брилянтен пример е енергетиката…

Бюджет 2016 разчита на вътрешното търсене като двигател на растежа. Да, но въвеждането на новия данък върху „вредните храни” при всички случаи ще намали потреблението. А какъв ще бъде размерът на безработицата? Започнахме административно да вдигаме минималната работна заплата без да се съобразяваме с нивото на икономиката, БВП, производителност на труда… Оглеждайки всички тези дребни на пръв поглед, но кумулативно въздействащи, силови административни, а не пазарни промени, ние дефинираме ниския ръст в българската икономика. Защото не може в една икономика административно да определяш основни параметри и да смяташ, че тя ще има необходимите ръстове с догонващата сила, която всички желаем.

Впечатлението ми от това, което чета в Бюджет 2016 г. е, че той е с една парадянковска структура.