Дата: 12.09.2017

Източник: Economynews.bg

Прочетено: 155

Разработване и утвърждаване на архитектурна рамка на електронното управление, развитие на споделените информационни ресурси и разширяване на възможностите за служебен обмен на данни между административните органи. Това са основните приоритети, изведени в Отчета за състоянието и Годишния план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и ресурсите на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Отчетът е първият цялостен документ, който очертава моментното състояние, но и тенденциите в развитието на информационните ресурси в държавната администрация.

 Отчетът и планът включват информация за текущото състояние и планирано развитие и обновяване на информационните ресурси. В това число влизат наличните и планирани хардуер, софтуер, мрежово оборудване, информационни системи в администрациите, състояние и надграждане на регистрите, предприеманите и планирани действия по отношение на електронни административни услуги и други. Документът очертава и основните предизвикателства в областта на е-управлението в краткосрочен и в средносрочен план.

 Администрациите планират увеличаване на разходите за развитие на информационни ресурси, като те доближават 100 млн. лева. Най-голям е делът на планираните разходи за придобиване на хардуер. Следват планираните разходи за внедряване на приложни системи, системен софтуер и доставка на комуникационно оборудване. Същевременно най-малко средства администрациите предвиждат за разработване и внедряване на електронни административни услуги. Преобладаваща част от планираните разходи се падат на 18 администрации. Централните администрации планират да изразходят за информационни ресурси между 20 хил. лв. и 1 млн. лв., областните администрации – между 10 и 20 хил. лв., а общинските администрации – между 400 лв. и 5000 лв., сочи документът.

 Като основен приоритет отчетът и планът извеждат развитието на споделените информационни ресурси на електронното управление. Това са техническата инфраструктура, Единната електронна съобщителна мрежа, информационните центрове и Държавният хибриден частен облак, които се създават и развиват от Държавна агенция „Електронно управление“. Ограничените бюджетни разходи за е-управление налагат концентрация на финансов ресурс за доизграждане и последващото ефективно използване на споделените информационни ресурси от всички администрации. Използването на споделени ресурси ще реализира значителни икономии от мащаба и ще премахне необходимостта от провеждане на множество еднотипни обществени поръчки за придобиване или надграждане на информационни ресурси.

 По отношение на предприеманите от 2007 г. насам действия за развитие на е-управлението, анализът констатира, че разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за електронно управление. Причината е както липсата на части от функционалности и на технологични средства, така и на нормативни основания. Затова разработването и утвърждаването на архитектурна рамка на електронното управление (АРЕУ) е изведена като задължителен приоритет за развитието на работещ модел на електронно управление в България. В тази посока е необходима и актуализация на стратегическите документи за развитие на е-управлението в България, се посочва в документа.

 През 2018 г. ще продължат усилията за разширяването на възможностите за служебен обмен на данни между административните органи. В тази връзка и в контекста на политиката за ограничаване на административната тежест Държавната агенция „Електронно управление“ ще продължи работата по идентифицирането на съществуващи удостоверителни услуги, които да бъдат трансформирани във вътрешни електронни административни услуги. Предвижда се и пълно изграждане на инфраструктурата на Държавния хибриден частен облак и предоставяне на облачни услуги на част от администрацията, както и осигуряване на поддръжка на експерименталната облачна инфраструктура.

 По отношение на мрежовата и информационна сигурност Планът извежда необходимост от изграждане и внедряване на сертифицирани системи за управление на сигурността на информацията по стандарт ISO/IEC 27001. На всички уеб сайтове на администрациите трябва да бъдат инсталирани сертификати (HTТPS), издадени от доверена система за сертифициране.

В момента осем базисни регистъра са в състояние изцяло да обменят данни през средата за обмен на свързаност RegiX. За да се случи това и с останалите регистри, са необходими промени на законодателството. “Това ще бъде една перманентна задача, за да продължи премахването на удостоверителни документи и след подготвените вече промени, свързани с отпадането на 12 основни удостоверения на хартиен носител. През 2018 г. RegiX трябва да бъде общ компонент за всички администрации”, посочи председателят на ДАЕУ Росен Желязков, като напомни, че ангажимент на всяка една администрация е поддържането в актуално състояние и надграждането на регистрите и поддържаните от тях бази данни. Във връзка с констатираните непълноти в ключови регистри, каквите са Националната база данни “Население” и Имотният регистър, Държавната агенция “Електронно управление“ ще настоява голяма част от бюджетите и ресурсите да бъдат насочени приоритетно за тяхното преодоляване.  “Преди да се мисли за подновяване на офис техника в една институция, трябва да бъдат отделени средства за актуализация на поддържания от нея регистър”, подчерта Росен Желязков. “Даваме си сметка, че дигитализацията на всички хартиени масиви отпреди 2000 г. ще струва много пари, но оттогава досега не са заделяни никакви средства за целта. Затова сега трябва да започнат да се предвиждат необходимите средства за дигитализация. Същото важи и за регистрите, поддържани от общините. Когато потребителите на НБД “Население” знаят, че тя е актуална, ще спрат да изискват съответните обстоятелства на хартия”, допълни председателят на ДАЕУ.