Дата: 26.10.2018

Източник: БСК

Прочетено: 7334

Егоистичният интерес на работодателите е ясен – имаме очакване висшите училища да подготвят достатъчно качествен човешки ресурс за новата икономика на България. Тук сте в качеството си на наши работодатели, затова днес ние ще слушаме, а Вие ще говорите. Очакваме да споделите вижданията, притесненията, проблемите си и да преценим заедно какво реално и практически ориентирано можем да направим, за да променим системата на наука и образование към по-добро“.

С тези думи изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев откри проведената днес (26 октомври 2018 г.) работна среща с ректори на висши училища и ръководители на научни институти при БАН, както и на научно-технически съюзи, които членуват в Камарата. В срещата участваха ректорите на Техническия университет – София, проф. Георги Михов, Университета по архитектура, строителство и геодезия - проф. Иван Марков, и Химико-технологичния и металургичен университет - проф. Митко Георгиев, президентът на Международното висше бизнес училище - Лена Гайдарска, директорът на Института за икономически изследвания при БАН – проф. Александър Тасев, проф. Татяна Хубенова от Икономическия институт на БАН, проф. Камен Веселинов от Института по металознание при БАН, изпълнителният директор на Съюза по автоматика и информатика – Веселин Акиванов, и проф. Иван Ячев – председател на Федерацията на научно-техническите съюзи, проф. Камен Веселинов от Института по металознание при БАН и бивш ректор на ТУ-София, както и акад. Стефан Воденичаров – също представител на Института по металознание, член на УС на БСК и бивш председател на БАН.

Според проф. Камен Веселинов, трябва да има диференциация на висшите училища, както по отношение на поддържаните специалности, така и по отношение на начина им на финансиране. „Драматична грешка беше висшите училища да бъдат кръстени университети и на всички да бъде позволено да обучават по всички специалности и във всички степени, вкл. доктор“, каза проф. Веселинов. Като пример той посочи, че в САЩ едва 10% от висшите училища имат право да дават докторски степени.

Конкурентното финансиране трябва да е допълващо, а да не е част от основното финансиране на висшите училища. Освен това, трябва да е съобразено с това какви специалности се финансират, защото една е себестойността на обучението по технически и инженерни специалности (вкл. за изграждане и поддръжка на лаборатории), друга е издръжката на хуманитарните специалности.

Приемът е катастрофа! Преди 10 години за едно място в университет се бореха най-малко 10 души, а сега две студентски места „се борят“ за един студент. Това силно натиска качеството! Държавната поръчка не е поръчка, а пазарлък. Няма реално пазарно проучване за това колко специалисти от една област се търсят, колко от тях са в предпенсионна или пенсионна възраст, какво ще е бъдещото търсене след 5 или 10 години, и т.н.“, каза още проф. Веселинов.

По отношение на управлението на висшите училища, проф. Веселинов изрази мнение, че трябва да се професионализира ръководството на университетите, както и да се преоцени ролята на университетските настоятелства, която в момента е само консултативна, но може да се мисли в посока на трансформирането й към управленска и контролна. „Ректорстването не е научна дейност, а мениджърска – това е мениджмънт на една изключително сложна и отговорна система“, категоричен бе проф. Веселинов. Според него, бизнесът може да е много полезен не само чрез лектори, но преди всичко чрез осигуряване на възможности за стажуване, тъй като особено студентите по инженерни науки имат необходимост от практическа подготовка. Освен това, практическото взаимодействие между бизнеса и университетите може да се осъществява чрез подаване на практически задачи и теми за докторски дисертации.

За финансиране на научните ни разработки разчитаме основно на Фонд научни изследвания, който се доминира от фундаменталните науки, които обаче не водят до пряко приложен резултат за бизнеса. Не може с еднакви критерии да се мерят фунаменталните и приложните изследвания при определяне на съответното финансиране. Ето защо, предлагаме в рамките на самия фонд да бъдат отделени средства за приложни и за фундаментални изследвания, в пропорция 80:20. Що се отнася до центровете за върхови технологии, силната им зависимост от европейското финансиране ги прави неустойчиви във времето“, смята още проф. Веселинов.

Според ректора на ТУ-София, проф. Георги Михов, когато се говори са висше образование, не трябва да се забравят и останалите степени на образование. „Без добро средно образование няма как да има и добро висше образование“, категоричен бе проф. Михов. Според него, унищожаването на системата от техникуми принуждава бизнеса да търси технически кадри от висшето образование, което допълнително натоварва системата. Ректорът на ТУ обърна внимание върху факта, че въпреки големия брой висши училища, няма нито един частен технически университет, с изключение на двата университета в областта на информационните технологии, които обаче са специализирани към софтуерните дисциплини, но не и към хардуера.

Професионалните направления, по които работим, са формулирани преди повече от 20 години и това ни създава допълнителни затруднения, вкл. по отношение на материалната база. В миналото една изчислителна машина струваше колкото два струга, а сега един струг е на цената на 20-30 компютъра“, сподели още проф. Михов. „Без помощта и партньорството на бизнеса висшето образование няма как да функционира. От изключителна важност е въпросът за прякото участие на бизнеса в обучението, но настоящият закон не ни позволява провеждането на учебни занимания в реална производствена среда – в предприятията могат да се провеждат само стажове“, обясни проф. Михов и обобщи, че „целта на образованието е да задоволява потребностите на икономиката и обществото“.

Според ръководителя на Института за икономически изследвания при БАН – проф. Александър Тасев, ключова задача на научните и академични среди е, в партньорство с бизнеса и институциите, да бъде изготвен качествен анализ и да се прогнозират процесите на пазара на труда, което ще позволи по-прецизно планиране на прирема във висшите училища. Вторият ключов въпрос прилагането от страна на бизнеса на механизми, с които да бъдат привличани младите хора към определени професии, но по-важното – да бъдат задържани на българския трудов пазар, т.е. да се спре емиграционният поток.

Докато се подготвях за днешната среща, много исках да кажа нещо положително за образователната ни система, много мислих по този въпрос и, за съжаление, нищо не измислих. Образователната ни система не е адекватна нито на интересите на българската икономика, нито на интересите на обществото, нито на държавата, нито на отделния човек“, категорична бе Лена Гайдарска - президентът на Международното висше бизнес училище. Според нея, финансирането е проблем, но не основен. „Да си представим, че утре финансовият министър реши да отпусне 1 млрд. лв. на университетите… Какъв ще е резултатът? Ще стане ли образованието по-качествено?“, реторично запита Лена Гайдарска. Според нея, самият модел на образование е сгрешен и не отговаря на потребностите на икономиката, обществото и държавата, затова е необходим един изцяло нов Закон за висшето образование, който да постави на нова принципна основа структурирането и функционирането на системата.

Трябва да се гледа на образованието като на система, която започва от детската градина. Висшето образование не може да се разглежда изолирано от останалите квалификационни степени“, убеден е проф. Иван Марков - ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Като пример той посочи факта, че 80% от техническите и икономически науки са пряко свързани с математиката, чието изучаване в средните училища през годините беше силно ограничено и дори цели дялове на математиката са премахнати от учебното съдържание (например, стереометрията). „Трябва да има комплексен и системен подход“, категоричен бе проф. Марков.

„Наляхте ни аргументи и ни снабдихте с една броня повече, така че по-успешно да прокарваме Вашите интереси пред компетентните институции“, каза в заключение Радосвет Радев. Той се ангажира срещи като днешната да се превърнат в традиция, така че своевременно да се споделят проблемите и да се търсят практически решения и стъпки за преодоляването им.

Вж. СНИМКИ ОТ СРЕЩАТА