Дата: 12.05.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1244

Българската стопанска камара изпрати на министъра на образованието Меглена Кунева своето становище относно състоянието и възможностите за бъдещо развитие на професионалното образование и обучение (ПОО) в България. Поводът за изготвянето на документа е насрочената за днешния следобед среща при вицепремиера Кунева, на която ръководителите на работодателските организации са поканени да представят вижданията си и конкретните си предложения за развитието на професионалното образование у нас.

В становището си БСК подчертава влошеното съдържание и качество на ПОО и сериозният отлив от него от страна на младите хора, неефективната система за кариерно ориентиране, както и липсата на преподаватели с адекватни на съвременното технологично развитие компетенции.

Загрижеността на БСК относно незадоволителното състояние на професионалното образование се базира на факта, че над 65% от членовете на камарата се оплакват от липса на кадри с необходимата квалификация и умения, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.

За 12 години броят на учениците в професионалните гимназии намалява с около 30%, засилва се тенденцията на „бягство“ на младите хора, особено от професии, свързани с промишлеността, към преобладаващата част от професионалните гимназии се насочват млади хора с нисък успех и липса на мотивация“, се казва в становището на БСК и се допълва, че ниският интерес към ПОО води до закриване на паралелки и дори цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии.

Изградената с европейски средства мрежа от центрове за кариерно ориентиране работи неефективно, липсват и политики за ранно кариерно ориентиране с оглед привличане в различните форми на ПОО на учениците, които са застрашените от отпадане или вече са отпаднали от училищната система“, се казва в позицията на БСК. С цел преодоляване на тези дефицити, експертите на камарата предлагат да бъде изградена адаптирана към потребностите на учениците информационна система с база данни за особеностите на пазара на труда, за структуроопределящите предприятия в регионите, както и за особеностите на отделните професии, която да подпомага тяхното кариерно ориентиране и преход от учене към работа. От друга страна, необходимо е и създаването на информационна система с база данни за завършилите професионални гимназии, която да подпомага работодателите при търсенето на кадри с подходяща квалификация.

По отношение на преподавателския състав, БСК алармира, че се задълбочава тенденцията на неговото застаряване и феминизиране, като за 15 години броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. Освен това, базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и познанията им не кореспондират с нивото на технологично развитие на съвременните производства. На този фон, липсва регламент и условия за задължителна периодична квалификация на учителите (особено на тези по специалните предмети) и не се създават условия за привличане като преподаватели на представители на висшите училища и на заинтересованите предприятия. За преодоляване на тези проблеми, според БСК, е необходимо да се развиват регионални и държавни социални политики за подкрепа и привличане на млади учители чрез различни по вид стимули, вкл. преференциални кредити, осигуряване на целеви средства за заем и закупуване на жилища и др.

Според БСК, моделът на финансиране на ПОО не стимулира повишаването на неговото качество, а практически насърчава съществуващият небалансиран план-прием на ученици. „С делегираните бюджети ученикът се превръща в „пари“, не се прилага смесен модел на финансиране (допълнителни критерии), по подобие на висшите училища. На лице е неурегулирана конкуренция между различните видове училища, от която основен губещ са професионалните гимназии. Неоправдано нарастващ е броят на паралелки в езиковите гимназии, общообразователните и други „елитни“ училища“, се казва в позицията на БСК. Съществен проблем, според експертите на камарата е и фактът, че държавният план-прием не се базира на проучване на потребностите от ПОО по приоритетни за държавата икономически и обществени сфери, а обслужва намерения на професионални гимназии и училища за запълване на техния капацитет. Освен това, мрежата от професионални гимназии не отговаря на профила и потребностите на отделните регионални икономики. „Не е създадена работеща система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите от квалификации (на регионално и секторно ниво), с която да е обвързан държавният план-прием в професионалните гимназии. Необяснимо се бави и въвеждането на поднормативната уредба относно „защитените от държавата професии“, пише още в становището. Не на последно място, според БСК, отсъстват стимули и облекчения при инвестиции от страна на работодателите в професионалното образование, няма достатъчно ефективни нормативни предпоставки и насърчения за работа по съвместни проекти, за публично-частно партньорство между бизнеса и образованието, за създаване на квалификационни фондове и квалификационни клъстери.

В становището си БСК подчертава и риска от използване на европейското финансиране за поддържане на статуквото й, а не за провеждане на реална реформа в интерес на всички заинтересовани страни. В тази връзка, от съществено значение е проектите с европейско финансиране да имат висока устойчивост на резултатите след края на изпълнение на проектите, смятат експертите на БСК.

Други недостатъци на системата на ПОО са претоварените и небалансирани учебни програми, ниският дял на часовете по технически и специални предмети и по практическа подготовка, остарелите и/или липсващи учебници и методически помагала по специалните предмети, ограниченото приложение на модулната организация (система от кредити, които да бъдат приложими при прехода от професионално към висше образование). „Практическото обучение на учениците изостава от динамиката в технологичното развитие и модернизацията на предприятията и секторите - производствената практика е формална и често практическите умения не се създават в реална работна среда. Незадоволително е качеството на професионалната подготовка по високотехнологични професии. Няма достатъчно развити добри практики за сътрудничество и взаимодействие между професионалните гимназии и висшите училища. Държавните образователни изисквания не се осъвременяват своевременно, в съответствие с динамиката в изискванията на пазара на труда и професионалните стандарти на бизнеса. Списъкът за професиите за професионално образование и обучение не е актуализиран в достатъчна степен“, се казва в становището на БСК. Освен това, според камарата, професионалните гимназии не са мотивирани за активно участие в неформалното обучение и мрежата за „учене през целия живот“ - системата за валидиране на неформално придобити знания, умения и компетентности не е достатъчно популярна и се приема като тромава и бюрократична, а и няма достатъчно гъвкави форми за придобиване на професионална квалификация, без това да е обвързано с образователното ниво. Не на последно място, липсва система за външна оценка на качеството на професионалното образование, която да предлага обратна връзка от страна на работодателите и от реализиралите се в професията млади хора.

Що се отнася до т.нар. дуално обучение, в становището си БСК отбелязва, че разяснителната кампания по тази тема се води в общ план, под формата на конференции, без ясно идентифициране и съобразяване с информационните канали, потребностите и интересите на целевите групи. Липсват информационни портали, свързани с условията и предимствата на дуалното обучение. Няма методически материали и помагала и не са осъществени достатъчно проучвания за условията, препятствията и нагласите на работодателите, професионалните гимназии, учениците и родителите в България към въвеждането на дуалното обучение. По-съществените проблеми обаче са, че няма регламентирани икономически и други стимули за работодателите при въвеждане на дуално обучение и не са уредени нормативно множество оперативни въпроси, вкл.: договорни отношения между страните; обезщетения за неспазени договори; специални изисквания към предприятията и работните места, предоставяни за дуално обучение; промяна на работното място и командироване на обучаващи се; квалификация и сертифициране на наставниците; минимален кредит от време за изпълнение на задълженията от страна на наставниците; контрол на изпълнението на ангажиментите по договорите за дуално обучение и пр.

Сред предложените от БСК мерки за преодоляване на проблемите в системата на ПОО са:

  • Преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии чрез съчетаване на делегираните бюджети с допълнителни критерии относно дефицитността, потребността на регионалната икономика от съответната квалификация, качеството на обучение и реализация;
  • Оптимизиране на мрежата от професионални гимназии на регионален принцип и постепенен преход към преминаването им на подчинение на местната власт;
  • Регулиране на държавния план-прием с цел преустановяване на неоправданото нарастване на паралелките в езиковите и други училища за сметка на приема в професионалните гимназии;
  • Осъществяване на национални и регионални проучвания на мотивите и бариерите пред младите хора за насочване към професионално образование, както и създаване на система от насърчителни мерки и стимули за ориентиране на учениците към „непрестижни“, но важни за икономиката професии;
  • Внедряване на система за външно оценяване на качеството на ПОО, както и нормативно регламентиране на процедури за одит от страна на работодателите на качеството на ПОО;
  • Осъвременяване на държавните образователни изисквания в съответствие с професионалните стандарти на бизнеса;
  • Оптимизиране на учебните планове и програми в посока увеличение на часовете по специалните предмети, изучаване на втори език и практическа подготовка;
  • Нормативно регламентиране на стимули и насърчения за работодателите, инвестиращи в системата на професионалното образование и участващи във въвеждането на дуалното обучение;
  • Въвеждане на регламент за задължителна периодична квалификация на преподавателите и приемане на национални и регионални програми за насочване на млади специалисти към учителската професия;
  • Насърчаване на партньорството между висшите училища, бизнеса и професионалните гимназии с оглед осъвременяване на познанията на преподавателите за съвременните технологии, ползвани в индустрията.