Дата: 08.09.2017

Източник: Сп. Икономист

Прочетено: 190

Близо 200 000 от регистрираните фирми в нефинансовия сектор реално не са имали стопанска дейност през 2016 г. и са декларирали това пред националната статистика. Само за година броят на тези дружества е нараснал с близо 40 000. Данните съобщи Диана Янчева, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ). За сметка на това 335 802 компании от нефинансовия сектор през 2016 г. са произвели продукция за 137,139 млрд. лв. В тях са били наети близо 2 млн. души. Любопитна подробност е, че броят на заетите за една година е пораснал с близо 45 000 души, но стойността на произведеното отбелязва спад с 14 млрд. лв.

Какво прозира зад данните?

„Икономист” се обърна към национално представените работодателски организации в опит да установи какво прозира зад данните. „За голямо съжаление наблюдаваме тази тенденция да се ликвидират фирми и работни места. Най-важната причина е сривът на инвестициите и административната тежест. Вече говорим за умение на бизнеса да се справи с администрацията, въобще не очакваме чиновниците да ни подпомагат”, коментира изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Предварителните данни на БНБ показват, че преките чуждестранни инвестиции в България за първото шестмесечие възлизат на 405 млн. евро (0,8% от БВП), което е срив с 46,8% (355,9 млн. евро) спрямо същия период на миналата година. Друга важна причина е „глухотата на изпълнителната власт и нежеланието й да се справи с корупцията при обществените поръчки”, смята още Данев. Нагласените търгове били реална предпоставка за убиване на бизнеси. Той добави още, че по регионален принцип умират повече фирми в районите със слаборазвита икономика – Северозападна България, главно Монтана, Видин.

За лидера на Съюза за стопанска инициатива Мирослав Найденов най-важната причина за умирането на фирмите е липсата на подходяща работна ръка, особено в провинцията. „Ако големите фирми имат възможност да дават по-големи заплати и да се възползват от внос на работници от чужбина, то за малкия и фамилния бизнес това е някаква химера.“ И според него спирачка за стопанска дейност е административната тежест и регулации, като в момента се прилагали хиляди разрешителни и лицензионни режими. Друг проблем е липсата на финансов ресурс, защото банките са обърнати към едрия бизнес и свежите пари са недостъпни за малките фирми.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев има друго обяснение – че фирмите без дейност нормативно са провокирани да се осветят, за да ползват данъчно облекчение. „Тези, които не развиват дейност и го декларират пред НСИ, ще ползват облекчение. Вече няма да подават празни отчети за дейността си в данъчните служби и това е причина за наблюдавания ръст“, каза Велев. Административното облекчение ще се прилага от 2018 г.

Плюс-минус

48,4% от общия обем на продукцията, възлизащи на 66, 376 млрд. лв., са дошли от промишлените предприятия, въпреки че делът им е едва 10,2% от нефинансовите предприятия. По предварителни данни за 2016 г. добавената стойност в промишлеността възлиза на 19,271 млрд. лв., или 39,7% от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия. В индустрията са заети 639 168 души – една трета от всички работещи. Големият минус при предприятията от нефинансовия сектор идва от сферата на строителството. Независимо от лекото увеличение на броя на компаниите - от 19 367 на 19 513 през 2016 г., стойността на произведената продукция е намаляла със 7 млрд. лв. – до 11,6 млрд. лв. Като цяло тези предприятия заемат едва 5,8 на сто от всички фирми в нефинансовия сектор, а добавената му стойност възлиза на 2697 млрд. лв., или 5,6% от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия. В сектора работят 142 570 – 7,3% от общия брой на заетите.

Изобилие от фирми

Два големи сектора обединяват над 80% от предприятията в нефинансовия сектор. Това е сферата на услугите и обособеният като отделен сектор – търговия със и ремонт на автомобили и мотоциклети. Отчет за дейност са подали 141 686 предприятия, което е 42,2% от всички фирми в нефинансовия сектор. Произведената продукция за 2016 г. възлиза на 38,269 млрд. лв., което е 27,9% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Добавената стойност в сектора на услугите за м.г. възлиза на 16,239 млрд. лв., или 33,4% от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия. През 2016 г. по предварителни данни в сектора на услугите работят 673 126 души, или 34,2% от заетите в нефинансовите предприятия.

През 2016 г. в търговския сектор е произведена продукция на стойност 20,946 млрд. лв., която формира 15,3% от общия обем на продукцията на нефинансовите предприятия. Добавената стойност възлиза на 10,359 млрд. лв., или 21,3% от общата добавена стойност на нефинансовите предприятия. В сравнение с предходната година в структурата на добавената стойност нараства делът на търговията на дребно с 1,9 пункта, като достига 34,2%. През 2016 г. в търговския сектор работят 511 690 души – 26 на сто от заетите в нефинансовите предприятия.


Текстът е публикуван в брой 36/2017 г. на списание "Икономист" от 8 септември, който може да купите в разпространителската мрежаВижте какво още може да прочетете в броя.