Дата: 18.12.2018

Източник: БСК

Прочетено: 3326

Като етап от работния план за изпълнение на дейностите през 2018 година по проект „Ново дунавско управление за постигане на съответствие между висшето образование и пазара на труда“, Българска стопанска камара бе домакин на работна среща, която се проведе на 17 декември, с участието на представители на Техническия университет в София, Браншовата камара по химическа промишленост, Индустриален клъстер Мехатроника и автоматизация“ и Българска туристическа камара. Проектът е финансиран по „Дунавската програма“ на Европейския съюз и включва 20 партньори – представители на индустрията, администрацията и висши училища от страните по течението на река Дунав.

В основата на дискусията бяха експертните становища за подобряване на взаимовръзката на висшето образование с пазара на труда, възможността за прилагане на „добрите практики“ от Германия, Словакия и Унгария, търсенето на успешен модел за българските условия, който да съчетава в себе си предимствата на традиционната академична подготовка в университета и практическото обучение във фирмени условия. Разработването и реализирането на подобен модел и неговото поетапно интегриране в системата на висшето образование в България би допринесло за по-голямата ангажираност на бизнеса за качествено подготвени специалисти в съответствие с потребностите на пазара на труда. Този подход при обучението дава възможност за по-голяма гъвкавост и прагматичност на обучителните програми от една страна. От друга страна – приближава изискванията на пазара на труда към процеса на обучение във висшите училища. Това би било сериозна предпоставка за формулирането на предложения за нормативни и законодателни промени от гледна точка на по-ефективното управление на процесите и по-доброто съответствие с изискванията на българската икономика и нейната конкурентоспособност. Участниците в дискусията се обединиха около направленията за предстоящиге анализи и разработки, които да отразят на практика основните изисквания на индустрията към подготовката на специалисти с висше образование в анализираните в рамките на проекта пилотни сектори на икономиката – мехатроника, химическа промишленост и туризъм.

Обсъдени бяха и практически въпроси от взаимен интерес за българските партньори, включително подкрепа на намерението за създаване на Академия за професионално обучение, както и предстоящите предложения за промяна в нормативната уредба.