Дата: 24.01.2018

Източник: Economic.bg

Прочетено: 731

Пълно единодушие цари в Икономическия и социален съвет (ИСС), включително между работодателите и синдикатите, по темата, че страната ни трябва да влезе в Еврозоната. Това каза Димитър Бранков, член на ИСС и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК), предаде репортер на Economic.bg. Той, заедно с председателят на Постоянната комисия по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения на ИСС и проф. д-р Лалко Дулевски, председателят на ИСС, дадоха съвместна пресконференция по темата с присъединяването на България към Европейския валутен механизъм ІІ (ERM II).

„Това е може би приоритет с най-висока значимост в националната икономическа политика. Реализацията на това действие ще отключи и ускори необходими структурни реформи,  ще доведе до промените, които искаме и в доходите, и в конкурентоспособността”, заяви Бранков. Според него ако влезе в Еврозоната, страната ни може да е както ефективен мост между Европа, Близкия Изток и страните от балканския регион, така и модел за подражание на държавите от Западните Балкани, които искат да се присъединят към Европейския съюз.

Участниците в дискусията смятат, че правителството и Българската народна банка (БНБ) трябва да действат, така че в рамките на 6-месечното българско председателство на Съвета на ЕС страната ни да се е присъединила към т.нар. "чакалня на Еврозоната".

Въпреки заявеното единодушие, синдикатите продължават да настояват, че цените ще скочат рязко, ако страната ни се присъедини към Еврозоната. "Има опасения, че ще скочат цените, че ще има закръгляния. Да, вярно е, но единствено, че ще се закръглят нагоре при всички ниски и най-ниски цени", коментира председателят на КНСБ Пламен Димитров. Той даде пример, че ако в момента едно кафе струва 60 стотинки, то след влизането на България в Еврозаната цената му ще е 1 евро.

Според проф. д-р Лалко Дулевски досега България е провеждала тиха финансова дипломация и се е сблъсквала с едно „елегантно не”. „Може би ще ни се зададе въпросът „Защо сега?”, каза Дулевски и добави, че въпросът за влизането на България в ERM ІІ се повдига в ИСС от поне пет години. „Влизането в ERM ІІ не е въпрос на вой, на натиск от страна на държавата членка, а на много внимателни преценки и решения. Най-ключова роля в случая ще има Европейската централна банка – тя има право на вето, което блокира всякакви намерения на Европейската комисия и на страните членки”, коментира Дулевски.

Според него БНБ има много активна дейност в това направление, но пак на принципа на тихата финансова дипломация. "За съжаление решението за влизане в чакалнята не зависи само от нас – елегантно, понякога с една фина съгласуваност, това решение за България се отлага”, каза още Дулевски.

По думите на Бранков обаче в България е нужна много по-голяма информираност на обществеността какви са ползите и рисковете за страната ни от членство в Еврозоната, както и какви са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат, за да влезем в нея. Той цитира данни от проучване на „Евробарометър”, според което българите са най-неинформирани в ЕС как функционира Еврозоната.

„Латвия, която е най-слабо развитата балтийска държава, към момента на влизането си в ERM ІІ имаше под 50% ниво на конвергенция – брутният вътрешен продукт на глава от населението, измерен през паритет на покупателната способност спрямо средноевропейския”, каза Пламен Димитров. Той добави, че в момента България е на сходно равнище на развитие и конвергенция. По думите му в Латвия за 10-тина години престой в чакалнята за Еврозоната конвергенцията е нараснала до 62%, което обуславя и по-високи доходи.