Дата: 28.02.2017

Източник: bdanev.com

Прочетено: 1204

Българското общество е заплашено - и като нация, и като държава, вследствие на външни и вътрешни фактори, в ускорена времева диаграма, да еволюира в безлична, невзрачна, периферна нация и държава в семейството на европейските страни.

Основна причина за това злочестно явление е шоковата ерозия на човешкия капитал.

Интелектуалният, стопански, управленски и преди всичко политически елит са се превърнали в глухи наблюдатели на ерозионните процеси, фокусирайки се единствено върху собственото си его. Границите на техните цели и възможности определят границите на техния все по-ограничаващ се свят. Действията и въображението им са блокирани от пълзящия страх от бъдещето.

Външни и вътрешни фактори предопределят тези крайно негативни процеси и явления.

Приемането на България в Еврейския съюз ни завари тотално неподготвени за голямото предизвикателство – една от четирите основни свободи на Съюза – свободното движение на хора. Емиграцията стартира плахо, но през годините стана с нарастващи темпове, като 10 години след приемането ни в ЕС добива стресиращи размери.

Нетната емиграция е нараснала 10 пъти – от 2958 души през 2007 на 20 727 души през 2014 г. В Румъния посоката е намаление – от 303 880 души през 2007 на 172 871 души през 2014 г.

Причините – по-високият стандарт, по-високото качество на живот, като че ли не са в основата на мотивацията за подобни масови решения. Отсъствието на перспективност, обезверяване и разрушаване на едно от най-човешките качества – надеждата, се превръщат във водещи стимули на емиграционните процеси.

Емиграцията от зараза се превръща в епидемия и обхваща, както висококвалифицираните хора, така и хората със средно и ниско ниво на квалификация. Изнасяме и престъпност, изнасяме и хора без трудови навици. Това, което ги обединява всички тези разнородни групи, е че това са хора, които са млади, хора, които са готови да поемат риск, предприемчиви и решителни.

Към тази богата и сложна палитра от хора с различна култура могат да се добавят и хилядите студенти в елитните учебни заведения на Европа, като преобладаващата част от тях формират вълни на допълнителна потенциална емиграция.

Ерозията на човешкия капитал крие тревожна опасност – генетичното обедняване на нацията.

Притеснително е, че държавата се включва в тези ерозионни процеси, необяснимо активно, като организира с институциите си износ на трудов ресурс. Странна късогледа политика, която трудно може да се обясни, освен с химерното желание за косвено намаление на безработицата, намаление на социалните разходи или личностна комерсиална нагласа на държавните чиновници.

Странностите в поведението на държавата продължават с усложнената нормативната база и административни процедури за внос на работна ръка. Подобна шизофренна политика има сериозен принос в обезценяването на човешкия капитал, пречка е за конкурентоспособността на икономиката, привличане и усвояване на инвестиции.

Другото проявление на ерозията е провалът в системата на образованието. Драматични са оценките на международната експертиза за качеството на отделните елементи на образователната система.

Така например, за средното образование се отчита следното:

  • Функционална грамотност – ниско ниво при 41,6% от учениците, при 20,1% средно за ЕС;
  • Математическа грамотност – 42% ниски резултати при 22,5% за ЕС;
  • Природни науки – 35,2% ниски резултати при 18,6% за ЕС;
  • Ниско ниво на чуждоезикова компетентност и на IT-умения.

Към това се добавя и намаляващият брой на завършилите степен на професионалното образование и влошеното качество на висшето образование.

Във висшето образование наблюдаваме структурни разминавания между това, което произвежда системата, и това, от което се нуждае пазарът на труда. Друг парадокс е, че за 25 години броят на завършилите средно образование е намалял два пъти, а плановият прием на студенти е нараснал 2,5 пъти.

Дълбочината на кризата може да се идентифицира и с качеството на преподавателския състав:

  • Броят на учителите намалява с 21% от 2007 г. досега.
  • 52% са над 50-годишни, а от тях 77,2% са на възраст между 60 и 70 години
  • Остарели знания и методи на преподаване.

В условия на ускорената технологична революция, развитието на дигиталните общества, изчезването на редица професии и възникването на нови България е отново на опашката сред страните-членки на ЕС. Необходимостта от непрекъснато подобряване на уменията и компетентностите, налагани от това развитие, изисква учене през целия живот. При нас то е само 2% от заетата работна ръка, а в ЕС-28 е шест пъти повече (12%). Пропаст, която дългосрочно ни обрича на икономическо изоставане, на ниска производителност на труда, на ниски доходи. От системна гледна точка, тези негативни констатации са като положителна обратна връзка за засилване на емиграционните нагласи.

Към черните краски на тази картина ще добавим, че отсъстват реални данни за етническата структура на населението и нейната динамика. Същата не се следи и управлява. Няколко числа:

  • 61% от ромското население на възраст 16-24 г. не участва в никаква форма на заетост, образование или обучение;
  • Една-четвърт от ромските деца (5-7 г.) са извън образователната система;
  • 13,1% от ромското население е неграмотно, а едва 0,3% е с висше образование

Политическото табу е и дори не се говори, че в десетки села с мюсюлманско население децата не знаят български език. И всичко това е факт, въпреки конституционното изискване за задължително обучение до 16-годишна възраст.

Държавата е абдикирала от грижата за човешкия ресурс и е оставила проблема без реален контрол и управление.

Накъде сме се запътили?

_______

Източник: Личен блог на Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК