Дата: 02.12.2017

Източник: БСК

Прочетено: 1647

Всички публикации от рубриката „СТИГА ВЕЧЕ!“ вижте ТУК

ВЖ. ГРАФИКИ

ФАКТИ

БЪЛГАРИЯ

ЕСТОНИЯ

2002 г.: Приета е Стратегия за електронно правителство.

2011 г.: Взето е решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и е учреден Съвет за електронно управление от тогавашните членове на управляващото правителство Бойко Борисов (министър-председател), Симеон Дянков (министър на финансите) Цветан Цветанов (министър на вътр. работи), Ивайло Московски (министър на транспорта, ИТ и съобщенията) и Томислав Дончев (министър по управление на средствата от ЕС).

1999 г.: Започва изграждане на е-правителство.

През 2001 г. е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, вкл. до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.

При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина.

2002-2016 г.: Общо изразходвани за е-управление около 2 млрд. лв. (средно по около 150 млн. лв. годишно национално и европейско финансиране).

За изграждане на електронното си правителство Естония е похарчила около 50 млн. лв. (около 25 млн. евро), от които 70% са за хардуер. Използвани са почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код.*

2016 г.:

  • Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са „комплексни“;
  • Едва една-пета (19%) от администрациите предоставят е-услуги;
  • Само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за предоставяне на е-услуги;
  • Всеки трети административен регистър (27%) се поддържа само на хартиен носител;
  • Броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите;
  • 3% от административните структури НЕ приемат електронно подписани документи;
  • 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО;
  • 34% от българите не използват компютри (при 8% за Естония);
  • 60% от българите ползват интернет (при 87% за Естония);
  • Едва 19% от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца (при 77% в Естония);

2016 г.:

  • Естонското е-правителство обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които „комплексни“;
  • 86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.
  • Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи;
  • От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.
  • От 2007 г. са необходими само 15 минути за създаване на фирма в Интернет. Компанията бива легализирана в рамките на няколко часа, а предприемачът може да започне работа същия ден.
  • 87,2% от населението използва интернет,
  • 86,2% от домакинствата имат достъп до Интернет;
  • 96,3% от хората декларират своя доход по електронен път;
  • 98% от банковите сделки в Естония се осъществяват по електронен път, което в води до рязък спад на броя на банковите офиси.
  • Повечето нотариални услуги се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн;
  • Всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия;

2017 г.:

  • Администрацията събира от гражданите общо 5985 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си;
  • 453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – 9 пъти повече, отколкото в Естония;
  • 23 дни са нужни за започване на бизнес в България;
  • 262 дни са необходими в България за включване към електроразпределителната мрежа – 3 пъти повече, отколкото в Естония;
  • 41 дни са необходими в България за получаване на оперативен лиценз – 2,5 пъти повече, отколкото в Естония;
  • 16% от времето си българските мениджъри отделят за справяне с бюрократични разпоредби – 2,4 пъти повече, отколкото в Естония;
  • Процедурите за изграждане на склад в България са почти два пъти повече от тези в Естония;
  • Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги през интернет;
  • За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца (по време на заседание на МС, на 29 юни т.г., външният министър Е. Захариева информира, че електронната услуга за българи в чужбина, струвала на държавата 500 000 лева, е използвана едва от двама души от старта й преди година и половина, поради изискването за е-подпис, издаден в България);
  • Естония ни изпреварва по брутен национален доход на глава от населението, по износ на ИКТ услуги и износ на високотехнологични продукти, по разходи за НИРД като % от БВП и по брой изследователи на 1 млн. души, по раждаемост, заетост (вкл. младежка заетост) и т.н., и т.н.

ДОБРАТА НОВИНА: Държавната агенция “Електронно управление” пусна на 29.11.2017 г. системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а  гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ.

2017 г.: Към естонското е-правителство функционират следните ключови системи:

  1. X-Road – единна информационна система на обмен на данни и информация (в реално време), както между държавните организации и служби, така и между държавата и гражданите (аналог на българската Единна среда за обмен на електронни документи – ЕСОЕД). Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции (вкл. банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.).
  2. ID card – лична карта с вграден чип, която може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис (вж. по-горе).
  3. Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.3.
  4. eSchool – Електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така се пестят много време и средства в образователния процес. Родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си - те могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми. Освен това, eSchool осигурява ценни инструменти за студентите, както при кандидатстването, така и при тяхното обучение.
  5. ePolice – Електронна полиция: Полицейските коли са оборудвани с компютър, достъп до Интернет и устройства, които изпращат информация от централния комуникационен център. Полицейските служители имат достъп до системата на полицията, в която информацията е свързана с X-Road, и това им осигурява възможност за бързина на реакциите при изпълнение на ангажиментите им. Заедно с това, на естонските граждани не се налага да носят шофьорска книжка, застрахователни и др. документи, тъй като се идентифицират само с личната си карта, а тя съдържа цялата необходима информация.
  6. eVoting - Електронно гласуване по интернет: В парламентарните избори от март 2007 г. нататък повече от 90% от всички естонски избиратели са имали възможност да гласуват чрез Интернет с помощта на националната карта за самоличност
  7. eBanking - Интернет банкиране, което позволява на клиентите на банките да завършат всички видове сделки с парите си дистанционно (от дома, офиса или от друго място).
  8. eTax office - Данъчна служба: Системата идентифицира лицата с помощта на ID card, Mobile ID или eBanking. Така не е нужно потребителите многократно да въвеждат своите данни. Подаването на данъчна декларация онлайн отнема само няколко минути, защото Х-Road предоставя всички необходими информационни системи на разположение. Ако дадено лице има право на данъчно възстановяване, парите се прехвърлят в банковата му сметка в рамките на няколко дни.
  9. eResidency – „Електронно пребиваващ гражданин“: Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

С цел насърчаване на гражданите да ползват услугите на електронното правителство са въведени множество финансови стимули, като разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Например, електронните билети за градския транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и пр.

 

Източници:

  1. Годишни доклади за състоянието на държавната администрация (2010-2016 г.);
  2. Световна банка;
  3. Евростат:

*Забележка:

За съжаление, нито за България, нито за Естония има точна обобщена информация за общите разходи за изграждане на е-правителство. Публикацията на БСК се базира на информация от множество източници (вкл. официални правителствени доклади, пътни карти за изпълнение на дейности по изграждане на е-gov, аналитични материали и др.).

За България средногодишните разходи са между 100 и 150 млн. лв. (вкл. национално и европейско финансиране), затова сме приели, че за 15 години са изразходвани около 2 млрд. лв. (1 млрд. евро), при това все още не можем да се похвалим с действащо е-правителство.

За Естония приемаме за стойност на е-правителството сумите, изразходвани до неговия ефективен старт (около 25 млн. евро). Следва да се отбележи, че след това бюджетът за поддържане на държавните електронни системи в Естония е между 15 и 50 млн. евро годишно (според различните източници). Дори да добавим тези средства към общата справка, пак разходите за изграждане И поддръжка на естонското е-правителство няма да надхвърлят сумите, разходвани за НЕработещото българско е-правителство. Разбира се, естонското е-правителство непрекъснато се развива и надгражда, което също изисква определено финансиране, но нашият материал е съсредоточен върху разходите за начална степен на готовност на двете правителства.

_______________

МЕЖДУНАРОДНИ КЛАСАЦИИ:

Класация

Ранг на Естония

Ранг на България

World Economic Forum: The Global Competitiveness Report 2016–2017 (137 държави)

29

49

World Economic Forum: Global Information Technology Report 2016 (139 държави)

  • По показателя „Правителствена употреба на ИКТ“[1]Естония е на 1-во място в Европа и на 8-мо сред 139-те държави, включени в проучването, а България е на 102-ро място в глобалната класация и на 36-то място в Европа (вкл. държави извън ЕС)

22

69

World Economic Forum: Entrepreneurial Employee Activity and Competitiveness in Europe 2016 (28 държави)

1

n.a.

World Bank: Global ease of doing business index 2017 (190 държави)

12

50

Freedom Hous: Freedom on the Net 2017 (65 държави)

1

n.a.

heritage foundation: Index of Economic Freedom[2] (172 държави)

  • Естония е на 1-во място в Европа и е лидер на втората група икономики – „Преобладаващо свободни“, а България е в средата на третата група – „Умерено свободни“

6

47

European Commission: Digital Economy and Society Index (DESI) 2017 (28 държави)

9

27

Barclays Digital Development Index[3]

1

n.a.

[1] Показателят „Правителствена употреба“ дава представа за значението на правителствата за осъществяване на ИКТ политики за конкурентоспособност и благополучие, както и за усилията, които те изпълняват, за да реализират своите визии за развитието на ИКТ и броя на правителствените услуги, които предоставят онлайн.

[2] Държавите са групирани в шест нива на икономическа свобода: 1. Напълно свободни икономики, 2. Преобладаващо свободни, 3. Умерено свободни, 4. Преобладаващо несвободни, 5. Подтиснати, 6. Несвободни

[3] Индексът за цифрово развитие измерва нивата на цифрови умения сред работещите в 10 страни в световен мащаб.

_______________

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

10-годишен провал на електронното здравеопазване установи одит на Сметната палата