Дата: 31.05.2019

Източник: сп. Бизнес клуб

Прочетено: 2890

Г-н Радев, Вие сте член на УС на Националния борд по туризъм (НБТ). Докъде стигна работата по шестте основни насоки за стратегическо позициониране на „Дестинация България“, заложени във Визията до 2030 г.?

Националният борд по туризъм има сравнително кратка история и доста време беше почти маргинално съществуващ. През последните 2-3 години се почувства малко по-голям ентусиазъм в работата и „Визия 2030“ е по-скоро резултат от тези усилия в по-новото време. Смятам, че един исторически успех на Борда беше съвсем ясното внушение и аргументиране за създаване на самостоятелно ведомство в изпълнителната власт, и то от най-висок ранг – Министерството на туризма. Правени са всякакви исторически експерименти – било е комитет, било е агенция, било е част от друго министерство. Това е един от успехите на НБТ. В действителност, в следствие на това решение ние започнахме да създаваме една професионална администрация в отрасъл, който според някой изчисления произвежда от 11 до 17% от БВП на България. В крайна сметка, е отговорност и на държавата да професионализира държавния мениджмънт на тези процеси.

Колкото до самите шест точки в позиционирането на „Дестинация България“, това не са сензационни неща. Това са неща, които в опита ни са изстрадани. Например, вечната слабост е това, че българският туризъм е един от най-слабо комуникираните на световните пазари, с бюджет, който е около 40 пъти по-нисък от този на някои от нашите съседи, да не говорим за Хърватия, Турция, Гърция и т.н. От една страна, дълги години ние нямаше какво да рекламираме - освен ски и морски туризъм, нямаше какво друго да покажем. От друга страна, за съжаление, толкова талантливият български автор, сценарист, режисьор, оператор, не успяваше да направи нещо изключително, което да представи България. В допълнение, имаше драми с логото, с обвинението, че е кражба, със съвсем нашенските си номера, че това лого не може да струва милион и триста, след като можем да си го направим за хиляда лева, и т.н. Та, от тази гледна точка, резултат има тогава, когато има консолидирана енергия и воля за постигането на целта.

Въпреки че съм участвал в дефинирането им, някои от точките ми звучат доста смехотворно. Какво значи „сигурност на екосистемите и предоставяните от тях услуги“? Екосистемата по правило не би трябвало да предоставя услуги. По какъв начин, например, екосистемата на „Натура 2000“ предоставя услугата „голф туризъм“? Напротив. Друг пример – „достъпната околна среда“ – че тя е прекалено достъпна, и затова бива замърсявана ежедневно. „Предлагането на традиционни продукти в традиционна среда“ – бидейки човек, който има памет за нещо, което тогава не се наричаше традиционен продукт, а се наричаше кисело мляко, наричаше се таратор, пиле по казашки и т.н. – тези неща аз ги имам като вкусов спомен, но знам, че няма откъде да ги купя за моите деца. Няма нужда да си турист, за да разбереш, че нещо не правим като хората. Има неща, които по-скоро са свързани с културата ни да живеем заедно, с представата ни за някаква общност, за това какво правим на тази територия.

Има някакъв прогрес по отношение на туристическите атракции, започна да се прави регистър на атракциите. Положително оценявам факта, че се активизираха и общините в тази посока, вкл. чрез изграждане на т.нар. достъпна среда, защото туризмът е на първо място инфраструктура.

Как виждате основните проблеми пред туризма? Инфраструктура? Инвестиции? Инвестициите ли са това, което куца?

Чуждестранните инвеститори в туризма свършват до градските хотели. Това показва, че българският туризъм е нещо много покрито и разбираемо само от този, който го прави. И от тази гледна точка, онези хора, които са мениджърите в българския туризъм, те са възрожденци. В българския туризъм няма огромни печалби – ако имаше огромни печалби, нямаше да има нито един хотел на морето наша собственост. Поне 2-3 международни инвеститори щяха да са влезнали. Такива няма.

Друг проблем е маркетирането. Като се позиционира като пазар, България трябва да знае какъв й е таргетът, кой е нейният потенциален посетител. За съжаление, отговорът е много нерадостен – това са хората, които са на едно от последните места в социалната пирамида. Има някои процеси, които са абсолютно изтървани, абсолютно недооценени. В този смисъл, първо трябва да бъде увеличено маркетирането на България въобще, и втори път, това трябва да стане много професионално. Не да се направи услуга на тоя или оня рекламен бос, да вземе едни пари. Въпросът е наистина да получим резултат.

Не на последно място, огромен проблем пред сектора е липсата на кадри – и в количествено, и в качествено отношение. Не е тайна, че особено в морските ни курорти работят граждани на трети страни по линията на двустранни спогодби – украинци, молдовци и дори виетнамци. Обвиняват българските мениджъри, че не са коректни работодатели, че не плащат достатъчно и навреме, че не осигуряват необходимите условия на труд, но нещата са двупосочни – качественият работник няма как да не бъде оценен качествено и обратното. Вероятно има и некоректни работодатели, но нека не поставяме всички под общ знаменател. Огромната маса от предприемачи в сферата на туризма са готови да инвестират в работници, но работници няма или поне не такива, които могат да отговорят на все по-нарастващите изисквания на потребителите на туристическа услуга, респективно – на изискванията на работодателите.

Кои са най-важните политики и стратегии, в чието разработване в момента участва или съдейства НБТ? Как виждате усилията за обединение на туристическия бранш?

Всичко това, което говорихме до момента, е подредено като план за поведение. Има една изключително позитивна роля на НБТ - да се намесва в липсата на регламенти или в дефектното прилагане на съществуващите регламенти. Припомням Ви кашата с концесиите на плажовете. Какво значи да ти започва сезонът след два месеца и ти да нямаш регламент как ползваш националната собственост, защото плажът е изключителна държавна собственост?! Затова редът за ползване е концесия, това не е наем на тротоарно право – да сложиш една будка и да продаваш мартеници.

Що се отнася до обединението на бранша, аз може би съм най-старият ентусиаст, които искаше да съществува една единствена организация в областта на туризма. Даже си спомням, че правихме едно такова обединение преди 10-12 години. Спомням се, защото водих Общото събрание. Но това си е балканиада – кой да води бащина дружина – това е традиционна слабост. Вече не мисля, че най-голямата грешка е съществуването на толкова много организации – въпросът е какво вършат. От тази гледна точка, НБТ е добра обществена организация, защитаваща инвеститорите в туризма, правеща много за тях. И този ѝ авторитет ще я направи организация с доста силна гравитация, организация, към която бавно и полека да се присъединят всички в бранша, за да бъдат защитени интересите им.

2019 е година на прасето по китайския календар. Каква ще бъде тя за България и туризма?

Слава Богу, новите технологии не могат да заменят личното усещане от контакта, било то с морето, с плажа, с гората, със снега, с аромата. Това все още и виртуалната реалност не може да го постигне. В някои изследвания за развитието на икономиката в XXI век се говори изключително сериозно за индустрията на свободното време, като изчисленията са, че във втората половина на века свободното време ще се увеличи и тогава действително хората ще започнат да пътуват, няма да си стоят вкъщи. Любопитството да видиш как живее другият е вечно. От тази гледна точка, аз съм оптимист и за развитието на българския туристически бранш.

сп. Бизнес клуб