Дата: 15.03.2018

Източник: БСК

Прочетено: 743

ПОЗИЦИЯ

ОТНОСНО: Интервюта по отношение на Закона за частна охранителна дейност на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов и директора на ГДНП Христо Терзийски в Канал 1 и Нова телевизия

Индустриален клъстер „Сигурност“, член на БСК, категорично възразява срещу изразените позиции от страна на зам.-министър Ципов и главен комисар Терзийски във връзка с искането от страна на Главния прокурор и Президента на РБ за обявяване за противоконституционни на текстове от приетия нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

По приемането на ЗЧОД:

  • Настоящият закон е внесен за разглеждане от МС на 2 август 2017 г. в НС, като преди това е обсъждан в много тесен кръг в консултативен съвет, на които е представен под 1% от бизнеса, ангажиран с частна охранителна дейност. Освен това, бе направен опит да се заобиколи общественото обсъждане, базирайки се на §11 от ЗНА;
  • Нито едно от предложенията от бизнеса, с изключение на заложеното в проекта „задължително сдружаване за получаване на лиценз за ЧОД“, не бе прието.
  • Представителните организации на работодателите поискаха от Президента на РБ да наложи вето върху приетия нов ЗЧОД и към настоящия момент подкрепят искането за обявяване на противоконституционност на част от текстовете в закона.

Относно частните и публичните услуги за сигурност:

  • Частните охранителни фирми са търговски дружества, които доставят бизнес услуга с определен код на икономическа дейност. Те не могат да бъдат въвличани в изпълнението на публичната услуга сигурност, тъй като това е частна инициатива и се подчинява на правилата на пазарната икономика.
  • МВР е доставчик на публичната услуга „сигурност“, чиято стойност се заплаща включително през частните охранителни фирми, които внасят в държавния бюджет данъци и осигуровки.

Относно т. нар. „Полицейски СОД“:

  • Полицейският СОД бе закрит, поради факта, че бе търговска дейност, доставяна от МВР, което е и първостепенен разпоредител с бюджетни средства и се явяваше нелоялен конкурент на частните охранителни фирми.
  • Налице беше явен конфликт на интереси, тъй като МВР се явява едновременно конкурент и лицензиращ/контролиращ орган на частните охранителни фирми.
  • Министерството на вътрешните работи е създадено, не за да генерира търговска печалба, а да генерира сигурност!
  • След запитване в редица страни-членки на ЕС Комисията за защита на конкуренцията е установила, че в нито една от запитаните държави законодателството не предвижда полицията да извършва охранителна дейност на договорна основа, подобна на тази, която се предлага от частните охранители. Единствено в Литва през 2006 г. е имало подобна практика, но след като е бил сезиран техният орган по конкуренция тази възможност е отпаднала.

Относно твърдението, че „полицията е с ограничен ресурс за разлика от ресурса в ръцете на частните охранителни фирми, който трябва да бъде впрегнат“:

  • По данни на Евростат, България е начело по публични разходи за опазване на обществения ред и безопасността с 2,4% от БВП, при средно за ЕС 1,7%.
  • Пак по данни на Евростат, заетите в ЧОД са около 90 хил. души, а не 300 000, както твърдят визираните по-горе господа.

Относно твърдението, че „и досега действащият ЗЧОД предвиждаше такава възможност – охрана на имущество и обекти. Това, че в новия закон бяха записани текстове във връзка с охраната на урбанизирани територии, по никакъв начин не се разграничава от всички други видове охрана“:

  • В ЗЧОД ясно е разписано, че става въпрос за сключване на договор от кмета на общината, без да се упоменава дали това ще става по ЗОП, или по друга процедура. Не могат да бъдат сравнени охраната на имущество, охраната на обекти с охраната на цялата селищна територия, като охрана на урбанизираните територии – нито като дейности, нито като права и задължения.
  • Охраната на урбанизирани територии, съгласно ЗЧОД, е: „защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия“. Съгласно §1 т.5 от допълнителните разпоредби, това е селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определен с устройствен план, без да се включва землището.
  • Охраната на обекти е на територията САМО на охранявания обект!

По отношение на засилването на контрола:

  • Законът е изпълнен с множество административни и регулаторни тежести, които увеличават неравнопоставеността на субектите, опериращи в условията на пазарна икономика;
  • Законът всъщност не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, а само вменява повече и допълнителни тежести за бизнеса.
  • Проектите на подзаконовите нормативни актове към ЗЧОД са изпълнени с допълнителни рестрикции и противоречиви практики.

В заключение:

Новият Закон за частна охранителна дейност и все още неясните подзаконови нормативни актове от 01 април 2018 г. създават реални предпоставки за настъпване на хаос в охранителния бизнес.

Гарантирането на обществения ред и сигурност е базово задължение на всяка правова държава. Това задължение е пряк ангажимент на Министерството на вътрешните работи, което (видно от статистическите данни) е свръхфинансирано, но това финансиране очевидно не се разходва ефективно и ефикасно.

Ефективността на публичната услуга „сигурност“ минава не през противоконституционни нормативни промени и/или чрез възстановяване на вредни практики, като т.нар. „Полицейски СОД“, а чрез преодоляване на дълго трупаните проблеми в системата, вкл. преструктуриране и техническо преоборудване на МВР, мотивиране на служителите, по-ефективно използване на публичния ресурс и т.н.

Подкрепяме изчистването на Закона за частна охранителна дейност от всякакви противоречиви норми, препятстващи дейността на частния охранителен бизнес, вкл. и противоконституционни такива.