Дата: 16.03.2018

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 1068

Татяна Иванова е изпълнителен директор на Индустриален клъстър "Сигурност", първи в сектора за частните услуги за сигурност в Европа. Създаден е на 3 февруари 2015 г. Според данните на клъстъра лицензираните охранителни фирми у нас са близо 3000, а в тях работят 130 000 души.

- Госпожо Иванова, новият Закон за частната охранителна дейност предизвика неодобрението на Президента и Главния прокурор. Според тях МВР, а не частни компании, трябва да пазят хората и имуществото им? Как изглежда новият закон от гледна точка на фирмите за охрана?

- С така направените промени на частните охранители се вменяват дейности, които по Конституция са приоритет на МВР. Извън мотивите на главния прокурор и президента в тяхното искане към Конституционния съд за обявяването на противоконституционността на текстове от ЗЧОД, най-големият риск в този закон е възможността за изкривяване на пазара. Не мога да говоря за монопол, защото за това си има компетентни органи. Какво имам предвид?

Една урбанизирана територия може да обхваща 4-5 населени места. Кметът на общината, както е записано в закона, сключва договор за охрана. В тази територия, когато влезе фирмата X да охранява и "осигурява защита на противоправни посегателства на имуществото и населението", никоя друга компания няма да може да достави СОТ, да осигури охрана на имот или физическо лице. Ситуацията ще се превърне в стил "подкрепете местния шериф".

- Какво наложи приемането на новия Закон за частната охранителна дейност?

- Големият въпрос е защо МВР трябва да прави Закон за частните охранителна дейност. Факт е, че ние предоставяме бизнес услуги, ние сме търговски дружества, регистрирани сме по Търговския закон. Европейската комисия и Европейският съд в решенията си казват, че сме в сектора "бизнес услуги". Затова не е ясно защо МВР трябва да изработи закон с множество рестрикции. А и това е проект, направен на тъмно. Няколко пъти казахме това на т. нар. "обществено обсъждане", което се проведе в парламентарната Комисия за вътрешна сигурност. До него се стигна след като надигнахме глас, че всъщност този законопроект, внесен на 2 август в Народното събрание, е обсъждан на Консултативния съвет към ДНСП в много тесен кръг фирми, които представляват по-малко от 1 процент от бизнеса. Обсъждането на практика беше едно литературно четене, защото МВР си прави някакви предложения, а на нас така и не се предоставиха текстовете. Нито от едно от предложенията на бизнеса не влезе в този закон.

Например, да отпаднат звената за самоохрана в различните предприятия и заводи. Уж подлежат на лицензионен режим, но тези хора отговарят само за имуществото на територията на завода. Но такива звена за самоохрана има в много стратегически обекти, които се охраняват и от МВР. Другото е, че заложиха в двете наредби минимални изисквания за сигурност и безопасност, които са безумни. Защо трябва министърът да казва какви да са минималните изисквания и как да си организирам дейността на фирмата? Защо полицаи ще идват да правят оценка на минималните изисквания, след като ние не сме отдел на МВР, а сме търговци.

- Кой трябва тогава да контролира дейността на частните охранители?

- Реалността е такава - има административно регулиране и контрол, има лиценз и контрол от Главна дирекция "Национална полиция", има минимални изисквания да сигурност и безопасност, които се контролират от полицаи, изпълнението на закона се възлага от министъра на вътрешните работи, отделно има контрол по Търговския закон.

Ние от сектора не отричаме необходимостта от лицензи, но като икономическа дейност трябва да сме към икономическото министерство, а там могат спокойно да създаден секторен съвет, какъвто има за търговия с оръжие и изделията и технологиите с двойната употреба. Но не да сме изцяло под контрола на МВР. И като бизнес, и като специализирана дейност.

- Съществува ли опасност от това, че частните охранители не са политически неутрални, както примерно би трябвало да са полицаите?

- Ами, това е бизнес и всяка фирма е подчинена на своите бизнес интереси. Не може МВР да впрегне ресурса на частните охранителни фирми при доставка на публична услуга, както пледират от министерството. Ние работим в частен интерес, ние даваме публичния дан като плащаме данъци и осигуровки и формираме бюджета, с който МВР трябва да достави публичната услуга до населението. Ние сме създадени, за да правим бизнес.

- Чуха се коментари, че е рисковано да се даде законово право на частните охранители да арестуват хора?

- И сега в стария закон охранителите на територията на охраняваните обекти имат право да задържат нарушител до идването на полицията. Това са права, които има и всеки гражданин -ако някой влезе в имота му, да го задържи до идването на МВР.

- Има ли успешни модели в Европа в сътрудничеството на частните охранители с полицията?

- За такова взаимодействие в закона сега няма нищо. Вменено ни е като задължение, но не срещаме подкрепата на МВР. Когато наши колеги отидат в министерството и представят план за взаимодействие, от МВР дори отказват да го четат, камо ли да го подпишат двустранно. Всичко е въпрос на доверие и на партньорство. Ние сме партньори, не можем да си взаимодействаме. Взаимодействат си две структури на МВР, например.

- Кой трябва да напише този кодекс за партньорство?

- Три пъти са правени опити между вътрешен министър и охранителния бизнес да се постигне нещо подобно. На места се получава, но най-вече заради разбирането на шефовете на местните РДВР-та и РПУ-та. На места има прекрасни партньорства. На централно ниво е трудно да се създаде модел, защото примерно има 9 асоциации на охранителните фирми.

В бранша много отдавна искаме да се въведе стандарт, защото всички страдаме от липсата му. Разминаването между власт и бизнес е много странно, защото не се търси разрешаването на проблема. Бизнесът иска правила, с които да работи по-лесно, но не и МВР да му ги налага като шапка отгоре. Трябва да се намери онази златна среда, в която бизнесът да работи спокойно и да отделя необходимото внимание да съдейства на МВР. И сега във форумите чета - като стане нещо на охранявания обект, да се оправят сами, те за това им плащат. Но в закона е казано, че след задържането на нарушител, частните охранители трябва да се обадят на МВР. И те, ако не дойдат, какво се случва? Затова трябва да се намери баланс, а не да се нагнетява напрежение.

- Ако трябва да изведете най-големия проблем на този закон, какъв е той?

- Философията МВР да прави закон за бизнеса като налага норми. В проекта за наредба за минималните изисквания е предвидено, че всеки договор трябва да бъде нотариално заверен и да бъде предаден на МВР. Т.е., ако сключиш договор с министерство, ще се иска нотариална заверка на министъра. Вътре има посочена цена, нотариусът формира такса като процент от цената, която може да стигне до 7200 лв.

- Все пак как може да изглежда един успешен модел за сътрудничество между частната охранителна дейност и МВР?

- Точно преди седмица излезе директива на Европейския парламент за частните охранителни дружества. Там България успя да пробие и да раздели частните военни охранителни компании, това са военните наемници в горещите точки на света, и частните охранителни фирми. Последните работят в Европа, подчиняват се на вътрешното бизнес законодателство на ЕС и във всяка държава. Там е записано, че всяка една държава много ревниво пази националното си законодателство за частната охранителна дейност. Поради това Европейския парламент препоръчва създаването на т. нар. "Зелена книга". Става дума за публично-частни партньорства за обсъждането на регулациите, добрите практики и инициативи, което да стане основа за единна регулация-директива по отношение на частната охранителна дейност.

Конкретно за ситуацията у нас на първо място предлагаме да се спре новия закон за частната охранителна дейност, защото дисбалансът и хаосът, който той ще създаде, ще е огромен. След това предлагаме на депутатите и изпълнителната власт да чуят професионалистите в охранителния бизнес.