Като част от статистически най-богатия регион в България – Югозападния, Благоевград често остава в сянката на столицата. Макар размерът на местната икономика очаквано да не може да се мери със софийската, областта има с какво да се похвали. Заетостта е рекордно висока, безработицата е ниска, местните университети предлагат добро образование и привличат амбициозни младежи, а местният туристически сектор преминава през бум и навлиза в нови територии.
Същевременно Благоевград има и друга слава – на областта с най-ниска работна заплата в страната. И подобно на други региони темпът на растеж на местната икономика изостава от националния през последното десетилетие. Това, което различава Благоевград от други области, е, че няма големи работодатели, държавни предприятия, електроцентрали или военни заводи, които да предлагат високи възнаграждения на персонала си. Специализацията в сектори с ниска добавена стойност като селското стопанство и леката промишленост или такива, които традиционно вървят ръка за ръка със скромни заплати и относително голям сив сектор като туризма. А това също дърпа статистиката надолу.
Близостта със София може да е голям плюс за региона, ако някой ден бъде завършена магистрала „Струма“, но към момента столицата по-скоро изсмуква потенциала на Благоевград, защото предлага по-високи заплати и стандарт на живот на младите.
Икономика на скромни обороти
Първото, което прави впечатление в икономическите показатели на Благоевград, е, че местната икономика се движи с доста по-бавни темпове от националните. Брутният вътрешен продукт достига стойност от 2.7 млрд. лв. през 2017 г. по данни на НСИ, но това е с едва 43% над нивото от десетилетие по-рано, докато средният темп в страната превишава 59% за същия период. Подобно изоставане е видимо и по отношение на добавената стойност. Наблюдава се и преструктуриране от индустрията, която губи 11% от дела си в икономиката през последните десет години за сметка на услугите.
Преориентирането вероятно отчасти е следствие на залеза на един от браншовете с традиции в областта – тютюнопроизводството. Още през 2017 г. производителят на цигари „Булгартабак холдинг“ съкрати наполовина персонала в благоевградската си фабрика, а в началото на тази цигареният холдинг официално затвори вратите, като така остави без работа последните останали 200 служители. Потенциалът в този сектор обаче все още е в Благоевград. „Надявам се някой да открие отново производство, защото базата е изградена и подготвените хора за тези машини са тук“, казва Ромео Шатев, председателят на местния клон на Българската търговско-промишлена палата.
В сектор услуги безспорен лидер е бумтящият туризъм. „Докато преди доминираха зимният и планинският туризъм, сега секторът се разширява и към балнеотуризъм и СПА. Минералните извори са природна даденост в Пиринска Македония, а ние все още използваме малка част от тях. Тук има голям потенциал за развитие в бъдеще“, коментира Шатев. Услугите създават 61% от добавената стойност в Благоевград, а селското стопанство отговаря за още 10%. Аграрното стопанство създава стойност за 238 млн. лв., което е второто най-високо ниво в страната след Пловдив. Областта е дом на ранните производители на зеленчуци и плодове в България, но винопроизводството също набира сила.
„Виждаме, че все повече хора започват да откриват малки изби и влагат парите си в обучението на техните деца в чужбина, където се учат от практиките във винопроизводството в Австралия, Франция, Чили. Това е добра перспектива за региона“, добавя Шатев. Според него добри позиции имат и сектори като дървообработване, мебелна промишленост, шивашките цехове, макар че последните изпитват трудности поради липсата на работна ръка. Но именно специализацията в тези сектори може да е причината, поради която икономическите показатели на Благоевград изостават – селското стопанство традиционно е най-нископроизводителният сектор в българската икономика спрямо индустрията и услугите. Леката промишленост също не оперира с големи маржове, а туризмът предлага най-ниските заплати в областта (средно 532 лв. през 2017 г.) след транспортния бранш (505 лв.).
Активни благоевградчани
Ако оставим настрана за момент ниските средни заплати в Благоевград (повече за тях виж в карето), областта има едни от най-добрите регионални показатели по отношение на пазара на труда в страната. Близо три четвърти от населението са икономически активни, или 152 хил. души, а от тях 145 хил. работят, което вдига заетостта до 71% през 2018 г. при средно 67.7% в страната. Безработицата също намалява през годините до 4.8% миналата година, което е под средното за страната, макар и още да не е достигнала предкризисното си дъно от 1.8%.
Преструктурирането на местната икономика от индустрия към услуги е видимо и в числата за наетите. Над една трета от общо 89.7 хил. души на трудов договор в Благоевград все още работят в преработващата промишленост, но това е спад спрямо 2007 г., когато представителите на сектора са били 41.1% от всички наети. Подобни позиции губи и строителството, където през 2017 г. работят на договор 5 хил. души, или над двойно по-малко.
От друга страна, местните се преориентират към други сектори като транспорт и логистика, туризъм, научни дейности и здравеопазване. Областта има скромен сектор на информационни и комуникационни технологии – в него на договор работят едва 700 души по данни от 2017 г., или 0.8% от всички наети. Вероятно фактор са възнагражденията – средната заплата в сектора е едва 899 лв., което е в пъти по-ниско от нивото в конкурентни области като София и Пловдив.
Отливът на млади хора
Подобно на много други региони извън столицата фирмите в Благоевград също са изправени пред проблема как да намерят персонал. В сравнение с други области населението намалява относително бавно. Делът на възрастните над 65 г. е третият най-нисък в страната (19.3% през 2018 г.) след столицата (17.5%) и Варна (18.9%). Тенденцията надолу обаче е видима – през последните десет години населението намалява със 7%, а делът на младите хора под 24-годишна възраст пада от 32% през 2001 г. до 23% през 2018 г.
В плюс на Благоевград са двата университета в града – Югозападният и Американският, където учат общо над 12 хил. студенти. Въпреки това, изглежда, че по-голямата част от висшистите не остават в областта. Едва една пета от местните имат диплома за висше образование, което е под националната средна от 27.8% през 2017 г. През 2018 г. областта са напуснали 4100 души, като от тях 42% са се заселили в чужбина, а една трета са се насочили към столицата.
В сянката на София
За над 15 години (от 2001 докъм края на 2017 г.) натрупаните чужди инвестиции в Благоевград са 474 млн. евро, което се равнява на 1541 евро на човек от населението. Според анализа „Икономическите центрове в България“ на Института за пазарна икономика над половината от чуждите капитали се вливат в търговията към 2015 г. в резултат на настъпването на веригите за модерна търговия. Макар че тази разбивка е относително стара, общият обем на инвестициите в Благоевград не се е променил съществено през следващите две години и може да се каже, че структурата вероятно също не е преминала през съществени изменения.
Благоевград обаче може да се приеме за добра алтернатива на столицата за аутсорсинг дейности предвид изобилието от студенти на местно ниво и краткото разстояние до летище София и други големи инфраструктурни връзки. „Близостта до столицата дава огромни възможности за развитие на област Благоевград, но това не се използва от местните структури. Според мен няма дългосрочно виждане за развитието на областта, няма инициативност, няма желание“, казва Симеон Китанов, председател на местния клон на Българската стопанска камара.
Друго препятствие пред достигането на пълния потенциал на областта идва от централната власт – недовършената магистрала „Струма“, която според местните отдавна трябваше да е изградена. „Магистрала „Струма“ ни беше открадната от София“, казва Ромео Шатев. „Първата магистрала, за която беше осигурено 100% финансиране с европейски средства още от предприсъединителните фондове, беше „Струма“. А сега може и до 2023 г. да не бъде изградена. Метрото в София, магистралите „Тракия“ и сега „Хемус“ са за наша сметка. Защо освен за строежа на метрото средствата да не бъдат разпределени за магистралите и другите пътища?“
Самият факт, че Благоевград влиза в един регион със София – Югозападният, играе лоша шега на областта. „София увеличава средните макроикономически показатели, в резултат на което достъпът ни до европейските програми е ограничен“, пояснява Шатев. Проблемът е, че по всяка една статистика столицата е много по-различна и по-напред от останалите региони. А това изкривява числата за целия Югозапад, както и конкуренцията за достъпа до кохезионните фондове, който се определя на база средния БВП на глава от населението. София сама по себе си е над средното ниво на ЕС, а сега, когато е в един регион с други, по-слабо развити области, продължава да получава лъвския пай от европейските средства за големи проекти като метрото.
Ромео Шатев, председател на Търговско–промишлена палата – Благоевград
Тук е отчетена най-ниската работна заплата на областно ниво. Защо хората в Казанлък имат по-висока заплата от работещите в Сандански? Защото в Казанлък има 5000 работници във военното производство, което е държавно предприятие и ако тръгне да фалира, ще бъде подпомогнато. Сандански няма военен завод. Да сравняваме средната заплата в атомна електроцентрала и в кокошарник е ненужно изкривяване. На тази база след това има призиви за увеличение на минималната заплата, което ще унищожи местния бизнес. Тук няма машиностроителни или военни заводи, няма големи електроцентрали от социалистическо време. Чак след 1970 г. започнаха леки процеси на индустриализация. Дори в Северозападна България има повече капиталови остатъци от миналото, отколкото при нас.
Решение на местните въпроси не може да се търси само на регионално ниво. Помощта на общинските власти е недостатъчна, но е такава, защото проблемите са на национално ниво. Ние не сме изключение от общата картина. Но тя е много изкривена. Връщаме се с голяма скорост назад и се чудим защо бягат младите хора. Ние ги гоним. Ако се решат националните проблеми, ще се подобри и местната ситуация. Нужни са промени в образованието, трудовото законодателство, здравеопазването и други области. Има начин и това е през конкуренцията, свободния пазар и личната отговорност. Според мен трябва да се премахне държавната намеса във всички сектори на икономиката.
Инфографика
Увеличаване
Митът за ниските заплати в Благоевград
Въпреки университетите, близостта до столицата и добрите условия за бизнес Благоевградска област е с вторите най-ниски средни възнаграждения в страната след Видин по данни от края на 2018 г. Средното брутно месечно възнаграждение за областта през последното тримесечие на миналата година е 771 лв., или повече от 50% по-ниско от софийското. Възнагражденията растат с темпове, близки до националните, но ниската база възпрепятства сближаването.
Областните данни за възнагражденията обаче далеч не са ключов аргумент за развитието на един регион. Благодарение на общински данни, разпространени от Института за пазарна икономика (ИПИ) по-рано тази година, част от мистерията около област Благоевград е разбулена. Докато средните възнаграждения през 2017 г. в областта са 691 лв., в самата община Благоевград средната заплата е 809 лв., което я нарежда 15-о място сред областните центрове в България (преди общини като Габрово, Ямбол, Перник, Хасково) и на 66-о място от всички 265 общини в страната. Околните по-малки общини предлагат по-ниски възнаграждения, както е и в по-голямата част на страната. Тогава защо областните данни показват подобна разлика?
Отчасти отговорът се крие в разпределението на населението в региона. Обикновено най-високите възнаграждения в дадена област са в градския център. Там са и голяма част от жителите, а колкото повече хора са в центъра (и получават по-високи заплати), толкова повече се увеличава средното ниво на възнагражденията в областта. Община Благоевград не е изключение от националната картина по отношение на по-високите заплати, които предлага спрямо други общини от областта, но се отличава по разпределение на населението – едва една четвърт от общо 305.1 хил. души в областта живеят на територията на централната община. Това е най-ниският дял сред всички области в страната, което означава, че по-високите заплати в икономическия център имат значително по-малък ефект върху средното ниво в областта.
Друг фактор е и липсата на големи компании, които обикновено предлагат по-добро заплащане и предизвикват други фирми да повишават заплатите, за да се конкурират за наличните работници.
