Дата: 13.12.2018

Източник: Икономист

Прочетено: 3764

До 5 години недостигът на работна ръка у нас ще достигне 400 000 души, изчисли БАН. Не се знаят обаче точните мащаби и динамики на дефицита, което пречи и на стратегиите за преодоляването му. В бюрата по труда са обявени 13 000 свободни работни места, а в сайтовете за работа има още 300 – 400 хиляди обяви годишно. Единствените сериозни резерви за трудовия ни пазар са вътрешни: 200 000 младежи, които нито учат, нито работят, между 120 000 и 240 000 души с увреждания, няколко хиляди останали без работа над 50-годишна възраст.

Бюра по труда или сайтове за работа

Според изследване на КТ "Подкрепа" в Агенцията по заетостта са регистрирани 193 000 безработни, а обявените свободни работни позиции в бюрата по труда към началото на ноември са 13 298. На първо място по дефицит на кадри е област София-град, значително по-малко са вакантните места в Русе, следват Пловдив, Казанлък и Варна. Търсят се основно нискоквалифицирани работници. Без изискване за образование са 20% от обявите, завършен 10-и клас е нужен за 69% от тях и едва 4% са за хора с висше образование. Изводът на синдиката е, че тежък проблем с недостига на кадри по места няма, защото в големите икономически центрове няма трайно незаети работни места. Явор Алексиев от Института за пазарна икономика обаче заяви пред "Икономист", че такива изводи не могат да се правят, защото 80% от бизнеса не ползва услугите на бюрата по труда. До тях се прибягва основно когато се търсят много хора за еднотипни позиции, като например шивачки, а обявите за работа за квалифицирани специалисти се пускат в специализираните сайтове. По данни на Българската стопанска камара(БСК) у нас има 40 портала за работа, като Jobs.bg държи 80% от този пазар. На тези сайтове годишно се публикуват 300 – 400 хиляди обяви, включително и за работни позиции в чужбина, но няма данни колко от тези места се заемат. Най-многобройни са обявите за маркетинг и продажби, за технически специалисти с висше образование, за застрахователи и банкови служители, както и за квалифицирани специалисти със средно образование в най-различни сфери.

При тази неяснота за общия обем и динамиките на пазара на труда картината се допълва от анкетите с бизнеса. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал например заяви, че липсват 500 000 работници, които трябва да си внесем от чужбина.

"Състоянието на пазара на труда е такова, че се очертават отделни аспекти на криза – по сектори, по региони и по позиции", заяви пред "Икономист" Томчо Томов от БСК, основавайки се на проучване, проведено от камарата. Според Явор Алексиев пък, въпреки че безработицата е рекордно ниска, крайно време е да започнем да зачитаме разликата между регистрираните като безработни и търсещите работа.

Най-сериозните кадрови проблеми са в машиностроенето, където половината от предприятията не могат да задоволят нуждите си от кадри. Търсенето е за квалифицирани работници и специалисти – стругари, фрезисти, шлосери, монтьори.

В добивната промишленост недостигът е от 140 000 работници, основно в химическата индустрия и в металургията. Налице е сериозен кадрови дефицит дори и в утвърдилото се вече производство на компоненти и аксесоари за автомобилостроенето. Заради това секторът забавя развитието си, а в близките години ще са му необходими още около 30 000 души. Предприятията в бранша предлагат обучение, но изискването към кандидатстващите е да имат професионално образование или поне техническа грамотност. Ако се осигурят тези кадри, секторът ще се развие и ще се открие възможност да бъдат наети и около 10 000 софтуерни инженери, смята Томов.

Потенциалът

Какви са резервите? Според БСК такива трудно могат да се намерят в 193-те хиляди души, регистрирани в бюрата по труда. 80% от тях не желаят да работят. Явяват се на интервюта на работа и искат бележка от работодателя, че не стават за тази позиция, за да могат да продължат да получават социални помощи и свързаните с тях с енергийни помощи, твърдят работодателите. Според БСК системата за социални помощи трябва да се преразгледа и инвестициите да се насочат към преквалификация, за да може хората да участват на трудовия пазар. По данни на работодателската организация бизнесът е обявил около 30 000 работни места в Агенцията по заетостта, които са останали незаети.

Другата потенциална възможност – внос на работници от чужбина, на който работодателите напоследък разчитат, е твърде несигурна. Около 1,5 млн. българи работят зад граница, а едва около 9000 са работниците от трети страни, предимно от Украйна и Молдова, които работят на постоянни трудови договори у нас – главно в добивната промишленост, енергетиката и ИТ. Отделно от това има над 5000 сезонни работници от тези трети страни, които попълват дефицитите в туризма. "Проблемът е, че за немалка част от тези работници България е трамплин за работа в държави от Централна Европа, където заплащането е по-високо", коментира Томов. "Ние не сме позиционирани като страна, която да е атрактивна за работници от трети страни, и каквито и облекчения в законодателството да се правят, не може да се внесат 500 000 работници", коментира и Алексиев. Според него това число е надуто и основният ни недостиг е за квалифицирана работна ръка.

Давайки си ясна сметка за положението, БСК залага на търсенето на резерви в страната. Целенасочена политика за връщане на младите българи от чужбина все още няма. По данни на Държавната агенция за българите в чужбина у нас са се върнали 6 – 7 хиляди българи, които обаче не идват да работят, а да се оженят. Наблюденията на БСК показват, че има и квалифицирани българи, които се връщат у нас, но те идват тук, за да създадат свой бизнес. Те или са в ИТ сектора, или са консултанти.

Друг резерв за попълване на липсата на кадри са хората над 50-годишна възраст, останали без работа. Работодателите обаче често не ги вземат, защото са загубили квалификацията си и е необходимо надграждане и актуализиране на познанията им, а те срещат затруднения при усвояване на нови умения. По инерция работодателите също така считат, че тази възрастова група е по-малко работоспособна от младите хора, което невинаги е така. От БСК смятат, че резерв за решаване на кризата с кадри е максимални инвестиции за задържане на хората на работното място, което означава и подобряване на условията на труд и на заплащането.

Резерв БСК вижда и в привличането на 200 000 млади хора у нас от 25- до 29-годишна възраст, които нито учат, нито работят. Те се издържат с парите на родителите си, които се трудят в чужбина, и когато се явяват на интервюта за работа, искат големи възнаграждения, без да имат необходимата квалификация.
Възможност за попълване на липсите в трудовия пазар има и във въвеждането на електронното управление, което ще доведе до съкращение на държавната администрация, а тя е резерв за бизнеса.

Според работодателите има проблем и с професионалното образование, защото мнозина от завършилите дуално обучение предпочитат да продължат с образованието си или да отидат да работят в чужбина. Според работодателите трябва да се помисли за система, която да обвързва обучението и получаването на стипендии с известен период време работа в български фирми. Същият модел трябвало да се приложи и за секторите, които захранват чужди трудови пазари, като медицината и техническите специалности. Едно от предложенията е тези специалисти да работят определено време в страната, в противен случай да заплатят обучението си.

Според Явор Алексиев решението на проблема е в дългосрочна политика и тя включва промяна на мисленето. България по всички индикатори за учене през целия живот е на последно място в ЕС, а при това положение е много трудно да се настигат страните от Западна Европа по производителност на труда и съответно по заплащане и стандарт на живот. "За да има настигане, е необходимо да функционира дуалното образование и да се добият умения за учене през целия живот", убеден е Алексиев.

Текстът е публикуван в брой 50 /2018 г. на списание "Икономист" от 14 декември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.