Дата: 03.06.2019

Източник: БНР

Прочетено: 521

Чуйте АУДИО!

Работодателите срещат затруднения при прилагането на законовите изисквания за наемане на хора с увреждания, алармират от Българската стопанска камара в писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Представителите на бизнеса възразяват срещу текстове от Закона за хората с увреждания. 

Експертът в БСК Жасмина Саръиванова обясни за БНР, че засега писмото е само проект, достъпен на страницата на Камарата. Според Саръиванова най-големият проблем е, че при действащата нормативна уредба работодателите нямат достъп до информация за наетите по трудов договор работници и служители с трайни увреждания:

„Липсват нормативни основания за изискване на тази информация, както от компетентните държавни органи, така и от вече наетите работници или служители, или от лицата, с които предстои да бъде сключен трудов договор. Добре е да се направи незабавна интеграция на регистрите за сключените трудови договори за осигурените лица. Това също сме посочили като възможност за действие в нашия проект на писмо. Добре е да има интегрирана система, която да дава информация и за издадените решения на експертните лекарски комисии. Следва да бъде осигурен и регламентиран достъп до необходимите данни за работодателите при изразено съгласие на работника или кандидата за заемане на съответната длъжност“.

"Много често работодателите са поставени в невъзможност да преценят дали вече са изпълнили своите задължения за назначаване на хора с трайни увреждания, каквото е изискването по новия член 38 ал.1 от Закона за хората с увреждания. Същото се отнася и за възможностите за предприемане на стъпки по правилника за прилагане, който предвижда алтернативни мерки, които да бъдат изпълнени от работодателите", уточни тя в предаването "12+3".

По отношение на алтернативната мярка - използването на стоки и услуги от специализираните предприятия за хора с увреждания, от БСК се притесняват от регламентирания размер на доставките на стоки и услуги от специализирани предприятия:

„Твърде е висок и следва да бъде намален до една минимална работна заплата, доколкото определеният двойно по-голям размер може да демотивира работодателите да прилагат тези алтернативни мерки. В крайна сметка би следвало законът да насърчава, а не да слага рестрикции, които да демотивират работодателите. … Заетостта и общата продукция на тези предприятия за хора с увреждания е изключително ниска. Преди години те са били много повече, докато сега броят им не е голям, от което се налага да бъде направена и тази промяна. Капацитетът на специализираните предприятия за хора с увреждания се надхвърля при тази уредба“.