Дата: 02.10.2019

Източник: в. Сега

Прочетено: 855

България не е сама в отлива на чуждестранни инвестиции - това е европейска тенденция. В привличането на чужди инвеститори се конкурират всички икономики. Тези дни стана ясно, че Volkswagen най-вероятно ще избере Турция за новия си завод. Ако такъв автомобилен гигант инвестира в България, ефектът щеше да е много голям за всички фирми от сектора и цялата индустрия. Това, че правителството се опитва да привлича немски, корейски и всякакви чужди инвестиции в тази индустрия, е добре, защото те наистина биха имали много голям мултиплициращ ефект.

Време е обаче да разрушим мантрата за благоприятния климат за чуждите инвестиции в България. Колкото и да са ниски данъчните ни ставки, ние товарим чуждестранните, а и местните инвеститори с безумни административни изисквания - за касовите апарати, за GDPR (общия регламент за защита на данните), за прането на пари, за акцизните складове, за видеонаблюдението.

Сега и рестриктивните мерки на Макрон за мобилността също влизат в сила и ще имат разрушителен ефект за транспортния бранш и логистичните фирми. Инвестиционният процес у нас е затруднен не толкова от данъчната, колкото от административната тежест, която слагаме на всички инвеститори, не само на чуждестранните. Какво означава например да принуждаваш една логистична фирма, която строи складова база в индустриална зона, да осигури озеленяване в размер на 35% от цялата закупена площ?! Ето такива неща спъват инвеститорите в България. Колкото и да ги каним да дойдат, като се сблъскат с администрацията и бюрокрацията, те си тръгват.

Българските инвеститори също са силно демотивирани и се въздържат от поемане на нови рискове. Показателен е фактът, че размерът на спестяванията в банките нараства до рекордни размери, което означава, че тези пари са в застой и не произвеждат добавена стойност.

Когато говорим за чуждестранните инвестиции, у нас обикновено сравняваме данните с тези от пиковата 2008 г., когато те достигнаха най-високата си точка. Никой обаче не обръща внимание на структурата на тези инвестиции и на това, че те бяха предимно във финансовия сектор и на тях основно се дължеше тогавашният бум на строителството. Чуждестранните финансови инвестиции захраниха с ресурс финансовата система, а с получените кредити българските граждани купуваха жилища. След като гръмна имотният балон, хората се чудеха как да си погасят задълженията.

Истината е, че в момента размерът на инвестициите в България действително е много нисък в абсолютни стойности. През последните две години се отбелязва някакъв плах ръст, което в известна степен е добре за нашата икономика. Това дава основание на политиците да казват, че имаме ръст на инвестициите. Ако разгледаме обаче структурата на инвестициите, ще видим, че близо 40% от чуждестранните инвестиции отново са във финансовия сектор и операциите с недвижими имоти. Закономерно това води отново до нарастване на кредитната експанзия на ипотечните кредити и спекулативно нарастване на цените на имотите, подобно на това, което се случи вече през 2008 г.

В същото време в научноизследователската дейност имаме едва около 3% от инвестициите. За съжаление интерес за чуждестранни инвестиции у нас се заявява в сектори, които добиват и директно изнасят суровини без допълнителна преработка, т.е. ефектът от тези инвестиции дори да е в задоволителен размер, не може да бъде стратегически оценен като добър за България. Така че, като говорим за чуждестранни инвестиции, трябва да гледаме не само какви са стойностите им, а да обърнем внимание на това в какво се инвестира и дали то носи дългосрочен ефект на икономиката ни.

Има още един фактор, който не бива да забравяме - европейските структурни и инвестиционни фондове също са своеобразни инвестиции в българската икономика. Тези 10 млрд. евро, които бяха заделени за България до края на 2020 г., разкриват работни места, подсигуриха заплати, ДДС, пари, които влизат в бюджета. По оценка на Министерството на финансите европейското финансиране в брутния вътрешен продукт годишно е размер на 5-6% при ръст на БВП 3.1% за миналата година. Но това означава, че ако по една или друга причина ги нямаше тези инвестиции, щяхме да отчитаме не ръст, а спад на БВП.

Така че всички числа трябва да се тълкуват в контекста на това какъв е ефектът им върху икономиката. За съжаление, макар че догодина завършва програмният период на европейското финансиране, на този етап отчетохме, че усвоените средства са малко над 35%. Имаме резерви – в ускоряването на усвояването на европейските средства и в привличането на чужди инвеститори, но посоката би трябвало да е в опит за промяна не толкова в размера на чуждите инвестиции, колкото в тяхната структура.